Решение № 558 от 28.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 498/2010 г.

Решение № 558 от 28.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 498/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Касационното производство е образувано по протест на апелативна прокуратура-гр. Велико Т. против въззивно решение № 85/25.05.2010 г., по в. н. о. х. д. № 306/10 г. на апелативен съд - В. Търново. В протеста е релевирано основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отправено искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглегждане. Недоволен от съдебния акт е останал и подсъдимият К. Т. В., който го е атакувал в срок, развивайки съображения, свързани с всички касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 НПК. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа жалбата по изложените в нея съображения и изразява становище за неоснователност на протеста. Частният обвинител П. А., чрез повереника си изразява становище за неоснователност на жалбата и основателност на протеста. Частният обвинител и граждански ищец П. Д. М. не участва в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста на апелативна прокуратура и намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните, провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намира следното: С атакувания съдебен акт, е изменена присъда № 134 от 17.09.2009 г., постановена по н. о. х. д. № 122/09 г. на окръжен съд-гр. Русе, като наказанието "доживотен затвор без замяна" е редуцирано в "доживотен затвор". В останалата част е потвърдена присъдата. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия К. Т. В. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. I-во НК и осъден на "доживотен затвор без замяна". Касационният протест е неоснователен. Искането за утежняване наказателно правното положение на подсъдимия не може да бъде удовлетворено. Определеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, разгледани в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Действително обстоятелството, че към наказателна отговорност не е привлечено и трето лице, като съучастник, не може да бъде оценявано като смекчаващо такова и не подлежи на обсъждане на плоскостта на чл. 127, т. 3 от КРБ, но това не променя верния краен извод на въззивната инстанция за правилно отмерената санкция. Жалбата на подсъдимия В. е неоснователна. Настоящата инстанция намира за несъстоятелни изтъкнатите възражения, свързани с процесуална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, с акцент върху нарушеното право на "справедлив процес", манифестирано чрез "преписване" мотивите на първоинстанционния съд. Със сходния начин, по който е описана възприетата фактическа обстановка и аналогичния подход при оценката на доказателствения материал, Инстанциите по същество са изразили еднопосочно, че са възприели едни и същи факти за доказани. Но това съвсем не означава, че въззивната инстанция не е изпълнила процесуалните си задължения и не е извършила собствен фактически и правен анализ. Съобразно решение от 1.10.1982 г. на ЕСПЧ, постановено по дело Пиерсак срещу Белгия, ..."Достатъчно е да се установи, че безпристрастността на "съда", който е трябвало да се произнесе по съществото на делото, е можело да изглежда открита за съмнения, за да се счете, че чл. 6, т. 1 е бил нарушен". В конкретния случай, при използване и на субективния и на обективния подход, посочен като разграничителен критерий за проверка в цитираното решение, се установява, че личното вътрешно убеждение на съда е формирано при отсъствие на предубеждение и са предоставени достатъчно гаранции, да бъде изключено такова съмнение. При строго съблюдаване на законовите правила, апелативният съд е подложил на задълбочен анализ доказателствената съвкупност и изложил в достатъчен обем съображения за фактическите си и правни изводи. Не могат да бъдат възприети доводите по отношение оспорените гласни източници на информация за правнорелевантните факти. Въззивният съд е изложил достатъчно аргументи, защо са кредитирани показанията на свидетелите Е./при липсата на "завоалиран" "оговор", съобразно твърдението на защитата/ и Д., последователни и логични по своя характер. Същите са разгледани през призмата на тези на Ив. Карагяуров, на платежното нареждане, свързано с изтеглената от пострадалия сума, на установеното при следствения експеримент, на изводите на съдебно-медицинската експертиза, на отразеното в СРС, на иззетата от дома на подсъдимия поименна СИМ-карта, с която са проведени телефонни разговори в деня на извършеното престъпление. Апелативният съд, след обективно, пълно и всестранно изследване на всички правнозначими факти и обстоятелства, е извел по категоричен и несъмнен начин извода за авторството на деянието и вината на дееца. При изпълнение на процесуалните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 3 НПК, са посочени основанията, поради които не са получили кредит на доверие обясненията на подсъдимия В. и показанията на свидетелите К., Н. Д., подкрепящи защитната му теза, но не поради това, че те са негови близки/както се твърди в касационната жалба/, а защото са взаимно противоречиви, нелогични, житейски неоправдани и се явяват в противовес на останалия доказателствен материал. Аналогичен е аргументът на въззивния съд към показанията на свидетелите П. П. и А. С., с които подсъдимият и свид. Е. са се срещнали в местата за лишаване от свобода. Тези доказателствени източници не допринасят с нищо за установяване на правно значими факти, предвид липсата на достоверност и детайлизация в поднесената информация. Свидетелите твърдят, че Е. пред тях е споделил, че ще прехвърли вината върху лице, което се намира в чужбина, спрямо което не са последователни дори в името. При установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна, състава на чл. 199, ал. 2, т. 2 НК. Касаторът е упражнил физическа принуда/ с висок интензитет/спрямо пострадалия, за да запази установена фактическа власт върху отнетите вещи, по смисъла на чл. 198, ал. 3 НК и грабежът е придружен с убийството на Атанасов. Наложеното на подсъдимия наказание е справедливо определено, съобразено с изключително високата степен на обществена опасност на деянието и лична такава и с него се постигат целите на специалната и генерална превенция по смисъла на чл. 36 НК. Смекчаване наказателно правното положение на касатора би било с нищо неоправдан либерализъм. По изложените съображения, касационният протест на апелативна прокуратура-гр. Велико Т. и жалбата на подсъдимия К. Т. В., следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни, а въззивното решение - в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение