Решение № 3949 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11856/2009 г.

Решение № 3949 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11856/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Стояна Мирчева Йорданова, Цони Иванов Цонев, Снежана Иванова Господинова, Еленка Георгиева Цонева, Цони Йорданов Цонев и Свилен Йорданов Цонев чрез пълномощника им - адвокат Димитър Петров против решение № 951 от 3.06.2009 г. по адм. дело № 2807/2008 г. на Варненския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им срещу заповед № 1002-567 от 1.10.2008 г. на кмета на община Девня в частта й, в която част от 444 кв. м. от имот 786 по подробния план на Девня е определена, като застроена. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не взема отношение по жалбата. От заинтересованите страни само НКЖИ изразява становище за неоснователността й. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че частта от имота, определена, като застроена е заета от площадка за товаро-разтоварни дейности - елемент от железопътната инфраструктура. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Стояна Мирчева Йорданова, Цони Иванов Цонев, Снежана Иванова Господинова, Еленка Георгиева Цонева, Цони Йорданов Цонев и Свилен Йорданов Цонев против заповед № 1002-567 от 1.10.2008 г. на кмета на община Девня в частта й, в която част от 444 кв. м от имот 786 по подробния план на Девня е определена, като застроена. Възразили са, че товаро-разтоварната площадка, която заема посочената част не съставлява строеж по смисъла на т. 38 на § 5 от ДР на ЗУТ. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че с решение по протокол № 7 от 21.08.2008 г., експертният съвет по устройството на територията е определил застроена част от имот № 786, предмет на реституция от наследниците на Цони Йорданов Цонев, усвоена от две мероприятия. Първата част от 976 кв. м. е заета от улици. Втората част от 444 кв. м. попада в гаров район. Решението на съвета е възприето от административния орган и обективирано в оспорената заповед. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал първоначално и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза. Първото е изготвено без оглед на място и въз основа на работно копие от кадастралния план. Вече допълнителното заключение е направено след проведен оглед и при съобразяване на отразените регулационни линии в оригиналния кадастрален план. По този начин е установено, че процесната част от имота от 444 кв. м. е заета от асфалтова площадка за товаро-разтоварни дейности на ЖП вагони. В случай, че площадката се приобщи към имота на жалбоподателите, отстоянието му от ЖП линията ще бъде на 14 метра. При тези данни по делото, съдът е съобразил, че асфалтовата площадка съставлява съоръжение по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, съответно на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Едновременно с това е анализирал и обектите на железопътната инфраструктура по смисъла на § 1 от ЗР на ЗЖТ. Въз основа на това е приел, че товаро-разтоварната площадка съставлява именно такова съоръжение и правилно е определена, като застроена площ. Счел е заповедта в оспорената й част за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се поддържат доводите, направени и в първоинстанционното производство, че площадката не е нито строеж, нито елемент на техническата инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗУТ. Доводите са неоснователни. В § 1в, ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ е извършено примерно изброяване на съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността върху бивши земеделски имоти, какъвто е и процесният такъв. Изброяването не е окончателно и по този начин е дадена възможност да се преценява всеки случай съобразно конкретните особености. Такава особеност е предназначението на частта от имота за нуждите на железопътната инфраструктура. Поради това съдът правилно е анализирал и приложил разпоредбите на ЗЖТ, а не чл. 64, ал. 1 от ЗУТ, който изброява общо елементите на техническата инфраструктура. Съгласно § 1 от ДР на ЗЖТ обекти на железопътната инфраструктура са и терените, в които се осъществяват дейностите по управление движението на влаковете и другите технологични операции, свързани с експлоатацията на инфраструктурата. Такава е и площадката за товаро-разтоварни дейности в гаровия район. Тя е включена в глава осемнадесета на Наредба № 55/2004 г., посветена на експлоатационните гарови съоръжения и съставлява съоръжение. Поради това правилно е определена, като застроена площ, което обстоятелство възпрепятства възстановяването й на собствениците в стри реални граници. По тези съображения касационната жалба с доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение е неоснователна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение