Решение № 13944 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7112/2020 г.

Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от "Алекс - Авто" ООД гр. София чрез адв. Костенска и от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение 8137 от 18.12.2019 г., постановено по административно дело 2014/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което частично е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221917009248-091-001/02.08.2018 г. в частта, потвърдена с решение 1582/16.10.2018 г. на Директора на ДОДОП относно установените задължения по ЗДДС по фактурите, издадени от Ивенди Трейд 2010 ЕООД, за м. 03.2012 г. в размер на 1400 лева, ведно с лихва за забава в размер на 882,63 лева, както и за м. 04.2012 г. в размер общо на 2164,50 лева, ведно с лихва за забава в размер на 1346,31 лева, а в останалата част е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА.

Решението се обжалва от страните в съответните неблагоприятни части, като се претендира неправилност по наведените основания за това.

В касационните жалби се твърди, че съдебното решение е необосновано, неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на "Алекс - Авто" ООД гр. София и неоснователност на жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика".

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

1. По жалбата на "Алекс - Авто" ООД гр. София

Жалбата е основателна.

На първо място, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното дружество, използвайки аргументи, за които се изискват специални знания например заключенията за прекалено често извършени ремонти на товарните автомобили, очевидно и невероятно надвишаване на стойността на ремонтите над себестойността на МПС, прекалено голям размер на ремонтните дейности като съвкупност от количество и стойност и др. Тези мотиви няма как да бъдат споделени от настоящата инстанция предвид липсата по делото на заключение на вещо лице, потвърждаващо тези изводи. В същото време жалбоподателят няма как и да е ангажирал доказателства за опровергаването им в първоинстанционното производство, доколкото тези доводи са наведени за първи път в обжалваното съдебно решение.

На следващо място за признаването на данъчния кредит са въведени от съда допълнителни доказателствени изисквания като: представяне на въведени данни за километраж и доказателства за действителния пробег на МПС към процесните дати,обосноваване на различната цена на един и същ вид гуми, протокол за ПТП за доказване нуждата от ремонт на предна и задна броня, дневници за поддържане и ремонт на съответните МПС, сервизни книжки с отразен в тях пробег, ведно с пътни листа, установяващи изминатите километри и маршрути, доказателства относно начина, по който жалбоподателят се е свързал с доставчика и др. Настоящата касационна инстанция счита, че непредставянето на посочените доказателства не може да бъде тълкувано в тежест на жалбоподателя, доколкото те не са условие за признаване на правото на данъчен кредит.

От представените фактури, издадени от "Ем Зет Строй" ЕООД, "Ферстил 2014" ЕООД, "Вариант 97" ЕООД и "Валентино 24" ЕООД, с подробно описани видове и количества услуги и стоки, както и от представените приемо-предавателни протоколи и стокови разписки по доставките от горепосочените доставчици се установява приемо-предаването на спорните стоки и извършването на услугите. Същите съдържат необходимата конкретика относно вид, количество, единична цена, обект, дата на прехвърляне собствеността върху стоките от лицето, овластяващо ревизираното да се разпорежда фактически с тях като собственик и приемането на резултата от достатъчно индивидуализирана по предмет и начин на формиране на договорената цена услуга. Налице е обвързаност между предмета на фактурите и предмета на приемо-предавателните протоколи към тях. Като частни документи, те не са оспорени от страна на приходната администрация по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което същите се ползват със съответната доказателствена сила и установяват придобиването на конкретната стока от доставчика в издадените на ревизираното лице фактури. Само късното представяне на документите, при липсата на конкретни твърдения и доказателства, не може да бъде основание за некредитирането им с оглед установяване на спорните обстоятелства. Процесните стоки са описани много подробно в издадените фактури и напълно съответстват на останалите събрани доказателства, поради което от същите може да се установи предаването на стоките при положение, че от неоспорените заключения на основните и допълнителни заключения по ССЕ се установява надлежното им осчетоводяване при ревизираното лице. В експертното заключение в табличен вид всяка фактура е свързана със съответната заявка за поръчка, приемо-предавателен протокол или стокова разписка и съответно с данни за последваща реализация. В същото време всички доставки на стоки са във връзка с осъществяваната от ревизираното лице основна дейност през ревизираните периоди, от която е реализирало приходи и отчело разходи от основна дейност.

В съгласие с непротиворечивата съдебна практика на ВАС, която следва тълкуването на Директива 2006/112/ЕО в практиката на СЕС, първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че недоказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, само по себе си, не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя, също както и че задълженото лице не може да бъде държано отговорно за нередности, относно дейността на доставчика. Принципно ирелевантно за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит са обстоятелствата относно неоткриване на доставчика на декларирания от него адрес за кореспонденция. Необосновано приходните органи са отказали да признаят правото на данъчен кредит поради това, че издателите на фактурите не са доказали кадрова обезпеченост за извършване на доставките и произхода на стоките при доставчиците. В решение на Съда на Европейския съюз по дело С-324/11 /Gabor Toth/, изрично е посочено, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът на строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

С оглед изложеното РА се явява незаконосъобразен в потвърдената му от първоинстанционното решение част, което налага отмяна на решението на АССГ и съответно на РА в тази им част.

2. По жалбата на на ДД"ОДОП"

Жалбата е неоснователна. Решението е правилно в тази обжалвана част. Доводите на този касатор са неоснователни и не са аргументирани. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен и след изтичането му не се образува ревизионно производство.

Предвид обстоятелството, че срокът е преклузивен съдът следи служебно за неговото спазване, за разлика от давностния срок. Този срок е следвало да бъде съобразен от органите по приходите. Спорът между страните по делото, касае датата от която се счита, че е поставено началото на ревизионното производство. При изложеното в първоинстанционното решение и съобразно доводите в касационната жалба се установява, че според приходните органи започването на ревизията се свързва с издаването по чл. 112, ал. 1 ДОПК на заповедта за възлагане на ревизията, а според съда с връчването на тази заповед на ревизираното лице. В конкретния случай ЗВР е издадена на 28.12.2017 г., а е връчена надлежно на ревизираното лице на 09.01.2018 г. Правилно първостепенния съд е приел, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл към 31.12.2017 г. и заповедта за възлагане на ревизия е връчена след това на 09.01.2018 г. В този смисъл е и практиката на ВАС.

Образуването на ревизия за установяване на задължения за данък, след изтичане на срока чл. 109, ал. 1 ДОПК, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което води до единствения законосъобразен извод, който е направен и от първоинстанционния съд за отмяна на ревизионния акт, без да е необходимо разглеждане на правния спор по същество.

При този резултат по спора решението следва да се отмени и в частта за разноските. На жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски съгласно представения списък в размер на 8765,50 лв. Възражението за прекомерност на разноските настоящата инстанция намира за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,