Решение № 3773 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10548/2018 г.

Решение № 3773 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10548/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П., действащ в качеството си на ЕТ "Булгария Джемс – И. П.", ЕИК *********, представлявано от упълномощен адвокат, против решение № 5002/25.07.2018 г. на Административен съд С. - град, постановено по адм. дело № 13968/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0320865/08.12.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП - С. - запечатване на търговски обект – щанд за продажба на бижута, находящ се в гр. С., бул. "А. С." .№ ..., МОЛ С., стопанисван от ЕТ "Булгария Джемс – И. П." и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В жалбата се изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, че наложената принудителна административна мярка следва да бъде оставена в сила, след като е заплатена наложената глоба с издаденото за същото нарушение наказателно постановление. По същество излага съображения за нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и отмяна на наложената принудителна административна мярка. Ответникът - директор на ТД на дирекция "Контрол" в НАП - С., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание пред настоящата инстанция оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0320865/08.12.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект - щанд за продажба на бижута, находящ се в гр. С., бул. "А. С." .№..., МОЛ С., стопанисван от ЕТ "Булгария Джемс – И. П." и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 04.12.2017 г. в 20: 00 ч. е извършена проверка в посочения търговски обект, при която е извършена контролна покупка на 1 бр. гривна на стойност 12, 00 лв., заплатена в брой от клиент, за което не е издаден фискален бон от работещото в обекта фискално устройство. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от търговеца не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. От страна на едноличния търговец не е оспорена описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на лицето, чрез издаденото за установеното нарушение наказателно постановление. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че след като е заплатена наложената глоба с издаденото за същото нарушение наказателно постановление, то следва да бъде отменена и процесната заповед. Този аргумент също е обсъден от първоинстанционния съд. При положение, че ПАМ е била изпълнена към датата на извършеното плащане на наложената глоба, то неприложима се явява и разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, съгласно която ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. В случай, че ПАМ не е изпълнена, то същата не следва да бъде изпълнявана при наличие на извършено плащане на наложената глоба. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,