Решение № 9870 от 18.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна, подадена чрез пълномощника юрк. Л. Тодорова, срещу Решение 1793/30.12.2022 г., постановено по адм. дело 981/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на Астрейд Варна ЕООД е отменено Решение към MRN 22BG002005074423R7/07.02.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира законосъобразност на митническото решение, доколкото внесените метални колове не са елементи на изделие, поради което следва да бъдат класирани според собствения си режим, противно на мотивите на съда. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение, а в условията на евентуалност иска връщане на делото за разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Астрейд Варна ЕООД, чрез пълномощника адв. С. Желязкова, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е Решение към MRN 22BG002005074423R7/07.02.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което е определен нов код по ТАРИК 7306619200 и са определени за досъбиране задължения в размер на 9 155,99 лв. за мито и 1 831,20 лв. за лихви. В хода на административното производство е установено, че на 07.02.2022 г. Астрейд Варна ЕООД е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока с описание части за конструкция метални колове/пръти за ограда 27 връзки/1885 броя с размери 40х80х40х80х1,80 мм, страна на произход и износ Турция. Декларираният от дружеството код по ТАРИК е 7308909890 и мито 0%. В приложен към митническата декларация сертификат за стоката е посочено, че същата представлява стоманено изделие (пръти или профили, изработени от стомана, различна от неръждаемата), които са покрити поцинковани. Поради възникнали съмнения относно тарифното класиране на стоката е извършена допълнителна проверка, в рамките на която е прието, че се касае за метални профили, които не са резбовани, разпробити или обработени по друг начин, за да са разпознаваеми като части за конструкция. Въз основа на тези констатации е определен нов код по ТАРИК 7306619200, за който приложимото мито е в размер на 25%. По време на съдебното производство пред Административен съд Варна е допусната комплексна съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. За да отмени митническото решение, административният съд е приел, че макар издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила, решението е издадено в нарушение на материалния закон. Съобразена е трайната практика на СЕС, според която решаващия критерий за тарифното класиране на стоките трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите и главите. В тази връзка съдът е приел, че процесната стока не би могла да бъде класирана в позиция 73.06, както е сторено от митническите органи, тъй като в нея попадат тръби от видовете, използвани за нефтопроводи или газопроводи. При съобразяване със заключението по СТЕ и допълнителните обяснения на експертите, дадени в съдебно заседание, е прието, че макар процесните тръби да не са резбовани, обичайното им предназначение е като части от различно конструкции огради, предпазни парапети и строителни скелета. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Правилно съдът е съобразил, че съгласно трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C423/10). Пак според трайната съдебна практика предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C568/11, т. 41 и Oliver Medical, C547/13, т. 47). Видно от заключението на експертите по СТЕ (отговор на въпрос 1, л. 118) процесните тръби, макар и нерезбовани или разпробити, въз основа на своите обективни характеристики и качества, определени в текста на позиция 7308, следва да се тарифират именно както са декларирани под код по ТАРИК е 7308909890, тъй като представляват тръби (профили), които могат да се използват за строителни конструкции. Независимо че се касае за нерезбовани тръби, същите не биха могли да бъдат класифицирани за целите на митническото тарифиране в позиция 7306, както е сторено с административния акт, тъй като тази позиция обхваща тръби за нефтопроводи и газопроводи. Съобразно експертизата процесните тръби са тънкостенни 1,8 мм., която обективна характеристика изключва тяхното класиране в позиция 7306. Не на последно място, в придружаващите вноса документи износна декларация, търговска фактура и сертификат за произход, тръбите са описани съответно като: метални колове за огради, стълбове за ограден панел и метални стълби за ограда, т.е. все като части за конструкция. С оглед изложеното решението на административния съд, с което процесният административен акт е отменен, е правилно постановено и като такова следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този резултат по делото и навременно заявената претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски. Съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК (л. 43), договор за правна защита и съдействие (л. 24), фактура (л. 30) и платежно нареждане (л. 26) страната е заплатила 1 680 лв. с ДДС за адвокат за касационната инстанция. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като материалният интерес по спора възлиза на 10 987,19 лв., като съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният дължим размер е 1 388,85 лв. На основание § 2а от Наредбата дължимият ДДС за регистрирани по ЗДДС адвокати се начислява върху предвидения размер, т.е. при съобразяване дали възнаграждението е прекомерно следва да се вземе предвид размерът без ДДС, който в случая е 1 400 лв. Превишението на уговореното възнаграждение спрямо минималния законов размер с по-малко от 12 лв. не може да се възприеме като съществено, което налага отхвърляне на възражението за прекомерност като неоснователно. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,