Решение № 2947 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2018 г.

Лицата, на които са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст или пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно по чл. 75 - 77 и чл. 79 КСО, от датата на заявлението. С разпореждане № [номер]/15.02.2016 г. на пенсионния орган е постановен отказ от преизчисляване на пенсията за инвалидност. Пенсионният орган се е мотивирал за отказа си, че тъй като в образуваното пенсионно производство е установено, че изчисленият по депозираните от М. Таджер документи индивидуален коефициент от 0, 819 е по-нисък от досегашния – 0. 959 /видно от разпореждане № [номер] от 8.05.2014 г. на пенсионния орган/, както и преизчисленият размер на пенсията – 194. 16 лв. вместо 223, 94 лв. Прието е, че Таджер има осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 27 г. 10 м. и 10 дни, а след датата на инвалидизиране – 9 г. 06 м. 27 дни. М. Таджер е оспорил това разпореждане с молба за преразглеждането му относно осигурителния стаж и доход с жалба вх. № 1012-21-408/28.03.2016 г., с претенцията, че осигурителния му стаж след датата на инвалидизацията – 4.06.2003 г. е неправилно определен на 09 г. 06 м. и 27 дни. До навършване на 64 г. и 8 месеца, считано от 4.06.2003 г., осигурителният му стаж е 12 г. 06 м. и няколко дни, съответно осигурителният му доход е увеличен на 24 602, 00 лева, както е отразено в разпореждането. Осигуряван е от 1.01.1975 г. до навършване на пенсионна възраст. Трудовият му стаж е 40 г. и 11 м. С разпореждане № [номер]/38/20.05.2016 г. на пенсионния орган отново е постановен отказ от преизчисляване на пенсията за инвалидност, но на друго основание от посоченото в искането /чл. 21, ал. 3 НПОС/ – това по чл. 21, ал. 1 и 2 НПОС, които разпоредби предвиждат други различни хипотези. Като мотиви пенсионният орган е посочил, че видно от пенсионната преписка стажът и доходът е зачетен с предходно разпореждане до 31.12.2012 г. По данните от Регистъра на осигурените лица за периода 1.01.2013 г. – 30.04.2015 г. лицето е самоосигуряващо се. След извършена проверка по разходите на Държавното обществено осигуряване и съгласно Констативен протокол № КВ-5-21-00128148/18.04.2016 г. на Дирекция "КПК", осигурителният стаж и доход за периодите: 1/01.01.2013 – 31.12.2013 г. и 2/01.01.2014 – 31.12.2014 г. не се зачита от пенсионния орган, поради неспазен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване /ЗБ на ДОО/ и невнесени осигурителни вноски в дължимия размер. 3 За периода 01.01.2015 г. – 30.04.2015 г. не се зачита за осигурителен стаж и доход тъй като лицето не декларира прекратяване или прекъсване на дейността си, от което следва, че като осъществяващо дейност самоосигуряващо се лице, е задължено да подава данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и да заплаща осигурителни вноски. С разпоредбата н чл. 5, ал. 4 от КСО е предвидено, че осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: 1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване; 2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Процесното Решение № 2153-21-255/15.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ оставя в сила разпореждането на пенсионния орган. В решението се посочва, че според констативния протокол, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО, регламентиращ минималните месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, минималният размер на последния за 2013 г. следва да се определи съобразно облагаемия доход за 2011 г.; за 2014 г. – съобразно облагаемия доход за 2012 г., за 2015 г. – върху облагаемия доход съответно за 2013 г. Предвид на тези правила, осигурителният доход на М. Таджер е определен в следните размери: за 2013 г. – 550, 00 лева, за 2014 г. – 500, 00 лева, за 2015 г. – 420 лева. След проверка на осигурителна каса "Адвокат" е установено, че за целия период от 1.01.2013 г. до 30.04.2015 г. за М. Таджер са внасяни вноски върху минималния осигурителен доход – 420 лева /по данни и от информационната система на НОИ/. В производството по оспорване на решението на директора на ТП на НОИ пред Административен съд София град град М. Таджер е представил доказателства за заплатени осигурителни вноски за посочения период в пълния им дължим размер, поради което на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган и е изпратил преписката за постановяване на ново разпореждане за преизчисляване на пенсията на Таджер съобразно пълния размер на заплатените осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Според чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Именно при съдебното оспорване М. Таджер е представил документи удостоверяващи заплащането в пълен размер на дължимите за процесния период осигурителни вноски. Този факт на заплащане на вноските в пълен размер е от значение за решаването на правния спор, който е предмет на съдебното производство, поради което правилно АССГ го е съобразил и е постановил решението си в съответствие с него. Противното би означавало да се постанови съдебно решение при непълна и недоизяснена фактическа обстановка, което би довело до неговата неправилност. Изричната разпоредба на чл. 142, ал. 2 от АПК, дава това правомощие на съда, при постановяване на решението си да вземе предвид и новонастъпилите факти, които са от значение за правилното и законосъобразно решаване на съдебния спор. От горното следва да се приеме, че М. Таджер е имал право осигурителният му стаж и доход да бъде взет предвид за процесните периоди, респективно пенсията му да бъде преизчислена. Поради това правилно административният съд е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждането за отказ от преизчисляване на пенсията издадено от пенсионния орган следва да бъде отменено. Изводите на административния съд в тази насока са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл е и например решение № 6175 от 9.05.2014 г. по адм. д. № 3157/2014 г., VІ отд. на ВАС. Настоящият касационен състав споделя становището на Административен съд София град, че в съдебната практика не се отрича възможността за приложение на чл. 142, ал. 2 от АПК и в производствата по чл. 118, ал. 2 от КСО, съобразно цитираната съдебна практика на ВАС в този смисъл. Новонастъпилите до приключване на устните състезания пред първата инстанция факти са от значение за спорното право и правилно са били съобразени от АССГ при постановяване на съдебното решение. Противното становище би противоречало и на принципите на бързина и икономия съдебното и в административното производство. С оглед на това като е отменил обжалвания административен акт като незаконосъобразен, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице визираните в жалбата касационни основания.