Решение № 6174 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2681/2010 г.

Решение № 6174 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2681/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите са обжалвали решението от 8.12.2009 г. постановено по адм. д. № 6795/2008 г. на Административен съд - София- град, II отд., 36 състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Михаил Христов и Йорданка Мандзурова, двамата от гр. Доброславци срещу Заповед № ДК-04-58/4.07.2008 г. на началника на Столична РДНСК. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът СРДНСК чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за правилност на решението. Ответницата Василка Струмина счита решението за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за законосъобразност на съдебния акт. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Установено е по безспорен начин, както от заключението на в. л. по изслушаната съдебно - техническа експертиза и останалите доказателства по делото, че процесният строеж - лека плътна ограда е предвиден изцяло в ПИ пл. 495, находящ се в землището на с. Доброславци, собственост на ответницата Струмина. За строежа въз основа на конструктивно становище е издадено разрешение за строеж № 067/26.05.2008 г. на главния архитект при район "Нови Искър" - СО. Данните са сочили, че плътността на оградата е 0.6 м и е разположена на 3 м от съседния УПИ - IV 571,собственост на касаторите, поради което не е било необходимо съгласието на собствениците на този имот, както правилно е прието от съда. Наред с това при правилното прилагане на материалния закон съответни на доказателствата по делото са съображенията, че касаторите не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Такива лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Касаторите в случая след като нямат права върху имота на ответницата и не попадат в кръга на тези лица, поради което не са легитимирани да оспорват разрешението за строеж. Представените писмени доказателства в настоящата инстанция не могат да наведат на извод различен от възприетия свързан с приложение на разпоредбата на чл. 149, ал. 3 ЗУТ. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират с събраните и обсъдени факти и доказателства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основания чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение