Решение № 9412 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2019 г.

Решение № 9412 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Столична дирекция на вътрешните работи(СД на МВР), подадена чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 3231 от 13.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1151/2017 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е уважен предявеният от Н. Колев иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер общо в размер на 3000 лв. Излага доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на закона и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е тълкувал и приложил едностранно материалния закон, като не е обсъдил в цялост приложените и приети по делото доказателства. Кредитирал е свидетелските показания, като не е отчетена близката им родствена и приятелска връзка. Това според касатора е довело до допускане на нарушение на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като необосновано е прието, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди. Не е установена по безпорен начин причинно следствена връзка между твърдените от ответника вреди и отменените наказателни постановления, тъй като е установено наличието на общи вреди причинени и от заповеди за задържане. Съдът не е отчел и наличието на съпричиняване от страна на ищеца, като всичко това е довело до необосновани изводи за наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В касационната жалба не са изложени доводи относно присъдените имуществени вреди. Иска се отмяната на решението в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят исковите му претенции в претендирания размер, като неоснователни и недоказани или се намали размера на обезщетението. Ответникът - Н. Колев представляван от адв. Бозаджиев в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Излага доводи, че в касационната жалба са изложени основно мотиви относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, но счита, че то е минимално с оглед нарушените права на ищеца. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Счита, че съдът подробно е анализирал фактическата обстановка по делото, правилно е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и е формирал обосновани и законосъобразни изводи. Не са налице допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и решението е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищета на страните и извърши проверка та решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател твърдения, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, поради противоречие с приложимите материалноправни норми, допуснати съществени нарушения процесуалните правила и необоснованост. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 АПК иск от Н. Колев, против Столична Дирекция на вътрешните работи (СД на МВР) за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и законната лихва върху претендираната сума считано от предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане. Вредите основава на отменени с влязли в сила съдебни решения НП № 1778/14.10.2015 г., НП № 1770/14.10.2015 г. и НП № 1786 от 14.10.2015 г. издадени от Началника на 01 РУ- СДВР. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан искът за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 1000 лева за всяко едно от НП или общо 3000 лв., ведно с лихва върху нея, считано от 3.02.2017 г. датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане. В останалата му част до претендирания размер за неимуществени вреди от общо 30 000 лв. този иск е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са и имуществени вреди общо 1700 лв и разноски по делото по ЗОДОВ в размер на 282. 40 (двеста осемдесет и два лева и четиридесет ст.) лева, съразмерно уважената част от иска. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по отношение на предявените искове: за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е определил размера на дължимото се обезщетение и частично го е уважил. Уважил е изцяло като основателен и доказан иска за имуществени вреди. Присъдил е и дължимата лихва от датата на подаване на исковата молба а именно 3.02.2017 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя частична основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Първоинстанционния съд е постановил решението си след изясняване на фактическите обстоятелства от значение за правния спор като е обсъдил доводите на страните и е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, сред които и гласни. Няма причина да не се даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, които са били в близки приятелски и роднински отношения с ищеца по делото и които установяват психологическото и емоционално състояние на ищеца след наложените наказания с отменените НП, поради което и правилно съдът ги е ценил наред с другите събрани доказателства и в съответствие с чл. 172 от ГПК приложим на основание чл. 144 АПК. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил своите правни изводи относно частична основателност на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от отмяна на незаконосъобразно издадени НП. Ангажирането на отговорността на административния орган, както се посочи по-горе в мотивите изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на отговорността, такава не може да бъде ангажирана. В конкретния случай преценката на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност обуславя направения от съда извод за наличието на изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ, а именно претърпени от ищеца неимуществени вреди – отрицателни преживявания и душевен дискомфорт вследствие незаконосъобразните наказателни постановления. Съдът, съобразявайки всички установени в хода на съдебното производство фактически обстоятелства – периода от издаване на трите наказателни постановления на 14.10.2017 г. до тяхната отмяна с влязло в сила съдебно решение съответно на дати - 11.06.2016 г. по НАХД № 20820/2015 г., 29.11.2016 г. по НАХД № 20823/2015 г. и 11.01.2017 г. по НАХ № Д20821/2015 г. всички на СРС, характера и интензитета на породените негативни преживявания, е определил обезщетение законосъобразно и съответно на критерия по чл. 52 от ЗЗД по справедливост в размер по 1000 лева за всяко от тях или общо 3000 лв., и е отхвърлил иска в останалата му част до 30 000 лева. Противно на твърдяното в касационната жалба на обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. При определяне на размера на обезщетението правилно съдът е преценил, възрастта и здравословното сътояние на ищеца, семейното му състояние и е приел, че в конкретния случай е налице състояние на ищеца, което прехвърля прага на притеснения, обичайни при провеждане на съдебни производства. Установено е по делото, че ищецът е преживял продължителни и със засилен интензитет отрицателни емоционални преживявания, които са продължили и след отмяната на НП (свидетелски показ. на св. Михайлов). Съобразявайки естеството и характерът на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, като произтичащо от неправомерното издадените НП, периодът в който са търпени вредите, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди със сума в размер на 1000 лева или общо 3000 лева, правилно е преценен. В мотивите си към съдебното решение първоинстанционния съд изрично е разграничил и обсъждал събраните доказателства, конкретно с предмета на иска - НП и вредите имуществени и неимуществени причинени от тях, като съответно е изложил и мотиви, съобразявайки се и с т. 11 от ППВС № 4/1968 г. на ВКС, което не е изгубило сила и е относимо относно определяне на неимуществените вреди в исковите производства. Въпреки, че в касационната жалба не са изложени доводи по отношение на иска за имуществени вреди с оглед изявлението на процесуалния представител на касатора в с. з., за недоказаност на иска изцяло настоящата инстанция приема същото за неоснователно. Административният съд - София град правилно е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 500 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение по НАХД № 20820/2015 год., 700 лева разход за адвокатско възнаграждение по НАХД № 20823/2015 и 500 лева разход за адвокатско възнаграждение по НАХД № 20821/2015 г., всички на СРС, ведно със законната лихва, е основателен поради наличието на нормативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е формирал изводите си съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1, ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая се касае за обезщетение за понесена имуществена вреда, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение в процеса по отмяна на незаконосъобразен акт, постановен при изпълнение на административна дейност от длъжностни лица на ответника. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Ищецът не би разходвал средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Направеният от ищеца разход е доказан с представения договор за правна помощ, както и с подписаните анекси от 10.10.2016 г. и 8.03.2016 г. При постановяване на съдебното решение касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна С оглед изхода на делото съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, по договор за правна защита и съдействие от 19.09.2018 г. и представения списък на разноските. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение