Решение № 12456 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2017 г.

Решение № 12456 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Х." ООД срещу съдебно решение № 2058 от 28.03.2017 г. постановено по адм. дело № 12903 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че по делото не е безспорно установено, че към датата на проверката заведението за хранене е разполагало с 28 места за хранене и са били налице отменителни основания по отношение на заповедта. Счита, че заведението не е подлежало на категоризиране, тъй като е попадало в хипотезата на чл. 120 от Закона за туризма (ЗТ). Не са спазени процесуалните правила при издаване и връчване на актовете в хода на проверката. Жалбоподателят е подавал заявления за категоризация, за да увеличи капацитета на обекта за хранене, но не е надвишавал определения в ЗТ минимален брой места. По време на издаване на заповедта обектът е бил в процедура по категоризация, което не е съобразено от съда. За обекта е имало издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризация на туристически обект № 13988 от 12.10.2016 г., което предполага изпълнение на всички изисквания от страна на дружеството на разпоредбите на ЗТ. Фактът, че дружеството е подавало няколко предходни заявления за категоризация не следва да обуславя изводите на съда. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Председателят на Комисия за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения подробно изложени в депозиран писмен отговор. Прави искане решението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Х." ЕООД против заповед № 1000 от 9.11.2016 г. на председателя на КЗП и е осъдил дружеството да заплати на КЗП сумата от 500, 00 лв. - разноски. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че от констативен протокол № К-0228045 от 30.09.2016 г. се установява, че служители от КЗП са извършили проверка на заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. С., ул. "Ген. Йосиф Ф. Гурко" № 10, стопанисвано от "Х." ЕООД. При проверката, извършена в присъствие на представител на дружеството, е констатирано, че в заведението на видно място е поставено временно удостоверение за открита процедура по категоризация и регистрация на туристически обект № СО-ТО-13591 от 13.04.2016 г., със срок на валидност 13.06.2016 г.; заведението разполага с 28 места за сядане, в две търговски зали; подробно са описани предлаганите в обекта храни и напитки. Установено е също, че заведението не разполага със санитарен възел (тоалетна). С констативен протокол № К-0228045 от 30.09.2016 г. е указано на жалбоподателя да представи удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризация за обекта. На 5.10.2016 г. в сградата на КЗП, упълномощено от дружеството лице е представило: 1) временно удостоверение за открита процедура по категоризация и регистрация на туристически обект № СО-ТО-13591 от 13.04.2016 г., със срок на валидност: 13.06.2016 г. за ресторант "Х."; 2) входящ номер от Столична община - Комисия по категоризация, № 13988; 3) квитанция от 05.10.2016 г. на Столична община - ОП "Туризъм" - такса за разглеждане на удостоверение за категоризация. Съставен е протокол за проверка на документи № К-63489 от 5.10.2016 г. На заседание на КЗП по протокол № 27 от 25.10.2016 г., т. 55, е решено да бъде наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ на заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. С., ул. "Ген. Йосиф Ф. Гурко" № 10, стопанисвано от "Х." ЕООД, тъй като за обекта няма представено удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. С оспорената заповед № 1000 от 09.11.2016 г. на председателя на КЗП, на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ - заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. С., ул. "Ген. Йосиф Ф. Гурко" № 10, стопанисвано от "Х." ЕООД. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа реквизитите регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е приложен и материалният закон, като заповедта съответства и на целта на закона - да се осигури защита на потребителите на туристическите услуги. След анализ на разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 2, чл. 111, ал. 2, чл. 114, т. 1 и чл. 120 от ЗТ, съдът е посочил, че процесният обект представлява туристически обект - заведение за хранене и развлечения, което към момента на проверката е функционирало и е предоставяло туристически услуги. Изложил е, че процесното заведение не попада в изключението на чл. 120 от ЗТ и е подлежало на задължително категоризиране. Представеното по време на проверката временно удостоверение № СО-ТО-13591 от 13.04.2016 г. е било със срок на валидност до 13.06.2016 г. Представеното след проверката временно удостоверение за открита процедура по категоризация на туристически обект № 13988 от 12.10.2016 г., със срок на валидност до 12.12.2016 г., не променя факта, че към дата на проверката на обекта 30.09.2016 г. и датата на проверката по документи 5.11.2016 г. в сградата на КЗП обектът не е притежавал удостоверение за утвърдена категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. В отговор на писмо от КЗП директорът на ОП "Туризъм" е информирал Комисията, че действително е подадено заявление за категоризиране № 13988 от 5.10.2016 г. за вид и наименование бистро "Х.", категория "една звезда", капацитет 50 места. Поради неизпълнение на минималните и задължителни изисквания за вид и категория - липса на необходимия брой тоалетни клетки на редовно заседание ОЕККТО в протокол № СО-ТО-610 от 9.11.2016 г. на основание чл. 130, ал. 7 от ЗТ е предложила на кмета на Столична община да издаде заповед за отказ от определяне на вид и категория на горепосочения обект. В писмото се съдържа информация за неколкократни опити на дружеството да получи категоризация и получените откази от Столична община. Поради това съдът е приел, че инициираната от търговското дружество процедура по категоризация на 5.10.2016 г., чрез заплащане на дължимата се такса, е израз на неговата защитна теза във вече образуваното административно производство по налагане на принудителна административна мярка и има за цел единствено да предотврати настъпването на неблагоприятните правни последици в резултат на констатираното неизпълнение на разпоредбите на ЗТ. За да постанови решението си, в частта на присъдените в полза на КЗП разноски, АССГ е посочил, че с оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК подателят на жалбата следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, включително минимално възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, доколкото по делото същият е представляван от юрисконсулт. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Х." ЕООД против заповед № 1000 от 9.11.2016 г. на председателя на КЗП, е правилно. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗТ ресторантьорството е туристическа дейност, а на основание чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ към туристическите обекти се отнасят и заведенията за хранене. Съобразно чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗТ лицето, извършващо ресторантьорство в туристически обект, е длъжно да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. А по силата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" ЗТ председателят на КЗП или оправомощени от него длъжностни лица прилагат принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 и 7 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136 от ЗТ. В конкретния случай, към момента на извършване на проверката от служители на КЗП на 30.09.2016 г. е установено, че за обект - заведение за хранене и развлечения, находящ се в гр. С., ул. "Ген. Йосиф Ф. Гурко" № 10, стопанисван от "Х." ЕООД се извършва туристическа дейност (ресторантьорство), без да е налице удостоверение за категоризация на същия. Установено е, че заведението разполага с 28 места за сядане, в две търговски зали и предлага подробно описани в констативния протокол храни и напитки, а издаденото временно удостоверение за открита процедура по категоризация и регистрация на туристическия обект № СО-ТО-13591 от 13.04.2016 г. е изтекло (същото е било със срок на валидност до 13.06.2016 г.). Неоснователно е възражението, че обектът е попадал в изключенията посочени в чл. 120 от ЗТ и не е подлежал на категоризация, доколкото посочените в разпоредбата изключения не се установяват за него, включително досежно капацитета на заведението. В хода на административното производство, в изпълнение на задълженията по чл. 35 и чл. 36 от АПК, от административния орган е указано на "Х." ЕООД да представи удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризация за обекта, но такова не е представено от дружеството сред депозираните от него в КЗП на 5.10.2016 г. документи. Представеното впоследствие временно удостоверение за открита процедура по категоризация на туристически обект № 13988 от 12.10.2016 г. в настоящия случай не може да доведе до извод за незаконосъобразност на заповедта. За издаване на временно удостоверение за открита процедура по категоризация на туристически обект, съгласно чл. 130, ал. 1 от ЗТ, е достатъчно представените съответното лице документи съответстват на изискванията на чл. 129, ал. 1, 2 или 3 от ЗТ, но обстоятелството дали обектът отговаря на условията за категоризация и съответствието му с изискванията за заявената категория се преценява в хода на предприетата в последствие процедура. По делото са налице данни за предходни извършени от "Х." ЕООД неуспешни опити за категоризация на процесния обект. Налице са и данни, че по предприетия в хода на административното производство пореден опит за снабдяване с удостоверение за категоризация за обекта е налице предложение от ОЕККТО до кмета на Столична община от 9.11.2016 г. да издаде заповед за отказ от определяне на вид и категория на горепосочения обект. Една от предвидените в чл. 2, т. 4 от ЗТ цели е да се осигури защита на потребителите на туристическите услуги. Тя се постига включително чрез предоставянето на услугите в отговарящи на условията за категоризация и категоризирани туристически обекти, какъвто, видно от данните по делото, стопанисваното от "Х." ЕООД заведение за хранене и развлечения не е. Изложеното по-горе води до извод за законосъобразност на приложената от страна на председателя на КЗП ПАМ "временно затваряне на туристически обект", предмет на първоинстанционното производство. Предвид горното като е отхвърлил жалбата на дружеството АССГ е постановил правилен съдебен акт, който трябва да бъде оставен в сила в посочената част. Решението е частично неправилно в частта на присъдените с него в полза на КЗП разноски. Към момента на приключване на устните състезания в проведеното пред първоинстанционния съд производство (8.03.2017 г.) е в сила разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК, ред. ДВ бр. 8 от от 24.01.2017 г.), приложима на основание чл. 144 от АПК, съгласно която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Посочената разпоредба от ЗПП регламентира, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Такава е Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно чл. 24 от която по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид изложеното и предвид фактическата и правна сложност на спора, решението, в частта с която "Х." ЕООД е осъдена да заплати на КЗП разноски в размер над 150, 00 лв. е неправилно следва да бъде отменено в тази част. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК с чл. 144 от АПК с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати полза на бюджета на ответника сумата от 150, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,