Решение № 540 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15604/2011 г.

Решение № 540 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15604/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 267, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Славчо Стоев Атанасов, чрез процесуалните му представители адв. Кавърджиева и адв. Стоянкин, против решение № 1967 от 21.11.2011 г., постановено по адм. дело № 2928/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Х състав, с което е потвърдено решение № 160-МИ от 31.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) - Пловдив за обявяване на избрания за кмет на община Пловдив, на втори тур на местните избори - Иван Борисов Тотев. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните възражения ще бъдат посочени при обсъждането им в изложението по-долу. Твърди се, че в резултат на същите е нарушено правото на защита на жалбоподателя, процесът е опорочен и крайният съдебен акт е постановен при непълнота на доказателствата. От друга страна, независимо от недопускането на относимите доказателствени средства, от събраните доказателства са установени нарушения на изборния процес, които са го опорочили, ето защо се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на обжалваното решение на ОИК - Пловдив или ако се приеме наличие на предпоставките по чл. 222, ал. 2 от АПК - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. В с. з. касационната жалба се поддържа и от пълномощника на касатора адв. Чуклева. Ответната ОИК - Пловдив, чрез представляващия я председател Иванов, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - Иван Борисов Тотев, в писмено възражение по реда на чл. 163 от АПК, чрез пълномощника си адв. Петрова-Ангелова, която се явява и в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представена е и писмена защита от пълномощника адв. Марта Божикова. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че обжалваното решение е правилно, като съдът е изискал и приел поисканите и представени относими и допустими доказателства и е изяснил релевантните за спора факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и съответния относим регламент по ИК, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Изводите му за неоснователност на оспорването са в съответствие с фактически установеното по делото. Съдът е посочил, че всички 458 протокола на Секционните избирателни комисии (СИК) и протокола на ОИК са подписани без особени мнения и възражения. Преценката на доказателствата не обективира наличие на осъществени и установени нарушения на изборния процес, които да са повлияли на крайния резултат до степен, същият да бъде различен от посочения в решението на ОИК. Не е доказано наличие на изискуеми по ИК предпоставки за отмяна на изборния резултат, съответно на решението на ОИК като незаконосъобразно. За съдебното решение не се обективира наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, релевираните отменителни основания и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 267, ал. 8 от ИК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - Пловдив е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против цитираното решение на ОИК - Пловдив, с оплаквания, че изборите са опорочени, поради допуснати множество нарушения - неправомерно удължаване на изборния ден, с решение № 1331-ПВР/МИ от 23.10.2011 г. на ЦИК, за което се иска инцидентно прогласяване на неговата нищожност; заличаване на хиляди избиратели от избирателните списъци, чрез включването им в "забранителните" списъци за гласуване, без право да бъдат дописани, макар същите да отговарят на изискванията на чл. 3, ал. 4 и 5 от ИК; установени множество случаи на купуване на гласове; изключително голям брой на недействителни бюлетини - 3176 броя, значително надвишаващ разликата в гласовете между избрания за кмет и жалбоподателя, както и че в отчетените като недействителни бюлетини са налице значителен брой действителни, подадени за жалбоподателя; наличие на 320 бюлетини не по установения образец, което означава, че е налице предварително внасяне на бюлетини в изборните секции; използване на бюлетини, които не отговарят на изискванията на чл. 162, ал. 2 от ИК, тъй като са прозрачни; дописване на избирателните списъци с лица, които нямат право да гласуват; гласуване от лица с придружители, без такова право; наличие на разлики между отчетените от СИК изборни резултати и данните, фигуриращи в извлеченията от протоколите на СИК, предоставени на застъпниците на жалбоподателя и др. Като доказателства по делото съдът е приел оспорения административен акт, заверените преписи от протоколите на 458 СИК, протокола на ОИК за избор на кмет на община Пловдив от 30.11.20011 г., заверено копие на писмо на ЦИК от 30.10.2011 г., адресирано до ПП "СДС", относно извършено изпитване на плътността на хартията, предназначена за отпечатване на бюлетините за всички видове избори, извършено от Института по целулоза и хартия, от което е видно, че хартията отговаря на изискванията на чл. 162, ал. 2 от ИК, заверени копия от всички постъпили в ОИК жалби за нарушения на изборния процес, както и решенията по тях, писма от "Информационно обслужване" АД относно приетите, въведени и потвърдени протоколи от СИК в Пловдив, съответно данни за съответствие на номер секция и номер разписка, листове № 2 от протоколите на СИК № 2, № 54 и № 26 от втория тур на изборите за кмет, протоколи за предаване на изборните книжа на секции № 21 и 22 от втори тур на изборите за кмет. Съдът е открил производство по оспорване на протоколите на СИК, като е указал доказателствената тежест във връзка с оспорването. Отхвърлил е исканията за извършване на повторен оглед и преброяване на действителните и недействителни бюлетини, отчетени от всички СИК, както и искането за назначаване на съдебна експертиза, извършена от вещо лице - математик, със задача да установи след извършения от съда повторен оглед и преброяване, дали отчетения от ОИК изборен резултат се различава от този, отчетен от съда след извършеното преброяване. Отхвърлено е и искането за представяне на всички протоколи за предаване и приемане на изборните книжа и материали по чл. 187, ал. 1, т. 8 от ИК, както и за представяне на избирателните списъци - част I и част II и допълнителните страници, в които са вписани избиратели "под черта" - т. 2 от протокола на ОИК и допълнителния избирателен списък - т. 3 от протокола на ОИК, както и списъците на заличените лица, които нямат право да бъдат дописвани в деня на избора. Отхвърлено е също така искането за допускане на гласни доказателства. В оспореното решение всяко едно произнасяне по доказателствата е подробно мотивирано. Съдът, след обсъждане на приетите писмени доказателства е приел за установено, че изборните резултати от избора за кмет на втори тур на 30.10.2011 г. са отразени в 458 протокола на СИК, същите са обобщени в протокола на ОИК, въз основа на което е издадено оспореното решение за избор на кмет. Всички протоколи на СИК и ОИК, както и решения са подписани от всички членове, без особени мнения, възражения или забележки като решенията са взети при необходимия кворум и мнозинство. Протоколите са надлежно попълнени в одобрения от ЦИК образец, в същите не се съдържат данни за възникнали спорове относно действителността/недействителността на отчетените бюлетини, съответно липсват решения по чл. 226, ал. 4 от ИК, отразено е, че изборите са протекли при нормална и спокойна обстановка. След обсъждане на възраженията относно оспорването на протоколите, съдът е приел, че същото е недоказано. Съдът е обсъдил и всяко едно от твърденията в жалбата за нарушения на изборния процес, като ги е отхвърлил. Приел е, че решението на ЦИК за удължаване на изборния ден е относно проведения първи тур от изборите, като няма отношение към оспорения акт и доказване, освен това съдът не е местно компетентен да се произнася по искането за обявяване на решението за нищожно, а и инцидентен контрол за законосъобразност е недопустим. Посочил е също така, че решението касае и двамата кандидати, а и поради допускането им до втори тур не се е отразило неблагоприятно на жалбоподателя, поради което е отхвърлил възражението във връзка с решение № 1331-ПВР/МИ от 23.10.2011 г. на ЦИК. Отхвърлил е възражението за допуснато нарушение на изборния процес, изразяващо се в това, че значителен брой избиратели са лишени от право на глас, тъй като са включени в списъци, забраняващи дописването им в избирателните списъци. Съдът е посочил, че оплакването е неконкретно, освен това избирателните списъци не са оспорени, а и евентуално гласуване в полза на жалбоподателя не би могло да бъде установено, защото вотът е таен. Отхвърлено е и обратното възражение, че в списъците неправомерно са дописвани лица, които не са имали право да гласуват, тъй като възражението е неконкретно, а и не се установява такова, тъй като протоколите на СИК са подписани без нито едно особено мнение или възражение и се ползват с материална доказателствена сила, която не е оборена. Оборването й чрез свидетелски показания е недопустимо. Отхвърлено е възражението, относно нарушение, изразяващо се в купуване на гласове. Съдът е приел, че такова нарушение не е установено, тъй като същото може да се приеме за извършено само при наличие на влязла в сила присъда, а и дори да се приеме за установено, то няма способ да се установи връзката между извършеното престъпление и подадения вот и това за кой от кандидатите е същият. В тази връзка съдът е посочил, че по постъпилите по този и по повод други твърдени нарушения на изборния процес жалби, в деня на изборите на първи и втори тур, е налице произнасяне с решения на ОИК като жалбите са приети за неоснователни или са изпратени по компетентност на прокуратурата. Отхвърлено е оплакването за нарушение на изборния процес относно наличието на много голям брой недействителни бюлетини. Съдът е приел, че само по себе си отчитането и наличието на 3176 броя недействителни бюлетини (за втори тур) не е нарушение. По отчитането на бюлетините като недействителни липсват особени мнения в протоколите на СИК, липсват спорове по действителността, като дали бюлетините са такива по чл. 180 или чл. 181 от ИК или са недействителни на друго основание е без значение, тъй като са отчетени като такива. Съдът е отхвърлил и възражението за нарушение поради несъответствие на бюлетините с изискванията на чл. 162, ал. 2 от ИК, а именно че същите са прозрачни. Приел е, че бюлетините са по образец, утвърден от ЦИК и отговарят на законовото изискване за тегло, като самите решения на ЦИК за утвърждаването им не са оспорени. Освен това дори и да се приеме, че е налице нарушение, същото е такова по отношение и двамата участници на балотажа, като не е установено да се е отразило на жалбоподателя, с оглед резултатите в двете конкретно посочени СИК, в които вотът е в негова полза. Като неоснователни са отхвърлени и възраженията за конкретни единични нарушения, обобщени в т. 7 от жалбата и мотивите в решението, като по отношение същите съдът е приел липса на относими и допустими доказателства за установяването им, както и на особени мнения и възражения в протоколите на СИК във връзка с всяко едно от тях, както и липса на отражение от евентуалните несъществени нарушения върху крайния отчетен изборен резултат. На последно място е отхвърлено като неоснователно и оплакването за допуснато нарушение на изборния процес, изразяващо се в различие между изборните резултати по секции, посочени в протоколите на СИК и извлеченията от същите, предоставени на представителите на жалбоподателя. Съдът е посочил, че извлеченията от протоколите не са изборни книжа и не могат да бъдат противопоставени на протоколите на СИК и ОИК като официални писмени документи. В обобщение, съдът е посочил, че не са установени твърдените в жалбата нарушения, както и каквито и да е други, които биха довели до опорочаване на волята на избирателите, съответно до промяна на крайния изборен резултат. Не са налице основания за касиране на избора, с оглед критерия на така наречената "мандатна релевантност", тъй като липсват съществени нарушения които да са повлияли на крайния резултат. Оспореното решение на ОИК е прието за законосъобразно, съответно жалбата за неоснователна и съдът е потвърдил акта на ОИК - Пловдив. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и опорочаващи крайните правни изводи на съда. Не може да се възприеме твърдението в касационната жалба, че оставяйки без уважение искането за извършване на повторно броене на бюлетините и оценка на същите, с оглед тяхната действителност, както и оглед на същите, при открито производство по оспорване на протоколите на СИК, съответно на ОИК, съдът е лишил от основно доказателствено средство страната, която само по този начин би могла да установи дали отразените в протоколите факти и обстоятелства са истински, съответно да обори материалната им доказателствена сила. Отказвайки да извърши повторно преброяване съдът не е извършил процесуално нарушение. Производството пред съда най-малко има за цел да повтори действията на СИК, само които имат правомощие да извършват преброяване на бюлетините, съответно определянето им за действителни/недействителни след приключване на изборния ден. Целта на производството е да се установят конкретни нарушения, които са в състояние да опорочат изборния процес и да доведат до недействителност на изборния резултат, а не да се извърши изцяло ново броене - да се проведе още един "тур" на изборите. При липса на каквито и да спорове относно отчитането на бюлетините като недействителни/действителни от страна на членовете на СИК, които са представители на различни политически партии и са извършили броенето и определянето на действителността на бюлетините в присъствието на застъпници, представители на партии, коалиции и наблюдатели, което е гаранция за законосъобразно провеждане на действията, няма основание за повтарянето на същите и извършване на броене или нова преценка на бюлетини от съда. В касационната жалба тези действия са наречени "проверка" на истинността на фактите, но посоченото не променя същността на исканото - иска се повторно броене и определяне на действителността на вота, което не е цел на контролно-отменителното съдебно производство. Конституционният съд на Република България в Решение № 9 от 26.11.2009 г., постановено по конституционно дело № 8/2009 г., в т. 6, е мотивирал отказа си да извърши исканото ръчно преброяване, като е посочил, че подобна проверка не е оправдана, доколкото не са регистрирани възражения, жалби и особени мнения на членове на СИК, отразени в протоколите на СИК. Настоящият случай е идентичен. В нито един от 458-те протоколи на СИК не е отразено особено мнение, липсват възражения или жалби, които да са относими. По подобен начин правилно е отклонено и искането за проверка за правомерността на дописването и допускането до гласуване на избиратели, извън включените в първоначалните списъци, поради липса на възражения и особени мнения в протоколите на СИК в тази насока. Правилно е отхвърлено и искането за извършване на "оглед" на бюлетините. В случая е открито производство по оспорване на документ - протоколите на СИК, които по своя характер са официални свидетелстващи документи (по което няма спор), като се твърди невярност на отразеното в протоколите относно действителността на бюлетините, т. е. оспорва се, че протоколите не отговарят на удостовереното в тях фактическо положение. Материалната доказателствена сила на официален документ, която включва в себе си издаването на същия от овластения за целта орган, в рамките на предоставената му удостоверителна власт, по предвидения за целта ред, не може да бъде оборвана с извършване на оглед, който е способ за събиране на веществени доказателства. В случая оспорването не е свързано с факти относно вещите - протоколи като материален носител (хартия), свързани с тяхното състояние, нарушаване или други, а е свързано с протоколите като документи (писмени доказателства), в които е материализирано изявление, поради което "оглед" по смисъла на ГПК е недопустим. Огледът не е доказателствено средство, а способ за възприемане на веществени доказателства, за каквито в случая не може да става дума и искането е недопустимо, съответно правилно е отклонено от съда. Що се касае до самите бюлетини, в тях също е обективирано волеизявление - вот и макар същите да не носят подписа на издателя си, поради спецификата на избирателния процес, налагащ да се запази тайната на вота, то същите по характера си са по-скоро и по-близки до частни документи, поради което и за тях е недопустимо допускането на оглед, по смисъла на чл. 204 от ГПК. Правилно е отклонено и искането за назначаване на съдебна експертиза, тъй като преценката за действителността на бюлетините е правна и съдът не се нуждае от специалните знания на експерт, за да я извърши. Не е налице и твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението на съда по чл. 171, ал. 2 от АПК. Съдът е указал на страните доказателствената тежест, като е съобразил както нормите на чл. 170 и 171 от АПК, така и тази на чл. 193, ал. 3 от ГПК, субсидиарно приложим на основани чл. 144 от АПК. Липсвало е обаче искане от страна на жалбоподателя за събиране на допустими и относими доказателства, чрез съответните доказателствени средства. В случая както се посочи и по-горе няма основание за назначаване на оглед, което може да бъде постановено и служебно от съда, съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК. Липсва и необходимост от назначаване на вещо лице, тъй като преценката за действителността на бюлетините е правна и съдът не се нуждае от специалните знания на експерт, за да я извърши. С посоченото се изчерпват възможностите на съда за служебно събиране на доказателства. Следва да се има предвид и обстоятелството, че дадената на съда, с нормата на чл. 171, ал. 2 от АПК възможност за събиране на доказателства е приложима по негова преценка. Нормата е диспозитивна, като е посочено, че съдът "може" да назначава вещи лица, оглед и освидетелстване и служебно. Страните не са поискали други доказателства, а и събраните писмени са били достатъчни за изясняване на спора, поради което правилно съдът е дал ход по същество. Не е налице процесуално нарушение. Правилно е отхвърлено искането за изискване на вторите екземпляри от протоколите на СИК, съхранявани в общинската администрация. По делото са представени копия от протоколите на СИК, предназначени за ЦИК и копие от тези, предназначени за ОИК, т. е. представени са копия на два от трите пласта индигирана хартия, на която се изработват протоколите. Установена е пълна идентичност - съвпадение на фабричните номера, както и на данните в тези екземпляри, поради което безпредметно е искането за представяне и на копие от третия пласт от трипластовата индигирана хартия. Не е налице нарушение, което може да се отрази на крайния изборен резултат, както е приел и съдът, изразяващо се в наличието на два протокола от две СИК - № 21 и 22, при които е налице съставяне на същите от страници с различни фабрични номера. Липсват доказателства, но вероятно нарушението се дължи на разпластяване на трите пласта на протоколите, поради грешка. Различието е безспорно установено от изисканите копия на протоколите за предаване на изборните книжа и безспорно съставлява нарушение на изборното законодателство. Посоченото обаче не се отразява на крайния изборен резултат, тъй като не може да бъде преодоляна разликата от повече от две хиляди гласа между двамата кандидати, дори и при най-благоприятно отчитане на резултатите от тези две секции за жалбоподателя, поради което нарушението не може да бъде квалифицирано като съществено. Липсват данни за други подобни случаи в останалите 456 секции, поради което правилно не са събирани други доказателства - книжа по чл. 187, ал. 1, т. 8 от ИК. Правилно възражението е отхвърлено. Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на съда да изиска и приеме като доказателства избирателните списъци - част I и II, както и допълнителните страници за дописани избиратели "под чертата" и списъците на заличените лица. Макар да не могат да бъдат споделени част от мотивите на съда, с които искането е отхвърлено, а именно че списъците не са оспорени, тъй като оспорването може да бъде направено, съгласно чл. 193 от ГПК най-късно до края на заседанието, в което документът е представен, а в случая списъците не са представени, като краен резултат не е налице допуснато процесуално нарушение. По отношение избирателните списъци, които несъмнено са изключително важни за да бъде осъществено правото на гласуване, законодателят е предвидил възможност за поправки и промени, в това число и поради статуса на избирателите, като са разписани процедури за заличаване, вписване и дописване на имена, както и за отстраняване на непълноти и грешки. Разписан е и контрол, върху актовете на органите по чл. 46, ал. 1, съответно чл. 40, ал. 1 от ИК, като в нормата на чл. 48 от ИК е посочен редът и сроковете затова, когато се касае до заличаване, вписване или дописване, а по отношение отстраняването на непълноти и грешки, редът е посочен в чл. 50 от ИК. В случая липсват данни, за каквито и да са спорове по отношение неправомерно съдържание на списъците за гласуване. Не е имало спорове по съдържанието на списъка по чл. 187, ал. 1, т. 7 от ИК, за да се налага изискване на съответните избирателни списъци, допълнителни страници и т. н. Отделно от това не е имало спорове в СИК относно дописването на лицата "под черта", или в допълнителните списъци, като няма нито един от 458 протокола на СИК, който да съдържа отразяване на спорове, възражение или особено мнение по този въпрос. При липса на конкретно възражение или спор относно допуснато нарушение, искането за представяне на доказателства, които са такива "по принцип", а в действителност са неотносими, ненужни за процеса и излишни, правилно е отклонено от съда. Не е налице нарушение. Не е налице допуснато процесуално нарушение от съда и чрез недопускането на свидетелски показания. Първоначално - в жалбата, искането за допускане на свидетелски показания (т. V) е формулирано най-общо като е заявено, че същите се искат "за установяване на описаните в жалбата нарушения на изборния процес". В молбата на жалбоподателя от 15.11.2011 г. за събиране на доказателства, също така не са уточнени фактите и обстоятелствата за установяването на които се искат гласни доказателства. Едва в с. з. на 15.11.2011 г. е уточнено, че чрез гласните доказателства се цели установяване на нарушението "купуване на гласове" и пречка за гласуване на лица, които са имали уседналост, но не са допуснати да гласуват поради включването им в забранителните списъци. Отново искането не е свързано с конкретни нарушения, поради което правилно е отклонено, тъй като не се сочат относими към спора факти, които следва да бъдат установени, за да се приемат за допустими и относими исканите доказателства. Несъстоятелно е възражението, че съдът неправилно е приел, че решението на ЦИК за удължаване на изборния ден не противоречи на закона, тъй като същото е взето извън пределите на компетентността на ЦИК. На първо място, съдът е посочил, че е недопустимо да осъществи инцидентен контрол за законосъобразност (в случая е поискано обявяване на нищожност на решението на ЦИК), а и произнасянето не е в неговата компетентност. В случая не става дума за местна компетентност, каквото е оплакването в жалбата, а за родова такава, регламентирана в чл. 132 от АПК, съответно в специалните норми на ИК. Правилно съдът не е осъществил инцидентен контрол за законосъобразност, тъй като същият не е пряко свързан с издаването на оспорения акт и е недопустим. Впрочем, по отношение твърдението за неправомерно удължаване на изборния ден, което освен това е относно първия тур на изборите и гласуването в рамките на удълженото време не се е отразило неблагоприятно на правата на жалбоподателя, тъй като същият е участвал във втория тур, следва да се имат предвид и доводите, развити от Конституционния съд в решение № 12 от 13.12.2011 г. по конституционно дело № 11/2011 г., който в т. 8 е посочил, че тъй като удължаването е осъществено с цел да се даде възможност на чакащите избиратели да упражнят основното си политическо право по Конституция - избирателното, то макар и да е налице нарушение на закона, същото не е от характер да доведе до промяна на изборните резултати. Съображенията са напълно валидни и в настоящия случай. Правилно е приложен и материалния закон. Правилно съдът е приел, с оглед установеното от фактическа страна, че липсват нарушения при провеждане на изборите, които да са съществени, т. е. да водят до промяна на отчетения изборен резултат. С нормите на ИК са въведени изисквания, спазването на които дава гаранция, че изборите са проведени без нарушения. На първо място това е начинът на сформиране на СИК, именно чието правомощие, съгласно чл. 36, ал. 1, т. 4 и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ИК е да извършат преброяване на гласовете. Членовете на ОИК и СИК се назначават след консултации на парламентарно представените партии и коалиции от партии, като има забрана представителите на една партия или коалиция от партии да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия, както и председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии, т. е. осигурено е участие на представители на различни партии, които осъществяват взаимен контрол. Освен това контрол е осигурен и чрез възможността при отваряне на избирателните урни и при установяване на резултатите от гласуването в изборното помещение да присъстват кандидати, един от застъпниците, по един представител на партия, коалиция от партии и инициативен комитет, наблюдатели и журналисти, като им се осигурява пряка видимост при преброяване на гласовете. Само един член, по решение на комисията, има достъп до бюлетините, под наблюдението и контрола на останалите членове. В протоколите на СИК задължително се отбелязват, ако се констатират обстоятелствата по чл. 180, 181, 185 и 201 от ИК. Съгласно чл. 226, ал. 4 от ИК при оспорване действителността на някой глас, случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, а на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението на СИК относно действителността. В настоящия случай липсват каквито и да подобни отбелязвания, липсват протоколи и решения по чл. 226, ал. 4 от ИК, липсват особени мнения, забележки или възражения, поради което правилно съдът е приел липса на нарушения. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,