Решение № 252 от 27.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1537/2016 г.

Решение № 252 от 27.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1537/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по чл. 186, ал. 1 от ЗЗП и чл. 386, ал. 3 ГПК. Образувано по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите срещу решение № 1880/9.09.2015 г., постановено по т. д. № 4403/2014 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, т. о., с което е потвърдено решението на СГС, VI г. о., постановено на 27.05.2014 г. по гр. дело № 5984/2013 г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въведените със ЗЗП, респ. Директива 93/13 система на защита на потребителите се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слабата страна спрямо продавача или доставчика на услуги, както от гледна точка на преговорните възможности, така и на степента на информираност, което го принуждава да приеме предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. Уговорените т. 18.11 от Общите условия за взаимоотношенията на крайните потребители на [фирма], предоставящо електронна съобщителна услуга чрез кабелна мрежа за пренос на данни без използване на ограничен ресурс и предоставяне на достъп до Интернет на територията на Република България и т. 18.11 от Общите условия за взаимоотношенията на крайните потребители на [фирма], предоставящо електронна съобщителна услуга чрез кабелна мрежа за пренос и /или на разпространение на радио - телевизионни програми са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 14 от ЗЗП, защото налагат на потребителя да изпълни своите задължения като плати за услуга, дори ако доставчикът не е изпълнил своите задължения да му предостави услугата. Тази клауза създава в ущърб за потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора и не може да се счита, че такава уговорка би се постигнала при индивидуално договаряне между потребител и доставчика на услугата. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по основателността на касационната жалба. Българската национална асоциация активни потребители също не взема становище по изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение на САС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Клаузите, чиято валидност е оспорена от Комисията за защита на потребителите, представляват част от ОУ за взаимоотношенията с крайните потребители на дружеството - ответник [фирма]. Дружеството е доставчик на електронни съобщителни услуги и достъп до интернет и предвиждат задължение за потребителя да заплаща дължимите суми независимо от подадените уведомления за проблеми, свързани с ползването на услугите и жалби до дружеството - доставчик за неизправно получаване или прекъсване на услугите. Комисията за защита на потребителите е изготвила и връчила на [фирма] препоръки за отстраняване на клаузите като неравноправни с писма от май 2012 г., достигнали до доставчика на услуги на 31 май 2012 г. Тъй като предприетите мерки са останали без резултат, Комисията за защита на потребителите е сезирала СГС с предявените искове. Исковете са отхвърлени като неоснователни. За да потвърди този резултат на СГС, въззивната инстанция е приела, че клаузите на т. 18.11 в ОУ не налагат на потребителя изпълнение на задълженията му при неизправност на доставчика на услугите и не създават значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя. Задължението да заплати възнаграждение за услугата и при оплакване за нарушаване изискванията за качество или за прекъсване на услугите не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по потребителски договор, тъй като е корелативно свързано с насрещни задължения на доставчика с ползването на услугите. Доставчикът дължи отговор в срок на всички уведомления, молби и жалби, както и възстановяване на недължимо платени суми при основателност на жалбите, заедно с обезщетение в размер на законната лихва върху надвзетата част от цената на услугата. Като средство за защита на потребителите от незаконосъобразни действия и практики на доставка на услугите, в ОУ е предвидена отговорност на доставчика, подробно регламентирана в Раздел VI. При установено по предвидения в договора ред неизпълнение на задълженията на доставчика, правата на потребителите са гарантирани с обезщетителни и неустоечни клаузи. При основателност на жалбите недължимо платените от потребителя суми подлежат на връщане със законната лихва, поради което, според въззивният съд, атакуваните клаузи не нарушават изискването за добросъвестност, не е проява на икономическа принуда на потребителя да изпълни безусловно задълженията си дори при доказано неизпълнение на доставчика на услугата. Клаузите са валидни и не следва да бъдат отстранявани като неравноправни. Решението е неправилно. Нормата на чл. 143 от ЗЗП, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя, като поставя изпълнението на задълженията на доставчика в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля /т. 3/ и налага на потребителя да изпълни свое задължение дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите задължения /т. 14/. Към датата на предявяване от Комисията за защита на потребителите на обективно съединените искове е в сила разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП в ред. ДВ бр. 18/2011 г. Нормата урежда правомощията на Комисията за защита на потребителите да сезира компетентния съд при наличие на неравноправни клаузи в договорите с общи условия с искане за обявяването им за нищожни по реда на Гл. IХ, раздел III в случаите, когато предприетите мерки по т. 1 / изготвяне на насоки или препоръки, във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договори с ОУ/ са останали без резултат и клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Според ал. 2 на чл. 146 ЗЗП, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Доказателствената тежест, че отделни клаузи са индивидуално уговорени, е на търговеца или доставчика/ чл. 146, ал. 4 ЗЗП./. Законът регламентира случаите, в които в договорите с потребителите част от клаузите са уговорени като индивидуални, като изрично постановява, че това не изключва прилагането на раздела за неравноправните клаузи в З. към останалата част от договора. В конкретния случай, в рамките на правомощията си по чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП. Комисията за защита на потребителите е сезирала съда с искане да бъдат обявени за нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП клаузите на т. 18.11 от ОУ Общите условия за взаимоотношенията на крайните потребители на [фирма], предоставящо електронна съобщителна услуга чрез кабелна мрежа за пренос на данни без използване на ограничен ресурс и предоставяне на достъп до Интернет на територията на Република България и т. 18.11 от Общите условия за взаимоотношенията на крайните потребители на [фирма], предоставящо електронна съобщителна услуга чрез кабелна мрежа за пренос и /или на разпространение на радио - телевизионни програми". Според изложените в исковата молба твърдения, клаузите са неравноправни, тъй като налагат на потребителя да изпълни своите задължения, дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите, а след това да подава жалба за неизпълнение на поето от доставчика задължение, като по този начин потребителя се задължава да плати услуга, която не е получил. Или клаузите задължат потребителя да заплащат дължимите суми независимо от подадените уведомления и жалби до [фирма] за неизправно получаване или прекъсване на услугите. Изводът на въззивния съд, че клаузите - т. 18.11. на ОУ на двата договора не са неравноправни, поради което не са нищожни, са в противоречие с материалния закон чл. 143, т. 14 ЗЗП. Настоящият състав на ВКС, ТК не споделя изводите на САС, че потребителят не е поставен в неравностойно положение, доколкото в ОУ са предвидени клаузи, които гарантират защита на интереса на потребителя, чрез уговорени обезщетителни и неустоечни клаузи. Според настоящият състав на ВКС, ТК клаузите т. 18.11 в ОУ, които задължават потребителя да заплати предварително уговорената услуга, които е оспорил чрез подаване на жалба/ възражение/, преди да е извършена проверката, противоречи на изискването за добросъвестност и поставя потребителя в неравностойно положение, което обосновава извод за неравноправност на процесните клаузи, по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП. Доставчикът е поставен в привилегировано положение спрямо потребителя, след като изисква получаването на цената на недоставена от него услуга. Уговорената в договора възможност потребителят да иска възстановяване на платената сума, поради неполучаване на услугата, е право залегнало в разпоредбата на чл. 55, ал. 1ЗЗД за реализиране на отговорността на доставчика за неоснователно обогатяване; уговореното право на неустойка в т. 15 на Раздел VI е за неизпълнено договорно задължение на доставчика по т. 12.5, Раздел V в ОУ, но не и при недоставена или некачествено доставена услуга, т. е. тази клауза по никакъв начин не отстранява неравнопоставеността в отношенията потребител - доставчик към момента на подаване на жалбата/ възражението/, след като потребителят е задължен да плати услугата, въпреки възраженията си срещу нея. Освен това преценката на предвидената в т. 14 от ОУ възможност за редуциране на цената на услугата е изцяло предоставена на доставчика. Задължението на потребителя да заплати суми за услуга, която не е получил, противоречи на принципа за добросъвестност на страните по договора, залегнал в чл. 63, ал. 1 ЗЗД, тъй като създава привилегия за доставчика на услуга да получи плащане за недължими суми от потребителя, въпреки неизпълнението или неточното изпълнение на собственото му задължение. По изложените съображения, клаузата т. 18.11 от Общите условия за взаимоотношенията на крайните потребители на [фирма], предоставящо електронна съобщителна услуга чрез кабелна мрежа за пренос на данни без използване на ограничен ресурс и предоставяне на достъп до Интернет на територията на Република България и т. 18.11 от Общите условия за взаимоотношенията на крайните потребители на [фирма], предоставящо електронна съобщителна услуга чрез кабелна мрежа за пренос и /или на разпространение на радио - телевизионни програми", като неравноправни на основание чл. 143, т. 14 З. са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 З.. Предявените от Комисията за защита на потребителите искове са основателни и следва да бъдат уважени. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на Комисията за защита на потребителите следва да се присъдят разноски и юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция, с оглед на направеното за тази инстанция изявление по чл. 80 ГПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение