Решение № 8806 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 59/2011 г.

Решение № 8806 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 59/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД на НАП - гр. София, чрез пълномощника гл. юрк. Митева, против решение № 3344 от 28.10.2010 г., постановено по адм. дело № 5032 от 2010 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 9577-0070614 от 6.11.2009 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Благоевград. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилни, според касатора, са изводите на съда, че липсата на словесно описание на нарушението и посочената грешна квалификация в заповедта за налагане на ПАМ е затруднила адресата на заповедта да организира своята защита. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е отменил заповедта, след като е приел, че липсват изложени мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Според касатора липсата на мотиви относно срока на наложеното запечатване на обекта не е изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК поради това, че заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" не е резултат на свободна преценка. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против заповедта. Ответникът по касационната жалба - "Юнион Ивкони" ООД, чрез пълномощника си адв. Ал. Иванов, оспорва жалбата с писмена молба, депозирана по делото, и моли ВАС да я остави без уважение, като неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. София, е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 9577-0070614 от 06.11.2009 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Благоевград, с която на "Юнион Ивкони" ООД, гр. София, на основание чл. 186 и 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до търговския обект" - "автобус "Сетра" с ДКН СА 1354 КР, находящ се в гр. Петрич, Автогарата за срок от един месец. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при извършена проверка на 3.06.2009 г. от органи по приходите на автобус "Сетра" с ДКН СА 1354 КР е установено, че се издават билети без трайно вписана при отпечатването номинална стойност и няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, чрез което да се регистрират и отчитат извършените продажби на услугата превоз на пътници по линията Петрич- София, поради което е прието наличие на извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите вр. чл. 185, ал. 1, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б и 187 ЗДДС. Поради това и на основание чл. 186, ал. 3 вр. чл. 186, ал. 1, т."а", чл. 187 и чл. 188 ЗДДС за защита на обществените интереси и за изпълнение на целите на закона е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ. За да отмени процесната Заповед, административният съд е приел, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. В тази връзка съдът е констатирал, че в оспорената заповед е посочена неточна правна квалификация на основанието за налагане на ПАМ с оглед на установеното с АУАН нарушение, описано като "няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, чрез което да се регистрират и отчитат извършените продажби на услугата превоз на пътници по линията Петрич - София" и квалифицирано по чл. 186, ал. 1, б. "б" ЗДДС, вместо по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС. Съдът е счел, че доколкото в заповедта за налагане на ПАМ не е налице словесно описание на деянието, обусловило прилагането на ПАМ, като административният орган единствено се е позовал на образуваното срещу лицето административно-наказателно производство, то погрешно дадената му правна квалификация представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Съдът е посочил, че налагането на административно наказание от АНО следва да е обосновано съобразно преследваната от закона цел. В обжалваната заповед липсват мотиви за налагане на ПАМ. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ "запечатване на обект", съставлява нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Продължителността на наложената ПАМ следва да е обоснована с конкретните фактически основания, наложили именно определения от органа срок, а в обжалваната заповед не са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи максимално допустимия по закона срок за действие на мярката. Липсата на мотиви в тази част лишава съда от възможността да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 145, т. 5 АПК. Съдът е приел, че допуснатото нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Правилни са също изводите, че липсата на словесно описание на нарушението и посочената грешна квалификация в заповедта за налагане на ПАМ е затруднила адресата на заповедта да организира своята защита, респективно представлява съществено нарушение на административно- производствените правила. Възражението на касатора, че се касае за несъществена техническа грешка не може да бъде споделено, тъй като се създава неяснота относно основанието за налагане на ПАМ с оглед на установеното с АУАН нарушение. Настоящият състав на касационната инстанция намира за правилен и извода на административния съд, че липсата на мотиви в обжалваната заповед за налагане на ПАМ, включително относно продължителността на наложената мярка, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя незаконосъобразност на заповедта. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, са правилни и се споделят от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил максималния срок, посочен в закона. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието й, както и при несъответствие с целта на закона. Следва да се отбележи, че такава е и практиката на ВАС по подобни казуси в по-голямата си част. Като е достигнал до същия извод и е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на ответника по касационната жалба трябва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в доказания размер от 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,