Решение № 14107 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12198/2011 г.

Решение № 14107 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12198/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Николаев Велков от гр. Плевен срещу решение № 8466 от 14.06.2011 г., постановено по адм. дело № 13337/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата срещу решението по т. 3 от протокол № 25/1.07.2010 г. на Висшия съдебен съвет. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 от АПК и на принципа по чл. 7 от АПК, по чл. 318, ал. 3 и чл. 319, ал. 1 от ЗСВ (Закон за съдебната власт), противоречие с целта на материалния закон - чл. 5, ал. 2 от ЗСВ, необоснованост. Ответникът Висшият съдебен съвет е оспорил касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решението по точка 3 от протокол № 25 от 1.07.2010 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на Георги Николаев Велков - прокурор в Окръжна прокуратура - Плевен - е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, законосъобразно е приел за доказани извършените от жалбоподателя Велков дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт: нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, приет с Решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 21 от 20 май 2009 г.; действие, което е накърнило престижа на съдебната власт. Изводът за нарушаване на правилата за професионално поведение се основава на безспорното обстоятелство, че на 23.10.2009 г. жалбоподателят е присъствал при размяна на значителна парична сума между лицата Йоско Михайлов Исаев и Илиян Василев Михайлов (участници в разпределено на жалбоподателя в качеството му на прокурор досъдебно производство), които са уреждали отношения с лицето Светозар Дичевски, привлечено като обвиняем по разпределено също на жалбоподателя досъдебно производство. С поведението си прокурорът е създал съмнение в почтеността на конкретните разследвания и е накърнил престижа на съдебната власт. Нарушил е правилото на т. 5.6. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), предписващо на магистрата да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото, и правилото по т. 5.7. от КЕПБМ, изискващо магистратът да има безукорна репутация. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на административнопроизводствените правила на чл. 7 и чл. 35 от АПК. В хода на административното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая на 23.10.2009 г. По образуваното дисциплинарно дело № 82/2009 г. Дисциплинарният състав е провел пет заседания, събрал е писмени доказателства, вкл. копия на документи от разпределени на жалбоподателя прокурорски преписки и досъдебни производства, както и от образуваното срещу него наказателно производство. Разпитал е като свидетели посоченото по-горе лице Илиян Василев Михайлов, прокурора в Районна прокуратура - Плевен Диана Маркова и прокурора в Окръжна прокуратура - Плевен Искра Ганева. Спазен е основният административнопроцесуален принцип за установяване и преценка на всички действителни факти от значение за случая. Възражението на жалбоподателя Велков за нарушаване на правото му на защита е било подложено на подробно обсъждане в мотивите на обжалваното съдебно решение. Следва да бъде подкрепен изводът, че не е налице разминаване между предложението за образуване на дисциплинарно производство, което обвързва ВСС като дисциплинарно- наказващ орган и установения в дисциплинарното производство фактически състав на дисциплинарното нарушение, за което е наложено обжалваното дисциплинарно наказание. В т. 2 и 3 от предложението за образуване на дисциплинарно производство вносителите са изложили обстоятелствата във връзка поведението на прокурора Велков по отношение на лицето Йоско Михайлов Исаев и проведената среща на 23.10.2009 г. Посочено е, че след предаването на паричната сума прокурорът е бил задържан от компетентните органи и привлечен като обвиняем за престъпление по Наказателния кодекс. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е разполагал и процесуалната възможност да оспори и да обори твърдяните в предложението фактически обстоятелства, включително относно отношенията му с Йоско Михайлов Исаев и собственото му присъствие на 23.10.2009 г. при предаване на парична сума. В протокола от проведеното на 12.05.2010 г. заседание на Дисциплинарния състав на ВСС са документирани обясненията на жалбоподателя във връзка с присъствието му на срещата между посочените по-горе лица. Спазено е административнопроцесуалното правило на чл. 318, ал. 3 от ЗСВ за изясняване на фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение чрез събиране на гласни и писмени доказателства. Неспазването на инструктивния 14-дневен срок по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ не е съществено административнопроизводствено нарушение, което е опорочило материалноправната законосъобразност на издадения административен акт или е нарушило правото на защита на дисциплинарно отговорното лице. Неоснователно е оплакването на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с целта на материалния закон - чл. 5, ал. 2 от ЗСВ. Посочената разпоредба създава задължение за органите на съдебната власт да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони. В разглеждания случай това нормативно установено задължение не е било нарушено. Не се установява нарушение на правилото на чл. 309 от ЗСВ, което изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. При определяне на наказанието е взето предвид пълното неразбиране от страна на наказания прокурор на извършените от него действия с оглед благоприличието им и съвместяването им в рамките на закона. Осъществените от жалбоподателя нерегламентирани контакти компрометират собствената му репутация на прокурор и се отразяват негативно върху обществено доверие към съдебната система. Тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на нарушителя представляват предпоставка за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание на прокурора. Оспореното решение на Висшия съдебен съвет за налагане на наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" е издадено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания и като е отхвърлил подадената жалба, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,