Решение № 3505 от 6.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14283/2019 г.

Решение № 3505 от 6.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14283/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - П., против Решение № 1872/08.10.2019 г. по адм. д. № 1273/2019 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменено Решение № 2153-15-95/03.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П., с което е оставена без уважение жалбата на ЕТ "Г. Б.-В." от гр. А. срещу задължителни предписания с №ЗД-1-15-00528511/25.02.2019 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – П., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и са потвърдени същите в обжалваната им част. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът- ЕТ "Г. Б.-В.", представлявано от Г. Б., със седалище и адрес на управление в гр. А., в писмен отговор оспорва жалбата, като депозира и молба със същото становище, чрез адв. Е. Турал. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- П. е Решение № 2153-15-95/03.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ- П. и потвърдените с него задължителни предписания с №ЗД-1-15-00528511/25.02.2019 г., с които на ЕТ "Г. Б.- В., по повод извършена ревизия, вх. №ЗР-5-15-00523760 от 11.02.2019 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е разпоредено следното: 1/Да заличи данни, съгласно Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за: М. Цирипулова за периода 17.03.2017 г. -31.03.2017 г., Т. П. за периода 10.08.2015 г. -23.08.2015 г., А. Гривова за периода 17.10.2016 г. -31.10.2016 г., И. Католикова за периода 11.05.2015 г. -24.05.2015 г., Т. С. за периода 17.1.2016-31.10.2016 г., С. Х. за периода 02.05.2017 г. -21.05.2017 г. и Г. К. за периода 16.12.2016 г. -31.12.2016 г. и 2 Да коригира данни, съгласно Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за Ш. Юмерефенди за месец 07. 2014 г., следват се 4 дни в т. 16. 3. от декларация, обр. № 1 и последен календарен ден в осигуряване- 05.07.2014 г., без посочен осигурителен доход, В част 2 предписанията не се обжалват, поради което и не е налице произнасяне на съда и същите са влезли в сила. В мотивите на предписанията е посочено, че при извършена ревизия, след анализ на представените документи и обяснения, не се установяват категорични факти и обстоятелства, водещи до основателност на подадените данни, съгласно Наредба №Н-8 от 29.12.2015 г. за посочените лица. Приложени в административната преписка са: Заповед № 3 Р-5-15-00523760/11.02.2019 г. за възлагане на пълна ревизия на едноличния търговец, Ревизионна записка №РЗ-5-15-00528478/25.02.2019 г. за извършена ревизия за периода 23.05.2008 г. -31.01.2019 г. и анализ към нея, справки от Регистъра на осигурените лица в ТП на НОИ, справки от Регистъра на трудовите договори по ЕГН на лицата, писмени обяснения, трудови договори, длъжностни характеристики, разчетно- платежни ведомости за заплати, фишове за заплати и отчетни форми за явяването/неявяването на работа и др., удостоверяващи съществуването на трудовите правоотношения на лицата с дружеството и изпълнението на задълженията по тях. С решението си първоинстанционният съд е отменил оспорения акт, след като е установил, че подадените от осигурителя данни за посочените лица са коректни и същите са задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, т. е. отразено е действителното положение, съгласно сключените между страните трудови договори, разпвлащателни ведомости, заверени уведомления и други, цитирани по-горе, документи относно трудовите им правоотношения. На основание чл. 74, ал. 3 от КТ, в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Органите на ТП на НОИ – П., в мотивите на задължителните предписания и в констативния протокол, са "оспорили" действителността на сключените трудови договори, но не са инициирали съдебно производство по чл. 74, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 75, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се споделят възраженията в касационната жалба, че лицата нямат качеството на осигурени лица, защото не са извършвали трудова дейност. Възраженията в този смисъл не се подкрепят и от събраните по делото доказателства. Видно от приетите като доказателства по делото седемте лица имат сключени трудови договори с ЕТ "Г. Б.- В.", съгласно които са назначени на длъжности: "технически секретар" и "куриер, служба/офис", с осигурител едноличния търговец. Тези договори са регистрирани в ТД на НАП, връчени са на работниците длъжностни характеристики, /макар и неподписани от всички/, проведен е встъпителен инструктаж и въвеждане в работата, съставени са ведомости и са изплатени заплати, за времето, през което тези лица са упражнявали трудова дейност, като съответно са внесени и осигурителни вноски. Лицата са дали и подробни писмени обяснения с изложение на извършваната от тях трудова дейност. На основание чл. 4, ал. 1 от КСО, работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ. На основание чл. 62, ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда. В случая, всички описани в тези разпоредби условия са налице, за да се приеме съществуването на валидни трудови правоотношения на едноличния търговец с лицата. На основание чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда, в случаите, когато контролен или друг компетентен орган прецени, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Съгласно ал. 2 на чл. 74 от КТ, недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ - от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. Правилен е изводът на Административен съд П., че контролният орган на ТП на НОИ - П. не е изпълнил задължението по чл. 74, ал. 3 от КТ и без да се съобрази с правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, не е признал действието на сключения между страните трудов договор, като е дал предписания на работодателя да заличи подадената информация за Регистъра на осигурените лица. При липса на влязъл в сила съдебен акт, с който е обявена недействителност на сключените и редовни от външна страна трудови договори с лицата, издадените задължителни предписания и решението на директора на ТП на НОИ са незаконосъобразни. Едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК, би било налице основание за издаване на оспореното предписание по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. В този смисъл са и Решение № 3076/26.02.2020 г. по адм. д. № 136228/2019 г., на ВАС, VІ отд, , Решение № 4512/27.03.2019 г. по адм. д. № 1298/2019 г. на ВАС, VІ отд. и др. Необосновани са доводите на касатора, че не се установява по безспорен начин извършването на трудова дейност от седемте лица, тъй като не същите са дългогодишни познати, в близки или роднински отношения със собственика на фирмата. За това твърдение не са събрани доказателства, а и то не представлява обстоятелство, което на всяка цена препятства упражняването на трудова дейност от лицата- служители. Обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено в съответствие с материалния закон. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното с молба от 13.02.2020 г. възражение от касатора за присъждане на разноски на ответника в минимален размер по Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и предвид процесуалната активност на представителя на последния/депозиране на писмен отговор без участие в съдебно заседание/, следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, от претендираните 400, пред касационната инстанция. Относно претендираните разноски от адв. Е. Турал пред първоинстанционния съд, касационният състав счита, че не дължи произнасяне по тази претенция, тъй като те са претендирани вече в производството пред Административен съд- П. и присъдени на ответника по касация с първоинстанционното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,