Решение № 4739 от 09.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6934/2008 г.

Решение № 4739 от 09.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6934/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ). Образувано е по касационни жалби на Тошко А. Никифоров в качеството му на областен управител на област с административен център В. Търново и на Недялка Николова Кънчева от гр. В. Търново против допълнително решение № 44 от 11.03.2008 г., постановено по адм. дело № 271/2002 г. от Великотърновския окръжен съд. С първата касационна жалба се твърди, че правоимащите не са индивидуализирани с ЕГН, поради което решението е неизпълнимо. С втората се релевират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, тъй като наследствените квоти са неправилно определени от съда. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Прилагат се доказателства. Ответниците - Йорданка Петрова Бурнева, Минка Борисова Коцева, Галина Красимирова Симеонова, Тодор Димитров Шилев, Румяна Димитрова Йорданова, Йорданка Съботинова Пашова, Светослав Кирилов Пашов, Иван Димитров Николов, Пламен Иванов Николов и Йорданка Съботинова Пашова не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Недялка Кънчева и процесуална недопустимост на жалбата на областния управител, тъй като същата има характер на искане по реда на чл. 176 от АПК за постановяване на допълнително решение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на касационните жалби и извърши проверка на тяхната основателност на посочените касационни основания, приема за установено следното: Жалбата на областния управител на област В. Търново, така както е формулирана, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като действително съдържа искане за постановяване на допълнително решение, с което първоинстанционния съд следва да идентифицира физическите лица с техните ЕГН. Разгледана по същество, касационната жалба на Недялка Кънчева е неоснователна при следните съображения: С решение № 141 от 23.04.2007 г., постановено в производство по втора фаза на обезщетяване по реда на ЗОСОИ , е определен размерът на компенсаторните записи, представляващи обезщетение за отчужден на Невяна Кучканова Попова - б. ж. на гр. В. Търново - недвижим имот, находящ се в гр. В. Търново, представляващ парцел ХIV-2088 от кв. 44А по плана на града с площ 390 кв. м, като част от бивша нива, цялата с площ от 540 кв. м, находяща се в м. "Гарга лъка", при определен общ размер на обезщетението от 9 300 лв., съобразно заключението на вещото лице, или за всяко коляно наследници по 1 900 лева, на основание чл. 6, ал. 6, изр. последно ЗОСОИ. По молба на областния управител, с правно основание чл. 194 от ГПК, съдът се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция допълнително решение № 44 от 11.03.2008 г., с което е определил конкретният размер на обезщетението за всеки един от правоимащите, а именно: за Недялка Николова Кънчева - 900 лв.; за Йорданка Петрова Бурнева - 900 лв.; за Минка Борисова Коцева - 1 900 лв.; за Галина Красимирова Симеонова - 1 900 лв.; за Тодор Димитров Шилев - 900 лв.; за Румяна Димитрова Йорданова - 900 лв.; за Йорданка Съботинова Пашова - 600 лв.; за Светослав Кирилов Пашов - 600 лв.; за Димитър Кирилов Пашов - 600 лв.; за Иван Димитров Николов - 900 лв.; за Пламен Иванов Николов - 900 лв. и за Йорданка Съботинова Пашова - 600 лв. За да постанови този резултат, окръжният съд е кредитирал заключението по съдебната експертиза като компетентно изготвено при прилагане на установените с чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ правила за изчисляване на дължимото обезщетение. Решаващият съд е счел, че след като заявилата претенцията за обезщетяване по реда на ЗОСОИ Невяна Кучканова Попова е починала в хода на съдебното производство и преди приключване на първата фаза на производството за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, то обезщетението следва да бъде разпределено на наследниците й, както следва от коляното на Райда Кайнова - нейна сестра - Румяна Нанчева и Йорданка Бурнева; от коляното на брат й Борис Кучканов - Минка Гоцева; от брат й Кръстю Кучканов - Галина Симеонова; от коляното на брат й Димитър Кучканов - Тодор Шилев, Румяна Йорданова, Йорданка Съботинова, Светослав Пашов, Димитър Пашов; от коляното на сестра й Мария Кучканова - Иван Николов и Пламен Николов (грешно е изписан Петко, който е починал на 23.06.1955 г., съгласно приложеното на л. 513 удостоверение за наследници № 007288 от 14.02.2007 г.). Постановеното решение е правилно. Неоснователен е изложеният в касационната жалба на Недялка Кънчева довод за постановяване на решението в нарушение на материалноправни норми. По същество касаторката твърди, че окръжният съд неправилно е изчислил наследствената й квота, тъй като нейната наследодателка - Румяна Петрова Нанчева (поч на 10.11.2007 г., съгласно удостоверение, приложено на л. 233 от делото) е единствена наследница на "процесния имот", съгласно завещание. Ето защо счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, с което се е достигнало до определяне на дължимите й компенсаторни записи в занижен размер. Изложените в тази насока доводи, че целият одържавен имот е бил собственост на наследодателката на касаторката, не следва да бъдат обсъждани от настоящата касационна инстанция. Вярно е, че производството по втората фаза на ЗОСОИ, какъвто е настоящият случай, се развива за определяне конкретното обезщетение за всеки един от заявителите съобразно наследствения му дял. В този смисъл след като решението по първата фаза на обезщетителното производство по ЗОСОИ влезе в сила съгласно чл. 5 от Наредба № 9/14.08.1998 г. следва да бъде представена нотариално заверена декларация за наследствените квоти на всеки един от наследодателите. Това означава, че след като в производството по първата фаза е признато право на обезщетение съобразно предвидените от закона способи за одържавеното имущество, в хода на производството по втората фаза единствено се изчислява конкретно дължимия размер на обезщетението. В настоящия случай декларации за наследствените квоти не са били попълвани от наследниците и след като окръжният съд е възприел заключението на експерта по отношение на общия размер на дължимото обезщетение го е разпределил между тях съобразно наследствените им права по Закона за наследството (ЗН) при равни квоти на наследниците по колена. Обстоятелството обаче, че такава декларация за наследствените квоти е необходимо да бъде представена едва в производството по втората фаза на обезщетителното производство по реда на ЗОСОИ , не налага извода, че въпросът за квотите в съсобствеността се разрешава едва във втората фаза. Следва да се отбележи, че наличието на право на собственост на заявителите, респективно на техните наследодатели, е абсолютна предпоставка за признаване право на обезщетение и е предмет на разглеждане в производството по първата фаза на обезщетителното производство. Ето защо фактът, че заявителите, респективно наследодателите им, са били собственици на имота към момента на одържавяването му, подлежи на установяване още в първата фаза на производството по ЗОСОИ. Именно в първата фаза на производството, с влязлото в сила съдебно решение от 24.06.2005 г., постановено по адм. дело № 271/2002 г. на Великотърновския окръжен съд, се установява фактът, че одържавеният имот е бил собственост на наследодателя на заявилата претенция за обезщетяване по реда на ЗОСОИ Невяна Кучканова Попова (поч. 17.09.2003 г.) Борис Димитров Попов, неин съпруг и е бил отчужден от него през 1950 г. по реда на ЗОЕГПНС . За решението на съда Румяна Петрова Нанчева е била уведомена, видно от приложеното по делото съобщение на 11.07.2005 г. (л. 141 от делото) и ако е била недоволна е следвало да го обжалва. Влязло в сила съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и установените с него фактически и правни положения следва да бъдат зачетени. Непредставянето на декларация за наследствените квоти, изискуема съгласно чл. 5 на посочената по-горе Наредба е виновно поведение на правоимащите и не следва да води до отмяна на постановения съдебен акт, който е съобразен с нормите на ЗН . Ето защо решението на съда е правилно и като такова ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,