Решение № 1601 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10382/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на кмета на Столична община, подадена чрез процесуален представител, против Решение 13515/31.07.2024 г. на Административен съд София Град, Трето отделение, 66 ти състав, постановено по адм. д. 8233 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение е отменен по жалба на Шато Кристал ЕООД, Акт за прихващане или възстановяване СФД 23 ТД26 2586/25.05.2023 г., издаден от главен инспектор в отдел Ревизии и събиране на вземанията на Дирекция Общински приходи на Столична община, потвърден с Решение СОА 23 РД28 35/20.07.2023 г. на Кмета на СО. Делото е върнато като преписка на компетентния орган по приходите в отдел Ревизии и събиране на вземанията на Дирекция Общински приходи на СО, с указание за издаване на нов АПВ, съобразно дадените в мотивите на отменителното решение указания. Столична община е осъдена да заплати на Шато Кристал ЕООД, притежаващо ЕИК 131329525, направените разноски в размер на 679,80 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл.209, т.3 АПК неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отделните оплаквания са посочени в КЖ, като процесуалният представител на касатора твърди, че органът законосъобразно е отказал да възстанови претендираната сума в размер на 48 205 лева, за която се сочи от дружеството, че е надвнесена при съответната заверка. В съдебно заседание касаторът е пледирал чрез процесуалния си представител, че липсва законово основание за нейното възстановяване, т.к. е издаден акт, необжалван от Шато Кристал ЕООД и стабилизиран на 31.07.2019 година. Поради това жалбоподателят се аргументира, че приходният орган е трябвало да зачете в производството по чл.129 ДОПК задължителната сила на акта. Претендира разноски. Ответникът по КЖ Шато Кристал ЕООД я е оспорил с доводи, изложени в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание от адвокат - пълномощник. Позовава се и на констатациите на в.л. по СТЕ. Моли да му бъдат присъдени разноски за касационното производство. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. По делото е установено, че: Шато Кристал ЕООД е собственик на недвижим имот, съставляващ УПИ 1464, кв.133 по плана на гр. София, район Витоша СО, м. Драгалевци разширение север II част , за който имот през 2004 г. е одобрен технически инвестиционен проект за строеж на Офис сграда 3 етажа, с подземни гаражи и обща РЗП 13053,74 кв. метра. Издадено е разрешение за строеж 531/16.07.2004 г. на Главният архитект на София, за което дружеството е заплатило на 15.07.2004 г. определената му такса в размер на 10 400 лева. През 2012 г. разрешението за строеж е презаверено със Заповед РД 09 50/21.12.2012 г., на Главния архитект на София. Във връзка с презаверяването, Шато Кристал ЕООД е заплатило сумата в размер на 65 270 лева, изчислена като 50% от таксата, предвидена за издаване на разрешение за строеж, на основание чл.153, ал.4 ЗУТ, (сега чл.153, ал.8 ЗУТ). През 2018 г. дружеството е поискало повторно презаверяване на цитираното разрешително за строеж при същата квадратура 13 054 квадратни метра. Издадена е Заповед РА51 134/04.07.2018 г. на Главния архитект на СО, стабилизирана на 31.07.2019 г., за презаверяване разрешението, на основание чл.153, ал.3 ЗУТ. Указано е на Шато Кристал ЕООД да заплати сумата в размер на 113 475 лева. С Искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ, с рег. СФД 23 ТД23 2084/24.04.2023 г., Шато Кристал ЕООД е пожелало да му бъде възстановена такса за презаверка на разрешение за строеж, в размер на 48 205 лева, по Заповед РА51 0 134/04.07.2018 г. на Главния архитект на СО. Издаден е АПВ СФД 23 ТД23 26 2586/25.05.2023 г., от главен инспектор в СО, потвърден с Решение СОА 23 РД28 35/20.07.2023 г. на Кмета на СО. Актът съдържа констатации, че дружеството е внесло с платежно нареждане на 28.06.2018 г. сумата в размер на 113 475 лева по преписка САГ 18АП00163, презаверка за строеж 22 695 кв. м. 50%. Сумата е квалифицирана като заплатена местна такса за технически услуги по чл.6, ал.1, б. д вр. с чл.107, т.8 ЗМДТ и раздел V от Глава II от действащата към момента на презаверката НОАМТЦУПСО. В АПВ е констатирана липсата на основание за възстановяване на сумата, защото услугата е предоставена разрешението за строеж е презаверено, Заповед РА51 134/04.07.2018 г. на Главния архитект на СО е стабилизирана на 31.07.2018 година. В първоинстанционното производство е изслушано заключение по СТЕ, кредитирано от съда като обективно, съставено въз основа анализ на изследваните документи и ползващо специалните знания на експерта. При така установените факти и обстоятелства, съдът е преценил АПВ като незаконосъобразен, отменил го е и е върнал делото като преписка на компетентните приходни органи с указания за издаване на нов АПВ. Съдът е цитирал разпоредбите на чл.4, ал.1, вр. с чл.9б, чл.4, ал.5 вр. с ал.1 ЗМДТ, чл.152, ал.2 и чл.129, ал.7 ДОПК. Според административният съд сумата, чието възстановяване се претендира, се характеризира като публично общинско вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК, защото по естеството си, е общинска такса, установена по основание в закон чл.6, ал.1, б. д , вр. с чл.107, т.8 ЗМДТ. На основание чл.129, ал.6 ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на ЗОВ, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани, въз основа на акта, издаден от приходния орган. За презаверяването на разрешение за строеж и за други административни услуги по ЗУТ, съгласно пар.3 ДР на ЗУТ, се събират такси по ЗМДТ и ЗДТ, а размера на таксата се определя от Общинският съвет с Наредба, в случая това е раздел V Такси за технически услуги на Наредба за определяне и админинстриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Съгласно чл.13 от наредбата, местните такси и цени на услуги се заплащат предварително или едновременно с предоставяне на услугата, а в Приложение 4 е определен размера на таксите за технически услуги, включително на таксата за издаване на разрешение за строеж. Стойността на таксата за презаверка на Разрешение за строеж 531/16.07.2004 г., която услуга е била извършена през 2018 г. със Заповед РА 51 134/04.07.2018 г., се определя съобразно площа на сградата с РЗП 13 053,74 квадратни метра, равняваща се на 65 268,70 лева. На Шато Кристал ЕООД не е издавано разрешение за строеж на сграда с РЗП 22 695 кв. м., чиято такса се равнява на 113 475 лева, внесени на 28.06.2018 г., преди издаване на Заповед РА51 134/04.07.2018 г на Главния архитект на СО за презаверка на Разрешение за строеж 531/16.07.2004 година. Административният съд се е мотивирал, обсъждайки заключението по СТЕ и с обстоятелството, че разрешение за строеж за допълване на разрешение за строеж 531/16.07.2004 г. с увеличаване на квадратурата РЗП на обекта, не е дадено с друга заповед, поради което наличието на одобрен проект за изменение на инвестиционен проект, с който ЗП на сградата се увеличава на 22 695 кв. м. , не може да послужи като основание за събиране на такса в размер на 113 475 лева, касателно презаверката на разрешението за строеж. Съдът е посочил в решението си, че Заповед РА51 134/04.07.2018 г. на Главния архитект на СО за презаверка на Разрешение за строеж 531/16.07.2004 г., не обосновава размера на дължимата такса в размер, несъответстващ на един от компонентите за определяне на такса, защото в заповедта не е определен размера на дължимата такса. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение не споделя тези мотиви на административния съд, защото са необосновани и са в противоречие с материалния закон. Установено е по делото, че на Шато Кристал ЕООД е издадено разрешение за строеж, впоследствие презаверяване със Заповед РД 09 50 1125/21.12.2012 година на Главния архитект на СО. Заплатена е такса в размер на 65 270 лева. Дружеството е подало заявление вх. АП 70 00 292/17.04.2013 г., по което е одобрен на 02.07.2013 г. проект за изменение на инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж по реда на чл.154, ал.5 ЗУТ. Общата РЗП на сградата е увеличена на 22 695 кв. м., но за по голямата РЗП и за одобрения инвестиционен проект не е била заплатена такса и не е издавана заповед за допълване на разрешението за строеж. По искане на Шато Кристал ЕООД за повторна презаверка, през 2018 г. е издадена от Главния архитект на СО Заповед РД51 134/04.07.2018 г., за презаверка на Разрешение за строеж 531/16.07.2004 г. за обект Офис сграда (3 етажа) с подземни гаражи , находящ се в УПИ I 3071 за офиси, хотел, магазини и п.г., по плана на гр. София, м. Драгалевци разширение север II част , район Витоша. В заповедта е отбелязано, че с платежно нареждане от 28.06.2018 г. са заплатени 113 475 лева - 50% от предвиденета такса, съгласно чл.153, ал.4 ЗУТ, за строеж в трета зона с РЗП 22 695 кв. м. по одобрения инвестиционен проект на 02.07.2013 година. Шато Кристал ЕООД не е оспорило цитираната заповед и тя е стабилизирала своето правно действие на 31.07.2018 година. Нещо повече, адресатът на акта е превел с платежно нареждане на 28.06.2018 г. сумата в размер на 113 475 лева, в което е конкретизирал основанието си за превода по следния начин: По преписка САГ18АП00163 презаверка разрешение строеж 22 695 квадратни метра 50%. Ако Шато Кристал ЕООД не е било съгласно със Заповед РД51 134/04.07.2018 г. на Главния архитект на СО, то е могло да я оспори в предвидения от закона срок и по съответният ред, а не впоследствие чрез института на косвен съдебен контрол да опровергава нейното действие в производство, различно от това в което заповедта е била издадена. При тези съображения констатациите на в.л., съставило заключение по възложената му СТЕ, са ирелевантни за разрешаване на настоящият правен спор. Основателен е доводът на процесуалния представител на Кмета на СО, че цитираната по горе заповед е стабилен административен акт, чиито юридически последици правилно са зачетени от приходният орган в производството по чл.129 ДОПК. В допълнение към тези мотиви, следва да се посочи, че Шато Кристал ЕООД е превело цялата сума в размер на 113 475 лева, без да възрази касателно нейния размер. Решението на административния съд е неправилно, същото трябва да бъде отменено и да се отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения. С оглед на резултата по делото, направеното искане от гл. юрк. Пападоглу за присъждане на разноски общо в размер на 9 398,46 лева за двете съдебни инстанции е основателно. Разноските включват юрисконсултски възнаграждения по 4 506,40 лева за производствата пред АССГ и ВАС, Осмо отделение, както и 385,66 лева държавна такса за касационното обжалване. Възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно. Същото е съобразено както с материалния интерес по делото, така и с неговата правна и фактическа сложност. Кметът на СО е защитаван и представляван в двете съдебни производства от процесуален представител. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение