Решение № 4143 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 805/2017 г.

Решение № 4143 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 805/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, във връзка с чл. 144 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], кв. [жк], [улица], представлявано от управителя С. А. Д. против Решение № 1950/25.11.2016 г., постановено по административно дело № 1374/2016 г. по описана Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение № П – 02002016015192 – 135 – 001 от 12.03.2016 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 65/25.05.2016 г. на Директора на ТД на НАП гр. Бургас. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че оспореният акт е нищожен, тъй като при издаването му е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 106 и чл. 108 ДОПК, тъй като обстоятелството дали е налице преотстъпване на корпоративен данък е следвало да бъде установено с ревизионен акт. На следващо място се излагат доводи за незаконосъобразност на акта, тъй като съдът неправилно е разтълкувал и приложил нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Според касационния жалбоподател, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения са само тези, по които е изтекъл срокът за доброволно плащане и са налице действия за образуване на производство по принудително изпълнение. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение, след което да се отмени акта за установяване на задължения. На проведеното по делото открито съдебно заседание, представители на касационния жалбоподател и на ответника, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита решението на Административен съд – Бургас за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е акт, с който в тежест на [фирма] са определени задължения в общ размер на 2 563,28 лева, от които корпоративен данък в размер на 2 000, 94 лева и лихви за просрочие в размер на 562, 34 лева. Актът е издаден след извършена проверка относно спазване на разпоредбите на ЗКПО за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2013 г. и по повод подадени от дружеството декларации по чл. 92 ЗКПО от 28.03.2013 г. и от 31.03.2014 г. В хода на проведеното административно и съдебно производство е установено, че [фирма] е регистриран като земеделски производител от 19.01.2012 г. За периода 2012 г. дружеството е подало декларация по чл. 92 ЗКПО, в която е посочено, че ще ползва преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б ЗКПО, като в декларацията е отбелязано, че са изпълнени изискванията на чл. 167, ал. 1 ЗКПО. Приходните органи са установили изпълнение на специалните изисквания, разписани в чл. 189б, ал. 2 ЗКПО, а именно: преотстъпеният данък е инвестиран в нова земеделска техника; машините са закупени до края на 2013 г. и подпомагат дейността; придобити са при пазарни условия от несвързани лица; дейността продължава да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; активите на заместват съществуващи; преотстъпеният данък не превишава 50 на сто от стойността на новопридобитите активи; земеделският производител не е получател по някоя от посочените в чл. 189б, ал. 2, т. 9 ЗКПО помощи. Установено е също така, че към 31.12.2012 г., дружеството има декларирани неплатени задължения за ДДС в размер на 2 926, 88 лева и лихва в размер на 14, 04 лева. Подобни на гореописаните са фактите, констатирани за периода 2013 г., с тази разлика, че към 31.12.2013 г. размерът на неплатените задължения на дружеството, възникнали по подадена от него справка – декларация по ЗДДС са в размер на 5 283, 23 лева. Приходните органи са установили несъответствия в подадените декларации по чл. 92 ЗКПО относно декларираното от дружеството изпълнение на изискванията по чл. 167, ал. 1 ЗКПО, поради което до него е отправено съобщение от 08.02.2016 г. за извършване на корекция по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК. В предоставения срок корекции не са били направени, поради което е издаден процесният акт, с който са установени задължения за [фирма], в резултат на отказа да се признае преотстъпване на корпоративен данък, тъй като не са изпълнени общите изисквания за това, регламентирани в чл. 167, ал. 1 ЗКПО. Съгласно чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. При така установените факти, съдебният състав на Административен съд – Бургас е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на реда, предвиден в чл. 105 и чл. 106, ал. 1 ДОПК и в съответствие с приложимия материален закон. Развитите в съдебното решение мотиви напълно се споделят от касационната инстанция. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователни доводите за нищожност на акта, които се поддържат и в касационната жалба. Провелото се административно производство напълно съответства на хипотезата по чл. 105 ДОПК. Данъчно задълженото лице е подало декларация, в която само е изчислило основата и размера на задължението, констатирани са несъответствия в подадените декларации, които са от значение за определяне размера на данъка, тези несъответствия не са били отстранени в дадения срок, което е овластило приходните органи да издадат процесния акт по чл. 106, ал. 1 ДОПК, с който са извършени корекции на декларациите и са установени точните размери на задълженията по ЗКПО за двата периода. На следващо място, съдебният състав правилно е установил материална законосъобразност на оспорения акт, предвид неоспорените факти за наличие на неплатени и декларирани от самото лице задължения по ЗДДС към края на съответната календарна година. Независимо, че земеделският производител е отговарял на специалните изисквания за преотстъпване на корпоративен данък, разписани в чл. 189б ЗКПО, не е отговарял на общото изискване, разписано в чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 209, ал. 2 ДОПК, която регламентира изпълнителните основания, при наличието на които може да бъде предприето принудително изпълнение, като в конкретния случай е установено основанието по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК – декларация, подадена от задълженото лице, с изчислени от него задължения за данъци и по – конкретно справка – декларации по ЗДДС. Правилно е и разбирането на съдебния състав за това, че разпоредбата на чл. 167 ЗКПО не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на дължимите суми, респективно да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение. Законът поставя изискване единствено да е налице публичното задължение, което да е определено по основание и размер, да не е изпълнено от данъчно – задълженото лице, следователно като такова подлежи на принудително изпълнение. Безспорно земеделският производител не е отговарял на посоченото по-горе законово изискване, поради което законосъобразно с процесния акт е извършена корекция на декларирания от него с преотстъпване корпоративен данък чрез увеличаването му. По изложените съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение