Решение № 1690 от 15.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 2799/26.04.2022 г., постановено по адм. д. 8979/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Иска отмяна му и потвърждаване на издаденото от него уведомително писмо. Изразява несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че административният акт е немотивиран. Описва, че в резултат на извършени административни проверки са били установени като недопустими площи от 1,67 ха за парцел 12783-95-4-1, които са били наддекларирани на 100 %, поради което е била наложена санкция в размер на 3133,62 лв. Посочва начина по който изискуемата информация е структурирана в табличен вид и заявява, че под нея са описани правните основания на наложените намаления, съответните ставки и приложимите методики. Поради това счита, че извършените оторизации по схемите и мерките за подпомагане, базирани на площ, са коректни и съответни на законовите изисквания. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна Д. Иванов, чрез адвокат Я. Тончева, представя писмен отговор в който оспорва касационната жалба и пледира атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 2799/26.04.2022 г., постановено по адм. д. 8979/2021 г. по описа на АССГ е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. 02-220-6500/7339 от 05.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта в която е намалена оторизираната сума в размер на 3133,62 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 3133,62 лв., върната е преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда и са присъдени разноски. Прието е, че атакуваното писмо е действителен административен акт, издадено в предписаната от закона писмена форма, но е немотивирано, което е квалифицирано като нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решаващият съд е описал подробно в решението си съдържанието на оспорения пред него акт, с което е обосновал изводите си за неизясненост на фактите и обстоятелствата по случая, както и за непосочването на правните основания за издаването на акта. Изложил е, че не са мотиви бланкетното посочване, че субсидията е намалена след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи по СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. Намерил е, че органът е следвало да конкретизира кои са всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление, което не е сторено. Изцяло бланкетно са изложени и останалите основания за намаляване на финансовото подпомагане, като са посочени само разпоредби от Регламент (ЕС) 1306/2013, Регламент (ЕС) 1307/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, без уточнение защо намират приложение в конкретния случай. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и правилно е установил релевантните по случая факти. Касаторът оспорва констатациите му относно липсата на мотиви, като едва в хода на съдебното производство при пледоарията на пълномощника в хода по същество и в частност в касационната жалба, излага фактическите основания за издаването на акта. Това обаче, е следвало да бъде сторено още в хода на административното производство. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АССГ правилно е приел за установено, че е налице пълна неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но в повечето случаи то включва различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. От данните в оспорено пред АССГ уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая. Излагането на мотиви в хода на съдебното разглеждане на спора, не може да замести липсата им в атакувания административен акт. Касационният състав изцяло споделя изводите на АССГ за допуснати нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не съставлява причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Според задължителната съдебната практика (вж. тълкувателно решение 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС) е допустимо мотивите да бъдат изложени и в други документи, съставени в хода на административното производство, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път след сезиране на съда. Освен това като недоказано следва да се приеме твърдението на касатора, че при административните проверки са били установени като недопустими площи от 1,67 ха за парцел 12783-95-4-1, които са били наддекларирани на 100 %. Видно от извършените автоматични проверки на въведените данни от кандидата Д. Иванов при подаване на заявлението за подпомагане за 2019г., несъответствия не са констатирани (л.42 от делото на АССГ). По преписката няма данни да са били извършвани проверки на място съгласно изискванията на чл.37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Поради това се налага извода, че твърдението за наддеклариране е останало недоказано, както в хода на административното производство, така и пред съда. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 450 лв. за платено адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ в пълен размер. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение