Решение № 7798 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2010 г.

Решение № 7798 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Йордан Кънчев Тодоров, от гр. София, против заповед № РД-02-16-605/02.06.2010 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните норми на Закона за държавния служител (ЗДСл.). Моли за отмяната й. Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да приеме процесната заповед за законосъобразна. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С оспорената заповед, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, считано от датата на връчването й - 02.06.2010 г. Като фактическо основание е посочено обективна невъзможност на Йордан Кънчев Тодоров да изпълнява служебните си задължения, свързани със създаването и обработка на документи, съдържащи класифицирана информация. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че жалбоподателят заема длъжност началник на отдел "Информационна сигурност, регистри и охрана", дирекция "Информационни системи и сигурност" при Министерство на регионалното развитие и благоустройството. На 15.01.2010 г . е утвърден Списък на длъжности и заемащите ги лица в МРРБ, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация по чл. 37, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). На 31.05.2010 г. на жалбоподателя е връчена длъжностна характеристика, в която е записано, че за заемането на тази длъжност се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация- ниво "Секретно". В утвърдения на 15.01.2010 г. Списък на длъжности и заемащите ги лица в МРРБ е предвидено създаването на длъжността началник на отдел "Информационни сигурност, регистри и охрана", дирекция -"Информационни системи и сигурност" - т. е. длъжността е новосъздадена. От приложената заповед № РД-02-16-100/26.01.2010 г. е видно, че на 26.01.2010 г. жалбоподателят е преназначен на новосъздадената длъжност началник на отдел "Информационни сигурност, регистри и охрана", дирекция "Информационни системи и сигурност" при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, т. е. към момента на прекратяване на служебното му правоотношение-02.06.2010 г. длъжността не е новосъздадена и не е налице нова фактическа обстановка. На 31.05.2010 г. на жалбоподателя е връчена длъжностна характеристика, в която е записано, че за заемането на такава длъжност се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация- ниво "Секретно". До този момент жалбоподателят не е уведомяван, че има такова изискване и не е запознаван със Списъка на длъжностите и заемащите ги лица в МРРБ, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация. Видно от доказателствата по делото на жалбоподателя не е даван срок за подаване на документи за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, нито в длъжностната характеристика, която му е връчена, има посочен такъв срок. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд намира, че административният акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, съгласно която органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. В константната си практиката относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание ВАС приема, че за да е осъществен фактическия състав следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В конкретния случай въведените изисквания за изпълнение на длъжността са свързани с разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация и включването й от административния орган в списъка на длъжностите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Въвеждането на изискване за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация за изпълнение на заеманата длъжност и липсата на такова може да бъде разглеждано като обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Това обаче предполага служителят да изпълнява длъжността, за която се въвежда изискването, провеждане на процедура по издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация по реда на чл. 54 и следв. от ЗЗКИ и постановяване на отказ за достъп, след което вече обективно е налице невъзможност за изпълнение на изискването. По делото липсват данни да е проведена процедура за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация по реда на чл. 54 и следв. от ЗЗКИ нито за постановяване на отказ за достъп по отношение на жалбоподателя. На база на изложеното следва да бъде прието, че заповед № РД-02-16-605/02.06.2010 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Йордан Кънчев Тодоров за длъжност началник на отдел "Информационна сигурност, регистри и охрана", дирекция "Информационни системи и сигурност" при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, считано от датата на връчването й - 02.06.2010 г., се явява издадена в противоречие с материалния закон и като такава следва да бъде отменена. При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 10 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,