Решение № 236 от 10.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 589/2013 г.

Решение № 236 от 10.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 589/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 210/2012 г. по описа на ОС-Благоевград. В искането се твърди, че въззивният съд е изменил присъдата на Петричкия районен съд, като в нарушение на материалния закон е наложил на осъдените лица наказанието "пробация", за което разпоредбата от ЗИДНК не е била влязла в сила - това е чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, по отношение на която влизането в сила на изменението, обнародвано в ДВ бр. 26/30.03.2004 г., е отложено за 1.01.2005 г. Пред ВКС, двамата осъдени - И. П. и З. П., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители. Прокурорът от ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. С присъда № 24/13.01.2012 г. по н о х д № 945/2001 г., състав на Петричкия районен съд е признал дамата подсъдими за виновни в това, че през м. май 2004 г. са извършили деяние, с което са осъществили състав на престъплението по чл. 194, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК. На основание чл. 55, ал. 1 от НК им е наложено наказание по три месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. По жалба на двамата осъдени, Благоевградският окръжен съд изменил тази присъда, като първо преквалифицирал деянието в по-леко наказуемо престъпление - по чл. 197, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК и второ, вместо лишаване от свобода, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК им наложил наказание "пробация", с двете пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по шест месеца. При проверката по делото се установи, че наистина въззивният съд при изменение на присъдата е допуснал нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като в нарушение на принципа по чл. 2, ал. 1 от НК е наложил на осъдените П. и П. наказание по закон, който не е бил в сила към момента на извършване на деянието - м. май 2004 г. Със ЗИДНК, обн. ДВ бр. 26/2004 г. от 30.03.2004 г. бе изменен чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, по отношение на предвидените наказания. В този закон, обаче изрично е предвидено, че по отношение на цитирания текст изменението влиза в сила от 1.01.2005 г. В действаща към момента на деянието редакция на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК /ДВ бр. 62/1997 г./ лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел, се заменя с наказание поправителен труд или глоба от 50 до 1 000 лева. Настоящият състав намира, че Върховният касационен съд има правомощие по реда на възобновяването на измени атакуваното решение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, /поради това, че искането е в полза на осъдените/ като приложи правилно закона - разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, в действащата към момента на деянието редакция - /вж обнародвания в ДВ бр. 62/1997 г. ЗИДНК/. С оглед на установените по делото данни за личността на осъдените лица и тяхното имотно състояние - двамата имат постоянен трудов доход, по един лек автомобил и собствени жилища, най-адекватно за изпълнение целите на наказанието по чл. 36 от НК е имущественото наказание глоба, в размер под средния на предвидения - по 300 лева за всеки. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение