Решение № 3622 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10432/2016 г.

Решение № 3622 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10432/2016 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производстмвото е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Национален дворец на културата-Конгресен център С. " ЕАД, представляван от юрк. Василева, против решение № 4665/04.07.2016 г. по адм. д. № 4351/2016 г. по описа на Административен съд С.-град с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Директорът на Дирекция "Национален строителен контрол", Столична община, ответник по касационната жалба, представляван от юрк. Керемидчиев поддържа становище за нейната неоснователност, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна покуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил оспорването на касатора срещу заповед № РА-18-03/11.01.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на оспорващия е наредено да премахне незаконосъобразно поставен преместваем обект " пицария "Пицарела", находящ се в гр. С., парк НДК, до ул. "Б. Н.", район "Триадица", Столична община. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е подадено извън срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, предвид което се е произнесъл едиствено относно валидността на обжалваната заповед. В тази връзка е приел, че е издадена от компетентен орган съгласно раздел II, т. 2.2 от заповед № РД-09-1423/05.12.2012 г. на кмета на Столична община с правно основание § 1, ал. 3 ДРЗУТ. Въз основа писменото заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, е приел, че обектът, чието премахване е разпоредено, е преместваем съгласно § 5, т. 80 ДРЗУТ и е поставен без разрешение . Изложил е мотиви относно материалната законосъобразност на заповедта, като е приел, че същата не носи съществени пороци, обуславящи нищожността й. Решението е правилно. Становището за просрочие на жалбата не е оспорено. Не се спори и относно липсата на разрешение за поставяне на обекта. Не намира опора в доказателствата по делото твърдението, че обектът е извън категорията по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза, чието заключение, прието по реда на чл. 195 - 203 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ вр. с чл. 144 АПК, не оспорено от касатора, е дала компетентно мнение за възможността обектът да бъде демонтиран и преместен без да загуби своята индивидуализация, а субстанцията и начина на ползване на терена ще бъдат временно изменени, до възстановяването им в състоянието от преди поставянето на обекта. При преценка характеристиката на преместваемия обект законът не държи сметка за разходите във връзка с демонтирането му и евентуалното му монтиране на друго място. Заповедта е валиден индивидуален административен орган, издадена въз основа на изрична заповед на кмета на Столична община справно основание § 1, т. 3 ДРЗУТ, съгласно чиято разпоредба кметът на общината може да предостави свои функции по устройствения закон на заместниците си, на главния архитект и на други длъжностни лица в общинската /районната/ администрация. Дирекция "Общински строителен контрол" е структурно звено в направление "Архитектура и благоустройство" на Столична община съгласно Правилника за органицазията и дейността на Столичната общинска администрация и в кръга на правомощията и е подготвяне на заповеди по чл. 57а ЗУТ. С цитираната по-горе заповед на кмета на Столична община на основание § 1, т. 3 ДРЗУТ на директора на дирекцията е предоставено правомощие да издава такива заповеди. Разподбата на § 1, т. 3 ДРЗУТ борави с понятието "функции", което като по-широко по смисъл, включна и предоставени от закона провомощия. Паралел между тази разпоредба и разпоредбата на § 1а ДРЗУТ е недопустим тъй като последната визира органи на изпълнителната власт. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК да бъде оставено в сила. При този резултат на административния орган, ответник по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд