Решение № 374 от 14.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 368/2011 г.

Решение № 374 от 14.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 368/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], [населено място] срещу решение № 1500/06.12.2010 г., постановено по гр. д. № 2172/2010 г. на Окръжен съд [населено място], ГО, II състав, с което е потвърдено решението по гр. д. № 702/2009 г. на Районен съд [населено място], с което е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със Заповед № 29/20.10.2009 г., издадена от Кмета на [община], ищцата И. М. М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "заместник - кмет" и е присъдено обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца в размер на 7 000 лв. Присъдени са разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Ответникът по касация И. М. М., представлявана от адв. П. оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. С определение № 790/21.06.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение по материалноправния въпрос: "Нормата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА представлява ли специално основание за уволнение без предизвестие или извършването на това основание уволнение следва да отговаря на изискванията на КТ /в т. ч. и за мотивиране на заповедта /. " Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото с въззивното решение същият е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС обективирана в Р № 811/14.05.2010 г., по гр. д. № 3217/2008 г. на ВКС, IV г. о., Р № 459/01.06.2010 г. по гр. д. № 1358/2009 г. на ВКС, III г. о., Р. № 309/30.04.2010 г. по гр. д. № 898/2009 г. на ВКС, III г. о. и Р № 444/18.06.2010 г. по гр. д. № 388/2009 г. на ВКС, III г. о., които решения са постановени при условията на чл. 290 ГПК. По поставения въпрос с цитираните решения е прието, че правоотношението, което възниква между заместник- кмета и общината в резултат на назначението по чл. 39, ал. 1 ЗМСМА е трудово като разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА в редакцията от ДВ бр. 69/2006 г. / сега ал. 5 Д. В. бр. 32/2011 г. в сила от 19.04.2011 г. /, приложима в настоящия случай, съдържа специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от Кмета на община или район заместник кмет. С оглед на това при прекратяване на трудовото правоотношение на заместник кмета, приложима е разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА, а не предвидените КТ основания. Според разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА, освобождаването в тази хипотеза се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на Общината / района/ като допълнителни изисквания за съдържанието на заповедта в това число и мотивиране на същата не се изисква. Това се обосновава с обстоятелството, че както назначаването на заместник кмета, така и неговото освобождаване е въпрос на политическа целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. За да постанови обжалваното решение, с което заповедта на Кмета на [община], за прекратяване на трудовото правоотношение на заместник - кмета И. М. на осн. чл. 39, ал. 4 ЗМСМА е отменена като незаконосъобразна, възивният съд е приел, че кметът на осн. чл. 39, ал. 4 ЗМСМА има право да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение със заместник кмета. Приел е, че тази разпоредба е специална по отношение нормите на КТ, но специалната норма не изключва задължението на работодателя да изложи в заповедта си изчерпателно мотивите, свързани с посоченото в заповедта основание за уволнение. Доколкото в процесната заповед такива мотиви не са изложени, според въззивният съд тази заповед е незаконосъобразна и с оглед на това подлежи на отмяна. Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповедта е обусловило и уважаването на обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. Предвид дадения вече отговор на поставения правен въпрос, който е обусловил изхода на спора пред въззивният съд, така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съгл. чл. 293, ал. 2 КТ следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново решение с което предявените искове с пр. осн. чл 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 КТ следва да бъдат отхвърлени. Съобразно с изхода от делото ответницата по касационната жалба следва да заплати на касатора направените от него разноски пред трите инстанции в размер на 520 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.