Решение № 4573 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6089/2018 г.

Решение № 4573 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6089/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Общински съвет Х. против решение № 233 от 3.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1302 по описа за 2017 г. на Административен съд - Х.. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението. Ответникът – С. С. изразява становище за неоснователност по жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Административен съд - Х. е отменил по жалба на С. С. чл. 7 и чл. 47 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Х. (Наредбата). По отношение на оспорването на чл. 45, ал. 4 от Наредбата е оставил без разглеждане жалбата, поради липса на правен интерес. С. е приел, че оспорените текстове от Наредбата са незаконосъобразни в отменените части, тъй като с два от текстовете от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Х. не съответстват на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 ЗНА, съгласно която разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език кратко, ясно и точно, а строежът на нормативните актове и формулирането на техните разпоредби, трябва да бъдат съобразени с указа по прилагането на ЗНА. Също така съдът е установил, че нормите противоречат и на чл. 8 ЗНА. Предвид, че оспорената правна норма се отнася до масовите обществени прояви - събрания, митинги и манифестации, тя противоречи на чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, в който провеждане на такива мероприятия е регламентирано по друг ред, като режимът там е уведомителен. По този начин с подзаконовия нормативен акт е установил, че е налице преуреждане на законово уредени обществени отношения, което е в противоречие с чл. 8 ЗНА. Реализирането на тези задължения се осъществява по предвиден в нормативни актове от по-висок ранг процедури и приемането на подзаконови разпоредби, които им противоречат, води до материална незаконосъобразност на последните и е основание за тяхната отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилна и обоснована е преценката на съда, че е налице противоречие на оспорените разпоредби с материалноправни норми от по-висок ранг. Нормата на чл. 21, ал. 2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал. 1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С оглед горното, наредбата, чиито разпоредби се протестират, е приета от компетентен орган – Общински съвет – Х., съобразно чл. 21, ал. 2 ЗМСМА. Съдът е установил, че видно от представената административна преписка, Наредбата е приета с Решение № 193 от 20.10.2000 г. на Общински съвет – Х. и е изменяна и допълвана с няколко решения на Общински съвет - Х.. Съдът правилно не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения на правилата, по които се приемат подзаконовите нормативни актове от общинските съвети, действали към датата на приемане на процесното изменение на Наредбата. Наредбата като цяло, както и отделните й текстове, съгласно чл. 76, ал. 3 АПК, чл. 8 и чл. 15 ЗНА, следва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен и да урежда обществени отношения с местно значение, неуредени от нормативните актове от по-висока степен. Съдебният контрол за материална законосъобразност се състои именно в проверка на съответствието на оспорените текстове с тези изисквания. Правилно АС – Х. е установил, че текстовете от Наредбата са първично регламентирани в Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ). Установил е също така, че предвид, че оспорената правна норма се отнася до масовите обществени прояви събрания, митинги и манифестации, тя противоречи на чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, в който провеждане на такива мероприятия е регламентирано по друг ред, като режимът там е уведомителен, а не след издаване на разрешение, т. е. в условията на разрешителен режим. По този начин с подзаконовия нормативен акт е налице преуреждане на законово уредени обществени отношения, което е в противоречие с чл. 8 ЗНА. Както правилно е установил първоинстанционният съд неясна се явява разпоредбата и в останалата й част по отношение вмененото на нарушителите задължение да заплащат и разходите свързани с отстраняване на нарушението. Както правилно е заключил АС – Х. недопустимо е волята на нормотвореца да се извлича по тълкувателен път. Същата следва да е ясна и конкретна. С оглед изхода на спора, претенцията на пълномощника на ответника Стоянов по касация следва да се уважи съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 22.01.2019 г. за сумата от 800 (осемстотин) лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 233 от 3.04.2018 г., постановено по адм. д № 1302 по описа за 2017 г. на Административен съд - Х.. ОСЪЖДА Общински съвет - Х. да заплати на С. С. сумата от 800 лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.