Решение № 12384 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5489/2010 г.

Решение № 12384 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5489/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Валди" ЕООД - гр. София срещу решение № 157/11.12.2009 г., постановено по адм. дело № 03700/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III А състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството за прогласяване на нищожност на РА № 2300-365/27.03.3006 г. на ТД на НАП - гр. София. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Според касатора съдът е бил длъжен да извърши всестранна и изчерпателна преценка на всички събрани в хода на съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по отношение спазването на съответните процесуални норми в хода на административното производство. Твърди се от касатора, че съдът неправилно е разтълкувал и приложил разпоредбите от ДПК (отм.) и ДОПК. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и прогласяване нищожността на ревизионния акт, както и да бъде осъден ответника да заплати разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Мутева я оспорва, тъй като направените от касатора доводи за нищожност на акта не се подкрепят от доказателствата. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че ревизионният акт не е нищожен, като са проследени хронологично започването на ревизията и издаването на актовете за възлагането й, както и сроковете, определени за приключването на ревизията. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да приеме, че РА № 2300-365/27.03.3006 г. не е нищожен, състав на Софийски градски съд е установил, че са спазени разпоредбите на ДОПК за възлагането на ревизията и издаването на акта, вкл. и издаването на ЗВР № 113/3.01.2006 г. с оглед влизането в сила на ДОПК. Съдът е приел, че РА е издаден по образец, в писмена форма, изискуема от закона, със съдържание на всички реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК. Според съда ревизионният акт е издаден от компетентен орган. Относно актовете за възлагане на ревизията (АВР) съдът е счел, че са връчени на ревизираното лице, а сроковете за извършване на ревизията са били продължавани при спазване на законовите изисквания. Относно компетентността на лицата, извършили ревизията и издали акта, съдът е приел, че те я притежават. Относно събирането на доказателства извън срока на ревизията, съдът е изложил мотиви, че това може да доведе само до изключване на доказателства, събрани след срока, както и че това не може да обуслови извод за нищожност на акта и в тази връзка съдът се е позовал на константна практика на ВАС в този смисъл. Обжалваното решение е правилно. С определение № 12855/2.11.2009 г. по адм. дело № 10123/2009 г. на ВАС, IА отделение е оставено в сила прекратително определение на СГС поради просрочие на жалбата на дружеството против РА № 2300-365/27.03.3006 г. относно обжалване на неговата законосъобразност. Затова с обжалваното решение е разгледана жалбата на касатора само относно валидността на ревизионния акт поради твърденията за нищожност. Изводите, направени от съда за валидност на акта изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав. Същият не страда от тежки пороци, които водят до неговата нищожност. Правилно съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган. Няма законна пречка участвалия при извършването на ревизията, да издаде ревизионният акт. Неоснователно е и оплакването на касатора, че законът не допуска издателя на ревизионния доклад и на ревизионния акт да бъдат едно и също лице - възражение по чл. 119 ДОПК. Правилно съдът е посочил, че в закона такава забрана не съществува. Единственото условие, което се поставя във връзка с издаването на ревизионния акт е, той да бъде орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за Националната агенция по приходите, какъвто безспорно е издателя на процесния акт. Относно неспазване на сроковете за издаване на ревизионния акт съгласно чл. 114 ДОПК, законосъобразни са изводите на съда, че дори и да се приеме, че това е така, това не води до нищожност на акта. Нееднократно в свои решения ВАС, I и I А отделения са се произнасяли, че неспазването на сроковете за извършване на ревизията по ДПК (отм.), респ. ДОПК не водят до нищожност или незаконосъобразност само на това основание на издадения РА, а само до игнориране на събраните в този период (извън сроковете на ревизията) доказателства. Освен това правилно съдът е приел, че към 1.01.2006 г. административното производство още не е било завършено и затова са приложими разпоредбите на ДОПК, поради което е и издадена ЗВР № 113/3.01.2006 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено правилно и не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед искането на процесуалния представител на ответника, на дирекция "ОУИ" - гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 560 лв. на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение