Решение № 1034 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6594/2012 г.

Решение № 1034 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6594/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Варна против решение № 489/29.02.2012 г. по адм. д. № 3995/2011 г. на Административен съд Варна, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 8/14.10.2009 г. на Началника на Митница Варна, мълчаливо потвърдено от Директора на Агенция Митници гр. София, в установен размер, както следва: мито - 3 505,88 лв. и данък върху добавената стойност - 12 887,87 лв. за установен режим допускане за свободно обращение на стоки "лимони и грейпфрути" по 3 бр. ЕАД, както следва: ЕАД № 08BG2002H0049726/20080705/4.07.2008 г., ЕАД № 08BG2002H0049734/20080705/5.07.2008 г. и ЕАД № 08BG2002H0049742/20080705/4.07.2008 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна. Ответникът "Интерцитрус" ООД, гр. София, чрез процесуален представител адв. Горанов, оспорва жалбата и претендира заплащане на разноските за настоящата инстанция - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 920 лв., за което представя документи - фактура № 287/14.01.2013 г. и извлечение от движение по с/ка в Алианц Банк България за 1600 лв. и ДДС - 320 лв. Заинтересованата страна - НАП София, представлявана от юрк. Лафазански поддържа касационната жалба и желае решението като неправилно да бъде отменено. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е ППСПДВ № 8/14.10.2009 г., което е издадено въз основа на три броя решения на началник на МП "Пристанище" - Варна, потвърдени с решение на началника на Митница - Варна, за определени митническите стойности на стоките по три броя ЕАД, както следва: Решения № 4444-502-1/14.04.2009 г., № 444-502-11/14.04.2009 г. и № 4444-502-111/14.04.2009 год, с които са определени митническите стойности на стоките съответно по ЕАД № 08BG2002H0049726/20080705/4.07.2008 г., ЕАД № 08BG2002H0049734/20080705/5.07.2008 г. и ЕАД № 08BG2002H0049742/20080705/4.07.2008 г., съответно мито в размер на 1628,15 лв., 1641,41 лв. и 236,32 лв. и ДДС в размер съответно на 5 413,60 лв., 5 4 57,66 лв. и 2 016,61 лв. Съдът е приел, че обжалваното Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 211а, ал. 1 Закона за митниците (ЗМ) и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), приложима по силата на препращащата норма на чл. 211к от ЗМ. Производството по делото е било спряно до приключване на производството по оспорване на решенията на митническия орган, въз основа на които е издадено ППСПДВ. С влезли в сила съдебни решения по адм. дело № 2606/2009 г., адм. дело № 2519/2009 г. и № 2524/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, заверени преписи от които са приложени по делото, процесните три решения на началника на МП "Пристанище" - Варна и потвърждаващите ги Решения на Началника на Митница Варна, са отменени. Съобразно този факт на отменени митническите решения с влезли в сила съдебни актове и при приложимост на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, по аргумент от чл. 177, ал. 1 от АПК и чл. 297 от ГПК, правилно съдът е приел, че оспореното постановление се явява издадено при липса на материалноправно основание. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за заплащането на което са представени писмени доказателства от процесуалния представител адв. Горанов и видно от които същото е в размер на 1 600 лв., без ДДС, което не се включва в адвокатското възнаграждение, съобразно разпоредбата на § 2а (нов - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,