Решение № 258 от 18.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 788/2014 г.

Решение № 258 от 18.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 788/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения В. Й. Б. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД № 724/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Лом. С присъда от 23.11.2011 г., постановена по НОХД № 724/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Лом, осъденият Б. е признат за виновен в това, че на 7.06.2011 г., около 23:41 часа в [населено място], по [улица] е управлявал лек автомобил "Форд Транзит" с ДК [рег. номер на МПС] с алкохол в кръвта над 1, 2 промила - 2,4 промила, установено по надлежния ред, като на основание чл. 343б, ал. 1 НК му е наложено наказание четири месеца "лишаване от свобода", изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В искането се оспорва задочното разглеждане на делото, като се твърди, че осъденият е бил лишен от възможност да участва в наказателното производство, тъй като не е бил уведомен за развитието нито на досъдебното, нито на съдебното производство. На това основание се моли да бъде възобновено приключилото наказателно производство, като бъде отменена влязлата в сила осъдителна първоинстанционна присъда. В хода на касационното производство защитникът моли да бъде възобновено наказателното производство, тъй като Б. не е знаел за него и не е имал възможност да участва при разглеждане на делото. Предлага искането да бъде уважено, наказателното производство да бъде възобновено, а постановената присъда да бъде отменена. Осъденият моли да бъде уважено искането и делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да може да участва лично в производството. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство и въпреки това е напуснал страната, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да участва в него. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Настоящото искане е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно. От материалите по делото се установява, че в хода на досъдебното производство не е взел участие осъденият Б. Той е привлечен в качеството му на обвиняем и това постановление е предявено на 7.10.2011 г. на определен от разследващите органи служебен защитник. Касационната инстанция приема, че привличането на обвиняем не може да бъде извършено в негово отсъствие, като това следва от текста на разпоредбата на чл. 219 НПК. Това е единственото задължително процесуално действие, което не може да бъде осъществено задочно, тъй като същото има важен процесуален характер и определя момента, когато привлеченото към наказателна отговорност лице е известено за това си процесуално качество и за воденото срещу него наказателно производство. Със задочното привличане на осъдения Б. е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което е довело до грубо нарушаване на правото на защита на осъдения. На практика той е бил лишен от възможност да упражни правата си по чл. 55 НПК и е осъден без въобще да е знаел за воденото наказателно производство. Допуснатото нарушение на процесуални правила е формална предпоставка за възобновяване на приключилото производство, отмяна на постановената осъдителна присъда и връщане на делото на фазата на досъдебното производство. Невъзможността да бъде проведено изцяло задочно наказателно производство следва и от разпоредбата на чл. 423 НПК, където законодателят изрично е посочил, че не са налице основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, когато осъденият се е укрил след предявяване на обвинението. Преди това той очевидно няма възможност да се укрие, тъй като за него не съществуват никакви процесуални задължения - в това число да се явява пред разследващите органи или да ги уведомява за адрес, на който може да бъде призован. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че искането на осъдения Б. е основателно и трябва да бъде уважено. Приключилото наказателно производство трябва да бъде възобновено, постановената осъдителна присъда отменена, а делото върнато на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК на фазата на досъдебното производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение