Решение № 8094 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11410/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С. Б., чрез адв. Л. Ковачев, срещу решение 748/12.10.2023 година на Административен съд гр. Хасково по адм.д. 795/2023 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. 125300-10579 от 22.06.2023 година за прекратяване на регистрация на лек автомобил, издаден от началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР Хасково. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че нито административния орган, нито съда били разгледали искането за прекратяване на регистрацията на превозното средство на основание §3 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Наредба I-45 от 24 март 2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба I-45/2000 г./Наредбата). Искането основаващо се на чл.19, ал.3 от Наредба I-45/2000 г. било разгледано в противоречие с материалноправните разпоредби и не било уважено. Първоинстанционният съд направил разширително тълкуване на разпоредбата на чл.14 от Наредбата и чл.143, ал.13 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) като приел, че промяната на регистрацията, включвала и прекратяването й, без това да било посочено в тези разпоредби. Твърди, че наложеният запор върху лекия автомобил не препятствал прекратяването на неговата регистрация. Относно приложението на §3 от ПЗР на Наредбата сочи, че аргументът на административния орган, че разпоредбата касаела само ползването на ППС по пътищата и не касаела правото на собственост, представлявало превратно тълкуване на законовата норма. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ и преписката да се върне на органа със задължителни указания да бъде прекратена регистрацията на автомобила, на едно от посочени като приложими законови основания. Претендира разноски по списък. Ответникът, началник Сектор Пътна полиция (ПП) при ОДМВР Хасково, не изразява становище. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Хасково е образувано по жалба на М. С. Б. срещу отказ рег. 125300-10579 от 22.06.2023 година, издаден от началник Сектор ПП при ОДМВР Хасково за прекратяване на регистрация на лек автомобил марка БМВ , модел 316, с рег. [рег. номер]. За да отхвърли жалбата срещу постановения отказ, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че с молба с вх. 125300-10122/15.06.2023 година до началника на сектор ПП при ОДМВР Хасково, Б. е поискал прекратяване регистрацията на лек автомобил марка БМВ , модел 316, с рег. [рег номер], поради това че автомобилът е бил предаден за ползване на друго лице през 1998 година, а няколко месеца по-късно претърпял ПТП и бил спрян от движение. Регистрационните табели били иззети от Сектор Пътна полиция (КАТ) Димитровград през 1998-1999 година, като същите били от старите. Посочил е, че според разпоредбата на §3 от ПЗР на Наредба I-45/2000 г., регистрацията автомобила следвало да бъде прекратена служебно още на 01.04.2006 година, тъй като не отговаряла на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. На основание чл.140, ал.2 от ЗДвП, във връзка с чл.19, ал.3, във връзка с ал.1 от Наредбата е поискал регистрацията на лекия автомобил да бъде прекратена или поради тяхното изземане и защото същите не отговаряли на българските стандарти, алтернативно е поискано, на основание §3 от ПЗР от Наредбата, да се прекрати служебно регистрацията на лекия автомобил. С докладна записка рег. 1253р-8586 от 22.06.2023 година от началник Група Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи Сектор ПП при ОДМВР Хасково, адресирана до началник сектор ПП ОДМВР - Хасково, след извършена проверка в АИС Регистрация , e установено, че автомобилът се водил собственост на Б. от 29.07.1996 година и бил с валидна регистрация до момента на проверката. В системата било отразено и за наложен върху автомобила запор с 20225610400307 от 02.09.2022 година от РС Димитровград. С писмо рег. 125300-10579 от 22.06.2023 година (обективиращо отказ) заявителят е уведомен, че съгласно разпоредбата на §3 от ПЗР на Наредба I-45/2000г. от 01.06.2006 година служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговаряли на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 и същата касаела само използването на ППС по пътищата за обществено ползване, а не и правото на собственост. Посочено е, че в чл.18а и чл.18б от Наредбата, се съдържат условията за прекратяване на регистрацията на ПС по искане от собственика и по служебен път, като с оглед представените данни прекратяването на регистрацията на посоченото МПС не отговаряло на условията да бъде извършена служебно. С писмото е отказано прекратяване на регистрацията по искане на лицето, т.к. това било възможно съгласно чл.19, ал.3 от Наредбата, в случаите в които табелите с регистрационен номер са откраднати или изгубени и същите не отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 или Регламент 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 година, след писмено деклариране на тези обстоятелства от собственика и след снемане на наложения от РС Димитровград запор. При служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.2 ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Наредба I-45/2020 г. определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства. Съгласно нормата на чл.18 от Наредба I-45/2000 г. регистрацията на превозно средство може да бъде прекратена по писмено заявление от собственика или служебно. В процесния случай собственикът на лекия автомобил желае регистрацията на същия да бъде прекратена на основание чл.19, ал.3, във връзка с ал.1 от Наредбата или служебно. Относно служебното прекратяване на регистрацията на МПС-то: Редът и условията за прекратяване на регистрация по служебен ред се съдържат в чл.18б от Наредбата, като ал.1 предвижда десет хипотези, допускащи извършването на прекратяване на регистрацията по чл.18, ал.1, т.2 служебно. По делото не е спорно, че процесното МПС не попада в нито една от хипотезите на правната норма. На следващо място обосновани са мотивите на съда, че доколкото съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата, промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или друг компетентен орган, то с още по-голяма сила законовото изискване е приложимо и досежно нейното прекратяване. Тълкуването на разпоредбата от страна на първата инстанция не е разширително, противно на твърденията на касационния жалбоподател, предвид охраната на обществените отношения, чиято регулация се цели със същата. Ето защо прекратяване на регистрацията, на което и да е от посочените основания от касатора, при всички положения следва да бъде предходено от снемането на наложения запор от РС Димитровград. Твърденията на касационния жалбоподател относно предаването на собствеността на автомобила, евентуалното му участие в ПТП и последващото му разкомплектоване, както и снемането на номерата му не са подкрепени с валидни доказателства. На първо място предаването на автомобила за ползване от друго лице не представлява правновалидно действие по прехвърляне на собствеността върху същото и на следващо място към момента на издаване на административния акт, МПС-то фигурира в системата АИС като собственост на касационния жалбоподател от 29.07.1996 година с валидна регистрация. Относно прекратяването на регистрацията по реда на чл.19, ал.3 от Наредба I-45/2000 г.: Съгласно разпоредбата на чл.18а, ал.5 от Наредбата, уреждаща хипотезата на прекратяване на регистрацията по заявление на собственика на ПС с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, се представят само документите по ал. 1. От своя страна нормата на чл.19, ал.3 от Наредбата урежда случаите, в които регистрационните номера са откраднати, изгубени или не отговарят на описаните стандарти и разпорежда прекратяване на регистрацията да се извършва след писмено деклариране на тези обстоятелства от собственика. В инициираната от собственика на автомобила процедура, отново приложение намира и общата разпоредба на чл.8, ал.3 от Наредбата, която забранява промяна в регистрацията на ППС при наложен запор или друго законово ограничение. Доколкото, както вече бе посочено, същата обхваща и прекратяване на регистрацията на превозното средство, обосновано административният орган е приел, че не са налице и предпоставките за прекратяване на регистрацията по искане на лицето, предвид наложеният запор на същото. Предвид това, като е отхвърлил жалбата срещу постановения отказ, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд