Решение № 14652 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4523/2011 г.

Решение № 14652 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4523/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ДД "ОУИ" - Бургас срещу решение № 218/23.02.2011 г. по адм. д. № 2315/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № 02801605/17.04.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-137/15.06.2009 г. на директора на Дирекция"ОУИ" - Бургас, в частта с която в тежест на "Еурокарс" ООД, гр. Бургас, е установено допълнително задължение за ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 40 118,04 лв. за данъчен период м. 09.2007 г. и в размер на 1 391,80 лв. за данъчен период м. 10.2007 г. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - "Еурокарс" ООД, гр. Бургас, не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд, действащ като касационна инстанция. С решение № 13585/12.11.2010 г. по адм. д. № 5752/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение № 151/18.02.2010 г. по адм. д. № 915/2009 г. на Административен съд - Бургас в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 40 118,04 лв. за данъчен период м. 09.2007 г. и в размер на 1 391,80 лв. за данъчен период м. 10.2007 г. и делото е върнато за ново разглеждане, при дадени задължителни указания от ВАС първоинстанционният съд да обсъди всички ангажирани от жалбоподателя писмени доказателства, относими към спора, включително и представената фактура № 027/10.03.2010 г., с която е автомобилът е препродаден на трето лице. При новото разглеждане на делото, за да отмени РА първоинстанционният административен съд, съобразно указанията на ВАС, е обсъдил всички ангажирани от жалбоподателя писмени доказателства, относими към спора и е приел, че в случая е налице хипотеза за приложимост на изключението на чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДДС за неприложимост на ал. 1, т. 4 и 5, а именно: превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности). Решението е правилно. В хода на ревизия на дружеството е установено е, че в данъчен период м. 09.2007 г. дружеството е декларирало ВОП от Германия по фактура с предмет на доставката - лек автомобил марка АУДИ К8. С протокол по чл. 117 от ЗДДС № 1/5.09.2007 г. с данъчна основа 200 590,18 лв. е начислен ДДС в размер на 40 118,04 лв. и до този размер е упражнено правото на данъчен кредит от жалбоподателя "Еурокарс" ООД. В данъчен период м. 10.2007 г. дружеството е декларирало ВОП от Германия по фактура, издадена от същото търговско дружество, с предмет на доставката - оборудване за същия лек автомобил. С протокол по чл. 117 от ЗДДС № 3/31.10.2007 г. с данъчна основа 6959 лв. е начислен ДДС в размер на 1 391,80 лв. и до този размер е упражнено правото на данъчен кредит от жалбоподателя "Еурокарс" ООД. И в двата случая, органът по приходите е приел, че не са били налице предпоставките за приспадане на данъчния кредит, като се е позовал на нормите на чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Позовал се е на констатации, че автомобилът не е регистриран в КАТ, няма издаден талон за регистрация на името на дружеството, в счетоводството му не са отчетени приходи от експлоатацията му, същият се съхранява в гараж, без да е използван за дейности по смисъла на ал. 2, т. 2 от същия текст на ЗДДС. С тези мотиви е издаден РА в обжалваната част с установено допълнително задължение за ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 40 118,04 лв. за данъчен период м. 09.2007 г. и в размер на 1 391,80 лв. за данъчен период м. 10.2007 г. Органът по приходите се е позовал на т. 4 от чл. 70, ал. 1 от ЗДДС, регламентираща предпоставки, при наличието на които, независимо, че са налице условията на доставка с право на данъчен кредит, правото на данъчен кредит не е налице, в случая - правото на данъчен кредит не е налице, когато е придобит, внесен или е нает лек автомобил. В хода на оспорването, при новото разглеждане на делото, съдът е изследвал разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗДДС, съгласно която алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато: 1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба и т. 2 превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности) и съобразно ангажираните в хода на оспорването доказателства е приел, че в случая автомобилът е съхраняван в гараж и не се е използвал от дружеството за никакви цели, като съдът е изследвал и конкретната причина за това - възникнал спор между доставчика на автомобила и дружеството - жалбоподател. Отчетено е представеното по делото постановено неприсъствено решение, по предявен от "Еурокарс" ООД иск пред Окръжния съд на Висбаден, Германия, по който доставчикът е осъден да заплати на дружеството съответните суми, както и да предаде допълнително споразумение към първоначалния договор от 31.05.2007 г., съдържащо подписа на управителя и фирмения печат на доставчика. Съдът е приел, че в резултат на възникналия спор между страните и докато същият се разреши, за жалбоподателя се е оказало обективно невъзможно да предприеме необходимите действия за регистриране на процесния автомобил в КАТ - Бургас и след като за този автомобил няма надлежно разрешение за движение по републиканската пътна мрежа, той не е ползван от дружеството - жалбоподател за никакви цели. За периода от придобиването до извършване на ревизията начислената амортизация за автомобила е отказана, а впоследствие въобще е прекратено начисляването на амортизации, автомобилът не е ползван за административни нужди на дружеството. Позовавайки се на така ангажираните доказателства и на представена фактура № 027/10.03.2010 г. за препродажба на автомобила, съдът е направил извод, че автомобилът е държан като стока, търговска наличност, поради това че не е ползван като ДМА, и впоследствие, автомобилът е препродаден. Правилно при така установените по делото данни, първоинстанционният съд е приел наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, визираща изключение за неприложимост на ал. 1, т. 4 от същия текст и обосноваващо възникнало правото за упражняване на данъчния кредит за процесните данъчни периоди. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,