Решение № 4286 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11177/2010 г.

Решение № 4286 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11177/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Акса 96" ЕООД, с ЕИК 103239184 с адрес за кореспонденция гр. Аксаково, ул. "Извор", № 6, представлявано от Р. Ковачева, против решение № 1637/22.07.2010 г. на Варненския административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 1569 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването по жалбата на "Акса 96" ЕООД срещу РА № 030903050/24.02.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 261/26.04.2010 г. на В. И. Д. Директор на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. Дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 854,37 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Неправилно съдът не е кредитирал частично заключението по ССчЕ, непредставянето на документи и обяснения от предходен доставчик, респективно неоткриването му на адреса, е ирелевантно за отказа по реда на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Приходните органи трябвало да докажат неправомерното начисляване на данъка. Всички изискани от "Акса 96" ЕООД документи са представени регулярно, тоест разпоредбата на чл. 37, ал. 4 ДОПК е неприложима относно жалбоподателя. Констатациите на приходния орган противоречат на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основните права, ратифицирана от РБ. Правото да се приспадне платено ДДС се състои в "собственост" по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1. Такова становище е изразено и в решението на ЕСПЧ от 22.01.2009 г. по делото "Булвес" АД срещу България. Единствено отговорния в случая субект е "Стонисто - строй" ЕООД и то доколкото, не е представил в законоустановения срок исканите му документи. За извършените доставки има сключени договори от 30.04.2008 г. Относно фактическото предаване на материалите е съставен приемо - предавателен протокол № 1/30.06.2008 г. Не е било възможно съставянето на складови стокови разписки, защото стоката физически не е влизала и не е заприходена в склада, което се доказва и от заключението по ССчЕ. Необосновани са съдебните мотиви, според които издадените фактури не обективират реално изпълнени по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставки. Превозваните материали не представляват опасни товари съгласно § 1, т. 16 ДР на Закона за автомобилните превози, тоест нормите на Наредба № 40 за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, са ирелевантни. Представени са писмени доказателства за професионалната квалификация на Стоян Добрев. Съгласно чл. 26, т. 1 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани, респективно необходимо е наличието на първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. В случая е представен такъв документ. Увеличението на ФР е в противоречие на принципа за съпоставимост на приходите и разходите. Не е следвало да се начисляват лихви. Касаторът е пледирал чрез адв. Неделчев за уважаване на жалбата и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Първоинстанционният съд е установил следното: По време на ревизията са направени констатации според които декларираното право на приспадане на данъчен кредит се дължи основно на сделки за закупени строителни материали - цимент, гипс, тротоарни плочки, бетон, трошен камък, арматурни заготовки, офис разходи, РВЦ профили, гориво, извършени изкопни работи, от подизпълнител съгласно акт обр. 19 от "Одесосстрой" ООД и други, свързани с основната независима икономическа дейност на дружеството. Ревизираното лице е ползвало данъчен кредит по фактура № 174/30.06.200в г., издадена от "Стонисто - строй" ЕООД, на което дружество е извършена насрещна проверка. В указания срок не са постъпили изисканите документи. Според приходният орган само наличието на фактурата не доказва извършването на доставката по нея, тоест начисляването на данъка е неправомерно. Правото в общ размер на 10 527 лв. за д. п. м. 06.2008 г. е отказано, на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6 ЗДДС. Формулирана е и констатация, че "Акса 96" ЕООД е отчело счетоводен разход, за който липсва документална обоснованост съгласно изискванията на чл. 4, ал. 3 ЗСч.. На основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 и 2, вр. чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО е преобразуван ФР на дружеството със сумата по издадената данъчна фактура в размер на 52 636,61 лева - материали по опис. След корекцията резултата е положителен и върху сумата е определен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 6 730,66 лева. Изслушано е заключение по ССчЕ, което съдът е кредитирал в частта, констатираща осчетоводяване на сумата при доставчика като приход. Заключението не е кредитирано в частта, посочваща, че "Стонисто - строй" ЕООД е имало възможност да извърши доставката, в следствие ползването на обект под наем. По време на съдебното производство са представени писмени доказателства. В мотивите на съдебното решение са обсъдени договорът от 30.04.08 г., Приложение № 1, обясненията на управляващият ревизираното дружество, Протокол 1, фактура № 238/1.07.08 г., издадена от "Застой" ЕООД, договор за наем, трудов договор № 25/12.05.08 г., пътни листи, страници от пътна книжка. При съвкупният анализ на доказателствата съдът е направил извод за констатирани противоречия и за липсата на доказателства относно кадровата обезпеченост на "Стонисто - строй" ЕООД за извършване на доставката. Обсъден е характера на документите като частни и е формулиран извод за законосъобразно непризнаване ПДК. Процесната фактура е осчетоводена от ревизираното лице в нарушение принципа на "документалната обоснованост" на стопанската операция, доколкото във фактурата не са отразени направени разходи по реално осъществена доставка. Решението на ЕСПЧ по делото "Булвес" е неприложимо в настоящия казус, в който е налице спор за реалността на доставката. РА е обоснован и законосъобразен. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Оплакването на касатора за нарушаване на съдопроизводствените правила при обсъждане заключението по ССчЕ е неоснователно. В некредитираната от съда част, вещото лице е отговорило по правен въпрос - за възможността на търговеца да извърши доставката. Констатацията е и необоснована, защото е направена въз основа на частни документи. В мотивите на съдебното решение подробно и ясно са описани установените от съда разминавания в съдържанието на писмените доказателства. В договора от 30.04.08 г. е записано, че материалите ще бъдат доставени на продавача франко обекта по предварителна заявка на купувача. Съгласно обясненията на управителя транспорта е за сметка на получателя. Административният съд е съобразил разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, правейки обоснования извод, че клаузата "франко обект" означава, че доставчикът следва да предаде стоката на купувача на неговия обект, като транспортните разходи и риска са за сметка на продавача. Договорът от 30.04.08 г. е сключен в писмена форма, поради което е логично неговото изменение да става по същия ред. По делото обаче няма представени анекси или други допълнителни споразумения за изменението на първоначално договореното. Фактът на непредставяне на изискани документи не представлява самостоятелно основание за отказ на ПДК, но той е свързан с констатацията за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради нереална доставка. Позоваването на решението на ЕСПЧ, постановено по делото "Булвес", е неправилно, тъй като настоящият касатор не е бил страна по цитираното дело. Освен това в процесния казус, отказаното право е мотивирано с неосъществена доставка, а не само и единствено поради неначисляване на данъка. "Стонисто - строй" ЕООД е пряк доставчик и наличието на доставка от него към жалбоподателя е от значение за възникване и упражняване ПДК. Изложените от първоинстанционния съд мотиви във връзка с обезпечеността на доставката не са в хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) относно предходна доставка, а касаят възможността на прекия доставчик да извърши доставката към "Акса 96" ЕООД. Лицето С. Добрев е в трудови правоотношения с касатора, но не е в такива правоотношения със "Стонисто - строй" ЕООД. Същевременно в писмените доказателства е посочено, че транспортът би следвало да е за сметка на доставчика. Жалбоподателят не е доказал по безспорен начин прехвърляне собствеността върху материалите. Настоящият касационен състав на ВАС, I А отделение споделя мотивите на административния съд, според които фактура № 174/30.06.08 г. е осчетоводена при нарушаване принципа за "документална обоснованост" на стопанската операция. С оглед на горното се налага извода, че в първичния счетоводен документ са отразени разходи по нереално осъществени доставки. В касационната жалба не е конкретизирано какво е точното нарушение на друг счетоводен принцип. Поради допусната очевидна фактическа грешка от органа по приходите е издаден РА за поправка на РА № 1009310/12.04.2010 г. в резултат на което са направени корекции, включително лихвите за КД до размера на данъка за прихващане. В потвърдителното решение на Д "ОУИ" - гр. Варна е посочено до какво се отнасят грешките. Решението на първоинстанционния съд не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,