Решение № 5045 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10504/2015 г.
ВАСIV отделение27.04.2016 г.докладчик Светослав Славов
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Г. М., срещу решение № 4517 от 29.06.2015 г. по адм. дело № 2658/2014 г. на Административен съд С.-град. ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 10504/2015 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, образувано по касационната жалба на В. Г. М.. ОБЕЗСИЛВА решение № 4517 от 29.06.2015 г. по адм. дело № 2658/2014 г. на Административен съд С.-град в частта с която е отменено уведомително писмо изх. № 01-6500/38346/6.12.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, по отношение на оторизираната сума по схемите за национални доплащания /НДП/ в размер на 153.38 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4517 от 29.06.2015 г. по адм. дело № 2658/2014 г. на Административен съд С.-град, в частта с която е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 01-6500/38346/06.12.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта с която е отказано на бенефициента плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 939,85 лв. и Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските (НР2) в размер на 718,76 лв. и преписката е изпратена на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне. Решението в прекратителната му част, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщенията до страните пред петчленен състав на Върховния административен съд, а в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5045 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10504/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по две касационни жалби. Първата касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, против решение № 4517 от 29.06.2015 г. по адм. дело № 2658/2014 г. на Административен съд С.-град, с което е отменено като незаконосъобразно, уведомително писмо изх. № 01-6500/38346/6.12.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане, решението да бъде отменено в обжалвана част. Претендират се съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Втората касационна жалба е подадена от В. Г. М. срещу решение № 4517 от 29.06.2015 г. по адм. дело № 2658/2014 г. на Административен съд С.-град. Р. се доводи за неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му в частта с която е изпратена преписката административния орган със задължителни указания. Претендират се разноски по делото. Ответникът по първата жалба - В. Г. М., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Моли обжалваното решение, на основания изложени в подадената от него касационна жалба като неправилно, да бъде отменено, но само в частта, в която е посочено от съда, че изпраща преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне съгласно мотивите на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, намира първата касационна жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за частично основателна, по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд С.-град, образувано по жалбата на В. Г. М. е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 01-6500/38346/6.12.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, като преписката е изпратена на административния орган за произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. За да достигне до този резултат Административният съд С. - град е приел, че процесното УП е издадено от компетентен орган и в установената писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в резултат, на което УП не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение в частта с която е отменено уведомително писмо изх. № 01-6500/38346/6.12.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, по отношение на вече оторизираната сума по схемите за национални доплащания /НДП/ в размер на 153.38 лв. и е върната административната преписка на изпълнителния директор Д. фонд "Земеделие" за произнасяне съгласно мотивите на решението е недопустимо. Следва да бъде отбелязано, че процесното уведомително писмо изх. № 01-6500/38346/6.12.2011 г., в частта с която са оторизирани сумите по НДП на бенефициента В. Г. М., по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради необжалването му в предвидения от закона срок и като такъв е влязъл в законна сила. Предмет на съдебната проверка на първоинстанционния съд е била само останалата част на уведомително писмо изх. № 01-6500/38346/6.12.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с която е отказано финансово подпомагане по подадено от жалбоподателя общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2008 г. с УИН 16/070508/17903 по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 939,85 лв. и Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските (НР2) в размер на 718,76 лв. Жалба в останалата част на административния акт не е подавана и следователно последният е влязъл в законна сила. Съдът се е произнесъл с решението си за цялото уведомително писмо, без да прецени, че жалбата на бенефициента е била само срещу тази част от него, с която е постановен отказ от подпомагане. Уведомителното писмо се състои от две части, като в първата си част съдържа информация за извършено плащане, а втората представлява отказ за оторизиране на част от исканата субсидия. Първата част от уведомителното писмо не е била предмет на жалбата. Позитивната част не може да бъде оспорвана, тъй като в тази си част жалбата би била процесуално недопустима поради липсата на правен интерес. С. като е отменил цялото уведомително писмо е излязъл от предмета на жалбата и се е произнесъл по несъществуващо оспорване. Така постановеното решение в тази му част, с която съдът се е произнесъл в повече от това, с което е бил сезиран ще следва да се обезсили на основание чл. 218, ал. 2 АПК. В останалата си допустима част, решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. С процесното уведомително писмо изх. № 01-6500/38346/6.12.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е прието, че 2,34 ха от заявените от жалбоподателя за подпомагане 7,35 ха са недопустими за подпомагане. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционният съд, че така приетият размер на недопустими площи не кореспондира с представените по делото доказателства. Видно от назначената по делото експертиза административният орган неправилно е приел, че недопустимите площи по подаденото заявление са 4 парцела в тяхната цялост (Парцел/ БЗС № 67903-33-2 - със заявена площ 0.86 ха, Парцел/ БЗС№ 67903-44-1 - със заявена площ 0.62 ха, Парцел/БЗС№ 67903-45-1 - със заявена площ 0.25 ха и Парцел/БЗС № 67903-24-1- със заявена площ 0.61 ха). Експертизата по безспорен начин установява, че 70 % от Парцел/ БЗС№ 67903-44-1 - със заявена площ 0.62 ха, 70 % от Парцел/БЗС№ 67903-45-1 - със заявена площ 0.25 ха и целият Парцел/БЗС № 67903-24-1- със заявена площ 0.61 ха са допустими за подпомагане. В този смисъл неправилно административният орган е приложил чл. 51 от Регламент 796/2004, поради което в противоречие на цитираната разпоредба е санкционирал цялата установена площ и е отказал субсидия. По втората касационна жалба Върховният административен съд, в настоящият състав намира, че същата е недопустима по следните съображения: Налице е хипотезата на чл. 159, т. 4, а именно "оспорващият няма правен интерес от оспорването". Правният интерес, като процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно, е основан на прякото и непосредствено въздействие на оспорения административен акт в правната сфера на съответния субект - негов адресат. Преценено, с оглед правните последици от постановеното съдебно решение, същото представлява облагоприятстващ адресата си съдебен акт, а именно уважена е изцяло жалбата му. Недопустимо е обжалването в частта, с която решаващият съд връща преписката за преразглеждане на административния орган, защото това не представлява произнасяне по същество на съда, а процесуално действие определено от закона, в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК - когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Д. фонд "Земеделие" е акредитиран като единствената разплащателна агенция за Р. Б. за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Разплащателна агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на ЕС. С. като естеството на издаваното от ДФ "Земеделие" уведомително писмо изисква изрично регламентирана начин на постановяване, в случая административният съд правилно е приел, че липсва компетентност на съда за произнасяне по същество и правилно е приложил разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Предвид изхода на производството, разноски пред настоящата инстанция не следва да се присъждат на никоя от страните. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4, във вр. с чл. 228 и 221, ал. 2 и 3 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение