Решение № 2374 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12393/2011 г.

Решение № 2374 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12393/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 176, във вр. с чл. 228 от АПК. Образувано е по молба на Атанас Костадинов Друмев от гр. Свищов за допълване на решение № 14828 от 15.11.2011 г. по адм. д. № 12393/2011 г., постановено от петчленен състав - първа колегия на ВАС, с което е оставено в сила решение № 11010 от 01.08.2011 г. по адм. д. № 15453 по описа за 2010 г., постановено от състав на Върховния административен съд, първо отделение. В молбата за допълване на постановеното решение се твърди, че касационната инстанция не се е произнесла по всички отменителни основания, конкретно - че е отказала да осъществи служебна проверка по чл. 168, ал. 2 АПК и да обяви нищожността на целия оспорен пред първоинстанционния състав акт. В съдебно заседание молителят, чрез процесуалния си представител адвокат Калчев, поддържа молбата и моли "съдът да изпълни задължението си по чл. 168, ал. 2 АПК" и да се произнесе относно законосъобразността на атакувания акт, тъй като в решението, чието допълване иска, само било "загатнато", че съдът е приложил чл. 168 АПК, но не по отношение на целия акт, а само по отношение на атакуваните разпоредби - чл. 2, 3 и 4 на оспореното Постановление на Министерски съвет № 19/1989 г. Ответната страна: Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Василев оспорва молбата за допълване на решението като неоснователна. Счита, че съдът се е произнесъл по всички заявени основания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на молбата. Намира, че съдът се е произнесъл по цялото искане, а то е било за отмяна на решението на посочените касационни основания. Счита, че съобразно предмета на жалбата касационната инстанция е обсъдила релевантните оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, освен че е извършила и служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, като приела касационната жалба за неоснователна, респ. че решението на тричленния състав не страда от пороците, поддържани в жалбата. Допълва доводите с това, че по същество искането за допълване на решението е за пререшаване на спора, а предвид произнасянето по поддържаните основания и всички доводи в касационната жалба, не е налице непълнота по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК. Предлага молбата да се остави без уважение. Молбата за допълване на съдебното решение е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения: С решение № 11010 от 01.08.2011 г. по адм. д. № 15453/2010 г. тричленен състав на ВАС в производство, образувано по жалба на настоящия молител, насочена срещу чл. 2, чл. 3, чл. 4 от Постановление на Министерския съвет /ПМС/ № 19/19.05.1989 г., оставил без разглеждане частта от жалбата по твърдяна нищожност на чл. 4 от Постановление на Министерски съвет № 19/1989 г. и прекратил производството по делото в тази част, и отхвърлил оспорването за нищожност срещу чл. 2 и чл. 3 от посоченото ПМС. С решението, чието допълване се иска, ВАС по въведения предмет на касационната проверка, обсъдил всички релевантни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, и извършил дължимата служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон. Приел, че решението на тричленния състав не страда от пороците, посочени в жалбата и отхвърлил касационната жалба. По отношение на относимото към настоящата молба възражение посочил, че в Държавен вестник бр. 42/1989 г. от 02.06.1989 г. са обнародвани само чл. 1 от Постановление на Министерски съвет № 19/19.05.1989 г., с който се приема Правилник за банките, както и § единствен от Заключителните разпоредби на оспореното ПМС, с които се отменят две други ПМС и приетите с тях Наредба за специфичните правила за управление на БНБ и ДСК и Правилник за банките /обн. 1987 г./, като тези разпоредби са извън предмета на спора, предвид необжалването им. Преценил като недопустимо искането касационният състав да осъществи цялостен контрол на това ПМС, предявено едва с писмената защита след приключване на откритото съдебно заседание. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страната по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Основното твърдение на молителя, че съдът не се е произнесъл по цялото искане е неоснователно. Този извод се налага от разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, определяща предмета на касационната проверка и задължението на съда да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон е задължен да следи и служебно. По тези съображения искането касационният състав да осъществи цялостен контрол на това ПМС, предявено за първи път с писмената защита, изпратена след приключване на откритото съдебно заседание, е недопустимо. То не може да бъде удовлетворено и в настоящото производство, тъй като в конкретния случай решението на петчленния състав на ВАС, чието допълване се иска, не е непълно - съдът се е произнесъл по цялото искане на страната за отмяна на първоинстанционното решение, а съгласно чл. 246 ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл. 144 АПК, след като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени. По второто инвокирано в молбата възражение, че при преценката за законосъобразност по чл. 168 от АПК, първоинстанционният състав неправилно преценил характера на оспорения административен акт като общ, а не нормативен, и заявеното недоволство от мотивите, че с оглед съдържанието на оспорените разпоредби, дори да се приеме, че те съдържат правила за поведение, те не отговарят на следващия критерий за нормативен акт, приет трайно като безспорен в теорията към момента на издаване на оспореното ПМС, а и залегнал към настоящия момент в разпоредбата на чл. 75, ал. 1 АПК - да имат многократно правно действие, настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи, че в производство за допълване на решение по чл. 176 от АПК не може да се пререшава спора по същество, каквато очевидно е целта на молителя. По наведеното от адв. Калчев допълнително твърдение следва да се посочи, че предмет на касационно оспорване, съгласно чл. 208 АПК е първоинстанционното съдебно решение, а искането за служебно произнасяне по реда на чл. 168, ал. 2 АПК касае предмет на съдебната проверка по оспорване на административни актове и в нея съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В настоящия случай не е налице непълнота на постановеното решение, която да предпоставя постановяване на допълнително решение по реда на чл. 176 АПК, защото съдът в касационното производство се е произнесъл по очертания от касатора предмет. По същество искането за допълване е за пререшаване на спора, по който съдът се е произнесъл с решението си, а непълнотата на решението, ако е налице, се отстранява без да се променя постановения правен резултат, като към него се добавя допълващото решение. По изложените съображения молбата за допълване на решението е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 2 от АПК,