Решение № 6637 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15130/2010 г.

Решение № 6637 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15130/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Гаред" ЕООД със седалище гр. Пловдив срещу решение № 1297 от 11.10.2010 г., постановено по адм. дело № 213 от 2010 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 160901176 от 20.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 18 от 08.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 8602,45 лв. и определена съответната лихва в размер на 3255,68 лева. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209 от АПК. Според касатора съдът не е преценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и неправилно е приел, че не са налице доказателства, обосноваващи признаване на правото на данъчен кредит. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид издадените на доставчиците ревизионни актове, в които се съдържат констатации относно реалността на фактурираните сделки. По подобни съображения, изложени в касационната жалба, иска отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, в представена писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на административния съд е отхвърлена жалбата на "Гаред" ЕООД против ревизионен акт № 160901176 от 20.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 18 от 08.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, при ЦУ на НАП. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 688 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалвания ревизионен акт законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на "Гаред" ЕООД общо в размер на 8602,45 лв. по фактури, издадени от "Изопластстрой" ЕООД, "Строй-комерс М" ЕООД, "Милиян" ЕООД и "Видинметал" ЕООД, както и са определени лихви в размер на 3255,68 лева. Правото на данъчен кредит по фактурите от доставчиците не е признато поради това, че не е установено начисляване на данъка в счетоводството на доставчиците, както и реалността на доставките по тези фактури и съответно възникване на данъчно събитие. Съдът е обосновал извод, че приетите от органите по приходите предпоставки за отказване правото на данъчен кредит са налице, тъй като не е установено начисляването на данъка и редовността на воденото от доставчиците счетоводство поради неоткриването им на декларираните от тях данъчни адреси, както и не са били представени доказателства за реалното осъществяване на доставките - прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки, като тези обстоятелства са останали недоказани и с оглед констатациите в заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна ССЕ. Не са представени доказателства, че доставчиците са разполагали с фактурираните стоки, както и с такива за тяхното предаване на получателя "Гаред" ЕООД. Настоящият касационен състав на съда намира така постановеното решение за правилно. Оплакванията в касационната жалба, свързани с преценката на събраните по делото доказателства и с изводите, които са направени от съда във връзка с реалното осъществяване на удостоверените с фактурите доставки на стоки и услуги и начисляването на ДДС по доставките, са неоснователни. Изложените от съда съображения в тази връзка са последователни и подробни, направените изводи - обосновани, поради което се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Съдът не е допуснал игнориране на доказателства, нито превратно тълкуване или изопачаване на доказателствата, поради което не е налице необоснованост на фактическите изводи. Приетите от съда релевантни факти и обстоятелства по спора съответстват на констатациите в ревизионния акт и на събраните по делото доказателства. В производството пред първоинстанционния съд касаторът не е доказал, че са изпълнени всички кумулативно предвидени предпоставки за признаване право на данъчен кредит. От данните по делото е видно, че правото на данъчен кредит по доставките е отказано на осн. чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.) по фактурите, издадени преди 01.01.2007 г., и на осн. чл. 68, ал. 1 и чл. 6 във вр. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактурите, издадени след тази дата. От основното и допълнителното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че вещото лице не е могло да извърши проверка в счетоводството на преките доставчици поради ненамирането им на известните им адреси и не е констатирало редовно водене на счетоводството им, както и начисляването на данъка от тези доставчици. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства, с които да бъде установено, че стоките - предмет на издадените фактури, действително са били получени от доставчиците. По делото липсват съставени документи за съхранението на стоките от доставчиците и такива за тяхното транспортиране и предаването им на получателя по фактурите, както и документи относно извършените от доставчиците разходи във връзка с доставките. Не са опровергани и констатациите на ревизиращите органи за липса на кадрови потенциал на дружествата, издали фактурите, за осъществяване на доставките. С оглед така установеното от фактическа страна съдът е обосновал правилния извод, че по отношение на спорните доставки не са спазени законово установените предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, а именно стоките да са реално получени и данъкът да е начислен в счетоводството на съответния доставчик. По основното възражение на касатора, че по отношение на доставчиците има издадени ревизионни актове, следва да се посочи, че издаденият РА на доставчик не представлява сам по себе си основание за признаване на право на данъчен кредит при игнориране на императивни правни норми, въвеждащи изисквания за признаване право на данъчен кредит, а следва да бъде обсъден и преценен наред с останалите доказателства и обстоятелства по делото съобразно общото правило, което е приложимо за преценката на всички доказателства. В настоящия случай съдът е извършил анализ на всички събрани доказателства, в това число и представените РА на доставчиците, поради което е неоснователно възражението на касатора. Правилно съдът е приел, че издаденият РА на "Строй-Комерс-М" ЕООД не обхваща периода, в който са издадени спорните фактури, което важи и за РА на "Милиян" ЕООД по отношение на три от издадените от него фактури на "Гаред" ЕООД. Основателно в мотивите на решението е посочено, че ревизиите на доставчиците са извършени по реда на чл. 122 от ДОПК и липсват каквито и да било констатации във връзка със счетоводното отчитане на фактурите и реалността на процесните доставки. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. По претенцията на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, настоящият състав на съда счита, че такива не се дължат, тъй като са били присъдени от първоинстанционния съд, както и предвид обстоятелството, че ответникът в настоящото производство не е бил представляван от процесуален представител в проведеното по делото съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,