Решение № 10084 от 9.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е образувано по касационна жалба на СИЕНИТ ООД, притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], [номер], против Решение 1614/29. юли 2021 г. на Административен съд Пловдив, Първо отделение, постановено по адм. д. 900 по описа за 2021 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация 1365 1/14.12.2020 г., издаден от М. Ненчева гл. инспектор в отдел Събиране и контрол на дирекция Местни данъци и такси при Община Пловдив, в качеството на орган по приходите по реда на ДОПК, потвърден с Решение 17/05.03.2021 г. на директора на Д МДТ при Община Пловдив, с който акт на СИЕНИТ ООД са установени задължения за данък върху превозните средства в общ размер на 53 574,22 лева, за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г., ведно с прилежащите лихви за просрочие към 14.12.2020 г. в общ размер на 13 608,41 лева. В полза на Община Пловдив са присъдени разноски в размер на 2545,48 лева. Касаторът счита, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че неправилно административният съд преценил констатираните технически грешки за поправими по реда на поправка на фактическа грешка, необоснован е изводът на съда във връзка с липсата на проверка собствеността на процесните МПС. Следвало да се уважи възражението за изтекла погасителна давност касателно задълженията за 2015 година. Моли за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Ответната страна Директорът на Д МДТ при Община Пловдив е оспорил КЖ с доводи, конкретизирани в писмен отговор, изготвен от процесуален представител. Според него с депозираните декларации по чл.54 ЗМДТ от самото дружество се установява, че СИЕНИТ ООД е собственик на посочените в тях МПС, чиято регистрация не е прекратена. С издаването на АУЗД 1365 1/14.12.2020 г. е прекъсната погасителната давност и същата не е изтекла към 31.12.2020 година. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото е установено следното: Въз основа на подадени декларации по чл.54 ЗМД е констатирано, че СИЕНИТ ООД е собственик на МПС та, описани в декларациите. Административният съд подробно е разгледал всяка една от процесните декларации и нейната относимост към МПС - тата за които са установени задължения. На 14.12.2020 г. е изпратено запитване с изх. 19 ПЛ 543/14.05.2019г. до Областната дирекция на МВР, отдел Охранителна полиция , сектор Пътна полиция , за информация, касаеща регистрираните превозни средства, собственост на СИЕНИТ ООД. Изпратен е отговор до Д МДТ при Община Пловдив от 18.06.2019 г., ведно с разпечатка, установяваща на кои автомобили е собственост дружеството, респ. за които не е прекратена регистрацията. Разпечатката се съдържа по административната преписка. Други документи по делото, че МПС тата не са собственост на СИЕНИТ ООД липсват. Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.1 ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в РБ. На основание чл.53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства, като административният съд правилно е обосновал извода си, че СИЕНИТ ООД е данъчно задължено лице по смисъла на горецитираните разпоредби във връзка с притежаваните от дружеството МПС та. Направен е извод за законосъобразност на издадения АУЗД. Съдът е обсъдил и възражението за изтекла погасителна давност по чл.171 ДОПК, респективно посочил е, че 5 годишната давност е започнала да тече от 1 януари на годината, следваща годината през която е трябвало да се плати публичното задължение. Обобщено е, че спрямо задълженията за данъчен период 01.01. 31.12.2015 г. погасителната давност е започнала да тече от 01.01.2016 г. и изтича на 31.12.202година. Доколкото в случая е налице прекъсване на давностния срок, на основание чл.172, ал.2, изр.1 во ДОПК, то процесните задължения не са погасени чрез изтичане на 5 годишната давност. По отношение на допуснатите технически грешки при изписване на букви и цифри на някои от двигателите или шаситата, административният съд е преценил в решението си, че грешките са поправими по реда за корекция на фактическите грешки и не се отразяват върху установените задължения за данък върху превозните средства. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. В първоинстанционното решение са изложени много подробни мотиви, които касационната инстанция споделя изцяло и към които препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Административният съд е установил точно фактите по делото, обсъдил ги е поотделно и в съвкупност със събраните доказателства и е обосновал правните си изводи. В депозираната КЖ тези факти не се опровергават, нито се сочат нови доказателства, относими и необсъдени от съда. Оплакванията на касатора се свеждат до неправилна преценка на решаващият съд относно констатираните технически грешки, собствеността на МПС тата и погасителната давност. В КЖ обаче, не се сочи МПС тата да са собственост на други субекти, напротив, в справката от КАТ и в съответната разпечатка се съдържа безспорна информация, че МПС са собственост на СИЕНИТ ООД. Липсват данни и не са релевирани по делото доводи, че регистрацията на процесните МПС та е прекратена, поради което съдът правилно е счел, че жалбоподателят е ДЗЛ. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение също приема, че техническите грешки при изписване номерата на двигатели и шасита в случая не се отразяват върху мотивите за собствеността на МПС та, тези грешки са от несъществен характер и е налице ред за тяхното поправяне. В първоинстанционното производство дружеството е направило възражение за недължимост на установените задължения спрямо данъчен период 2015 година, поради изтичане на 5 годишна погасителна давност. Това защитно твърдение се поддържа и в настоящото производство, но без коментар от касатора на първоинстанционния мотив за прекъсването на погасителната давност, вследствие издаване на АУЗД. Видно е по делото, че административният съд коректно е изчислил 5 годишния давностен срок и законосъобразно е приложил нормата на чл.172, ал.2, изр. 1 во ДОПК. Решението на административния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, в полза на Община Пловдив касационната инстанция присъжда разноски в размер на 2545 лева. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение