Решение № 7941 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13156/2013 г.

Решение № 7941 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13156/2013 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Мимоза Михайлова Цикалова-Маргаритова, представлявана от адв. Горова, против решение № № 1481/03.07.13 г. по адм. д. № 1049/13 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Началник Служба по геодезия, картография и кадастър/СГКК/-Бургас, Димитър Георгиев Вангелов и Димитър Иванов Пешев не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира подадената от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба неоснователна по следните съображения: Оспорена в пръвоинстанционното производство е Заповед № КД-14-02-398/22.03.13 г., с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 и ал. 2 вр. с чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ Началникът на СГКК-Бургас е одобрил изменение на кадастралната карта /КК и кадастралните регистри /КР/ на с. Гьольовица, общ Несебър, одобрена със Заповед № РД-18-25/08.07.05 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София в частта относно поземлен имот/ПИ/ идентификатор 18469.501.582 с площ 700 кв. м., собственост на Димитър Георгиев Вангелов и Димитър Иванов Пешев въз основа на конкретно посочени документи за собственост. Този имот е заличен и в КК са нанесени нови обекта- ПИ 18469.501.632 с площ 557 кв. м., собственост на Мимоза Михйлова Цикалова-Маргаритова на основание съдебно решение № V-118/20.07.11 г. на Бургаския окръжен съд по чл. 14., ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ за възстановяване право на собственост и ПИ идентификатор 18469.501.633 с площ 143 кв. м., собственост на Димитър Георгиев Вангелов и Димитър Иванов Пешев. С обжалваното решение оспорването на ответниците по касационната жалба Вангелов и Пешев е уважено с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че с влязлото в сила решение № V-118/20.07.11 г. по вгр. д. № 1120/10 г. на Бургаският окръжен съд е признал право на собственост на заявителката по административната преписка Цикалова-Маргаритова по размера на 1/3 ид. част от ПИ с идентификатор 18469.501.582, а частта от имота, съгласно скицата, неразделна част от решението, която ответниците Вангелов и Пешев са осъдени да й предадат представлява част от имота, съществувал в други граници, при разпределяне на ползването му, а не като самостоятелен обект на право на собственост, респ. самостоятелен обект на кадастъра. По тези съображения е приел, че влязлото в сила решение е било основание за изменение на КР в частта на ПИ с идентификатор 18469.501.582, не и за изменение на КК и обособяване от съществуващия идентификатор на два нови имота. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. С влязлото в сила между касационната жалбоподателка и ответниците решение на Бургаския окръжен съд първата е призната за собственик на 1/3 ид. част от имот ПИ с идентификатор 18469.501.582 . Видно от изложеното в мотивите, частта от имота, изчертана по скицата на назначената в това производство съдебно техническа ексертиза, обявена за неразделна част от решението, която част Вангелов и Пешев са осъдени да предадат на Цикалова-Маргаритова, представлява не реална част, обект на право на собственост, а площ, върху която последната притежава права, придобити при разпределяне ползването на имота в по-ранен момент, когато процесният ПИ 18469.501.582, заедно с друг имот са представлявали общ поземлен такъв с идентификатор по КК 18469.501.8 с площ 1674 кв. м. Ето защо, решаващият правен извод за незаконосъобразност на процесната заповед се явява обоснован и в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че влязлото в сила решение на гражданския съд е било основание единствено за одобряване изменение в КР на имота. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение