Решение № 12430 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5687/2023 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението (ДДОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за проходите (НАП), чрез юрк. Венева, против Решение 2725 от 20.04.2023г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм.д. 6433 по описа за 2021г., с което по жалба на Елторо Ойл БГ 2014ЕООД е отменен Ревизионен акт 22002219005180-091-001 от 10.02.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 838 /02.06.2021г. на и.д. Директор на Дирекция ОДОП София, с който за данъчни периоди м. 01.2018 г. и м. 02.2018 г. са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит, общо в размер на 97 765,48 лв. и начислени лихви за забава в размер на 832,35 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно на всички основания по чл.209, т.3 АПК. Не са изложени конкретни мотиви по възраженията на ответника в първоинстанционното производство; игнорирана е съществена част от събраните в двете ревизионни производства доказателства, които не са обсъдени, в резултат на което, въз основа на необосновани фактически изводи, неправилно е приложен материалният закон. В касационната жалба подробно се повтарят мотивите на потвърждаващото РА решение на ДД ОДОП като се поддържа, че пред инстанцията по същество не е доказана нито реалността на доставките на газ пропан бутан и на спедиторски услуги, съответно от Проактив МишънЕООД и ГалевЕООД, с получател ревизираното дружество, нито реалното извършване на вътреобщностни доставки (ВОД) на газ от страна на РЛ към дружество, установено в Хърватия. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което жалбата против РА бъде отхвърлена, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Елторо Ойл БГ 2014ЕООД, чрез адв. Белелиева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирано лице против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, а по същество - основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния АССГ е бил цитираният РА, с който на дружеството - ответник по касационната жалба са установени публични задължения в посочения размер главница и лихви. Основание за определяне на задълженията е отказ на право на приспадане на ДДС по фактурите с издатели Проактив МишънЕООД и ГалевЕООД и получател ревизираното дружество, с предмет, съответно, газ пропан бутан и спедиторски услуги по транспортиране на стоката до територията на Хърватия. РА е издаден след повторно извършено ревизионно производство и в него се съдържат фактически констатации, че не е доказана реалността на доставките на стоки и услуги с получател ревизираното лице. Ревизиращите са проверили обясненията на представляващата ревизираното дружество, че процесните количества газ пропан бутан били товарени директно от данъчен склад, където били вложени от прекия доставчик Проактив МишънЕООД и като предмет на вътреобщностни доставки с получател хърватското дружество TSENKINA TRADE J.D.O.O, VIN HR86295990574 били транспортирани до територията на Хърватия с помощта на спедиторските услуги на ГалевЕООД. В резултат на тази проверка приходните органи констатирали, че не е доказано къде е натоварена стоката и че е транспортирана до територията на Хърватия чрез услугите на посочената спедиторска фирма. Не било доказано и прехвърлянето на правото на собственост върху родово-определената стока (бутилирана гад пропан - бутан) в полза на ревизираното дружество. Констатирали още, че плащанията по декларираните ВОД с получател хърватското дружество били фиктивни, защото били извършени от лица, които нямат връзка с хърватското дружество- получател, а и е установено внасяне на суми от управителката на ревизираното дружество; в представените международни товарителници били посочени два адреса в Хърватия като не било ясно къде е доставена стоката, а проверката на хърватското дружество получател установила, че става дума за липсващ търговец. Представителката на хърватско дружество М. Ценкина дала обяснения, че е жертва на злоупотреба. Проверките на посочения като спедитор ГалевЕООД и на посочения от него превозвач Бори Смарт Транс 2016 ЕООД не потвърдили транспортирането на стоката до Хърватия, още повече, че не е доказано превозвачът да е регистриран като превозвач на опасни товари и да разполага с оборудвани затова превозни средства. От представените транспортни документи е установено, че в копието на екземпляра на изпращача от товарителниците е невъзможно да е попълнена клетка 24 с печат и подпис на получателя, както и дата на получаване. Не станало ясно къде е натоварена и разтоварена стоката и от кои лица; нямало данни посочените в транспортните документи да са напускали територията на България или да са превозвали товар като процесния. При тези установявания приходните органи приели, че не е доказана реалността на доставките на битулиран газ пропан бутан от ПроактивЕООД , нито на спедиторски услуги от ГалевЕООД, нито последващи ВОД с получател дружество в Хърватия. За да отмени изцяло РА, първоинстанционният съд приел, че съгласно заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, процесните фактури били редовно осчетоводени при ревизирания получател; за процесните доставки били представени редовни фактури, договори между страните, доказателства за плащане по банков път, като стоката е получена в склад 1; към всяка фактура били представени заявки, договор за транспорт с конкретни условия, писмено потвърждение от хърватското дружество и международни товарителници за превоза на стоката до Хърватия. Поради това, съдът приел, че реалността на доставките на стоки и услуги е доказана и правото на приспадане е отказано незаконосъобразно. Съдебното решение е неправило. Постановено е при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното: Процесната ревизия е повторна, след отменително Решение 1282 от 25.07.2019г. на ДД ОДОП при ЦУ на НАП, с което е отменен предходен РА относно установяване на задължения за ДДС в периода 01.01 - 28.02.2018г. В първото по делото заседание на 17.02.2022г. съдът е приел изпратената с писмо от 01.07.2021г. административна преписка без да констатира, че тя е абсолютно непълна - в нея не се съдържа нито предходният ревизионен акт, нито отменителното решение на ДДОДОП, нито (което е най-съществено) едно от събраните в първото ревизионно производство доказателства. Така, неясно как, първоинстанционният съд е формирал фактическите си изводи без изобщо да разгледа и обсъди по-голямата част от събраните в хода на двете ревизионни производства доказателства, които са коментирани в ревизионния доклад и потвърждаващото РА решение, но не са представени пред съда като част от административната преписка. Едва на 23.11.2022г., след приемане на първото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, жалбоподателят е представил, по искане на съда, копия на счетоводни извлечения и на процесните фактури; договор за доставка и продажба на бутилирана газ за битови нужди между Проактив мишънЕООД и РЛ; заявки-договор за транспорт от 28.01.2018г., 12, 14, 20, 21.02 и от 22.02.2018г. между Галев ЕООД и РЛ, както и заявки на TSENKINA TRADE J.D.O.O и изцяло нечетливи копия от товарителници като доказателства за транспортиране на газ до територията на Хърватия; договор от 25.01.2018г. между РЛ и TSENKINA TRADE J.D.O.O за доставка на бутилирана газ пропан-бутан за битови нужди и писмено потвърждение на TSENKINA TRADE J.D.O.O за получена стока газ за битови нужди, по процесните фактури (стр.204-292 от делото на АССГ). Правилно първоинстанционният съд е приел, че при доставка на неопределено количество родово-определени вещи (каквито са процесните) реалността на доставката се доказва с предаването на вещите на получателя. В мотивите на първоинстанционния съд обаче няма никакви фактически установявания къде и как е станало това в случая. В замяна на това, голяма част от мотивите на съдебния акт е посветена на възпроизвеждане на констатациите на приходните органи, без обаче тези констатации да бъдат обсъдени. Относно факта къде стоката е била предадена на разпореждане като собственик на ревизираното лице, от една страна, според събраните данни при проверката на Газ лоджистик ЕАД (доставчик на Проактив мишънЕООД и собственик на данъчния склад, където според РЛ е предавана стоката) натоварването, разтоварването и транспортирането на бутилираната газ е организирано от и за сметка на Проактив мишънЕООД като за получател на стоката е посочен представляващият дружеството, а за адрес на разтоварване гр.София, [улица], където няма склад за съхранение. От друга страна в представените от жалбоподателя заявки-договори за транспорт между РЛ и ГалевЕООД е посочен адрес на товарене : София, [улица], а според възпроизведените констатации на приходните органи на стр.10 от мотивите на съдебното решение в ЧМР като адрес на товарене на стоката е посочен данъчен склад на Газ ЛоджистикЕАД. От трета страна, в представеното на стр. 292 от делото на АССГ писмено потвърждение за получаване на стоката от страна на получателя по ВОД е посочено, че тя е натоварена в гр.София, на [улица]. Тези противоречия изобщо не са констатирани от първоинстанционния съд. В представения и цитиран от съда договор от 04.01.2018г. между Проактив мишънЕООД и РЛ е предвидено доставките на газ да стават периодично, съгласно писмена или устна заявка от страна на купувача. Такива заявки не ясно дали е имало. Посочените в мотивите на съдебното решение заявки се отнасят до спедиторските услуги на ГалевЕООД, а не до процесните фактури за продажба на бутилирана газ с получател ревизираното дружество. Изложеното обосновава извод, че съдът изобщо не е изяснил механизма на доставките и не е отговорил на главен спорен фактически въпрос какъвто е този : къде е предадено правото на разпореждане от прекия доставчик на РЛ на родовоопределената стока. Относно транспортирането на стоката до територията на Хърватия, съдът е направил обратен фактически извод на този на приходните органи, а именно, че транспортирането е доказано, само въз основа на нечетливите международни товарителници, представени с молбата от 23.11.2022г. Никакви реквизити на тези документи не са обсъждани, а това е и невъзможно поради качеството на представените копия. Изцяло необсъдени от първоинстанционния съд са и събраните в хода на двете ревизионни производства доказателства и направените констатации относно хърватското дружество-евентуален получател по ВОД. Нито основното нито допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза съдържат установявания, които да могат да случат като достатъчно основание за изводи, че процесните доставки на стоки и услуги са реално извършени. Редовното осчетоводяване на първичните счетоводни документи при получателя и съответствието на размера на постъпилите суми по банковата сметка на РЛ с цената по декларираните ВОД, сами по-себе си, немогат да обосноват посочения извод. В заключение, основателни са касационните оплаквания за необсъждане на доказателствата и за необосновани фактически изводи за реалност на доставките, направени при съществено нарушение на процесуалните правила. В първоинстанционното решение, въпреки обема му, липсват мотиви по съществените спорни фактически въпроси, което пречи на касационната инстанция, за която е в сила забрана за нови фактически установявания, ефективно да провери правилността на първоинстанционния съдебен акт. Съдебното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото следва да се окомплектова административната преписка със събраните в хода на двете ревизионни производства доказателства, които след като се изясни механизма на процесните доставки да бъдат обсъдени поотделно и в съвкупност, за да се отговори на спорния фактически въпрос за реалността на доставките на стоки и услуги като първа предпоставка за признаване на правото на приспадане на платения ДДС по тях. При новото разглеждане на делото следва да се разгледат и претенциите за разноски, направени пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение