Решение № 635 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2015 г.

Решение № 635 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Н. С. К., от гр. С., за отмяна на влязло в сила решение № 804/07.04.2010 г. по адм. д. № 7119/2009 г. на Административен съд С. град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед рег. № З-15907 от 17.09.2009 г. на директора на Столична дирекция на МВР, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 8 и 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за министерство на вътрешните работи/ППЗМВР/-му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Отмяната на решението на АССГ се иска на основание чл. 239, ал. 1 от АПК. Молителят сочи, че с присъда от 09.04.2014 г., постановена на 09.04.2014 г. по НОХД № 8119/2012 г. по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 15-05.2015 г., Н. К. е признат за невинен в това, че за периода от 03.03.2009 до 18.04.2009 г. в гр. С., в условията на продължавана престъпна дейност, в съучастие, като съизвършител със С. Н. Н., в качеството си на държавен служител -мл. автоконтрольор-1-ва степен, категория Е, в 01 група "ПК", 01 сектор "КПД", отдел "Пътна полиция" СДВР- злоупотребил със служебното си положение - използвал без разрешение техническо средство за установяване на нарушения на скоростта на движение TR4D, което не се води на отчет в отдел "Пътна полиция", с което е нарушил т. 2 и т. 3 от окръжно УТ 531 от 26.03.2008 г. на Г. Д. "Полиция"-ГД"ППООРП", а именно: "Да се прекрати използването на технически средства, които не се водят на отчет при служителя, определен съгласно чл. 35 от Инструкция за патрулно постова дейност § "Да се забрани използването от служителите и съхранението в служебните автомобили по време на наряд на повече от едно техническо средство от един вид -измерител на скорост и уред за алкохол", както и чл. 3, т. 1 от ИППД- "Ефективното осъществяване н патрулно постовата дейност се основава на спазване на законите и подзаконовите нормативни актове, както и вътрешноведомствените документи на МВР" и от това са настъпили тежки последици, изразяващи се в поставянето в опасност на обществените отношения, свързани с правилното функциониране на дейността на полицейските органи при осъществяване на патрулно- постовата дейност и деянието е извършено ас цел да набави за себе си имотна облага. Твърди се, че с постановяването на оправдателната присъда е доказано, че той не е извършил от обективна страна престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Сочи се, че присъдата е новооткрито доказателство, което се явява съществено за спорното правоотношение - предмет на адм. д. 7119/2009 г. на АССГ. Иска се отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът - директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител-юрк. Крумова, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК, от надлежна страна, поради и което е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно. С постановеното решение № 804/07.04.2010 г. по адм. д. 7119/2009 г. състав на АССГ отхвърля оспорването срещу Заповед рег. № З-15907 от 17.09.2009 г. на директора на Столична дирекция на МВР с която служителят е наказан за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразено в това, че за периода от 03 март 2009 до 18.04.2009 г., в нарушение на вменените му по закон задължения на служител на МВР за опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и други нарушения, не е изпълнявал разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и в нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, по време на изпълнение на служебни задължения е използвал техническо средство за установяване на нарушения на скоростта на движение на МПС по пътищата ТР-4D, с фабричен номер 474, без същото да се води на отчет в отдел "Пътна полиция"-СДВР и да е получено по служебен ред; не е изпълнявал стриктно служебните си задължения, като не е отразявал в нарядните дневници описание на извършената работа по време на работните си смени и данни на проверяваните водачи на МПС/подробно описани/, както и не е докладвал в ОДЧ за извършените проверки и взетото отношение към водачите; не е отразявал в книжката на наряда местата за работа с технически средства за установяване на нарушения на скоростта на движение и опит на служителя за умишлено подвеждане на комисията провеждаща дисциплинарното производство с цел избягване на дисциплинарната отговорност- нарушение на т. 7, т. 12 и т. 13 от Г. В., Р. П. на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 65, ал. 2, т. 3 и чл. 122, ал. 1 и ал. 3 от Инструкцията за патрулно-постова дейност - му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В мотивите си АССГ е изложил съображения, че не са налице основанията за отмяна на акта на някое от основанията по чл. 146 от АПК, вр. чл. 168 от АПК. В конкретния случай молителят е приложил присъда от 09.04.2014 г., постановена на 09.04.2014 г. по НОХД № 8119/2012 г. по описа на Софийски районен съд, с която на основание 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 26 НК. Молителят твърди, че това е ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на правния спор във връзка със законосъобразността на заповедта на директора на СДВР, с която му е наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно чл. 300 ГПК вр. с чл. 144 АПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, респ. административния съд, който разглежда гражданско правните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 НПК е в същия смисъл и гласи, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите относно извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Необходимо е да се отбележи, че по смисъла на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.), аналогична е и разпоредбата на действащия ЗМВР-/чл. 194, ал. 3/производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства. Изводът е, че във всеки отделен случай е необходимо да се изследва наличието или липсата на идентичност на фактическото основание, заради което е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и основанието, заради което е било повдигнато обвинение по наказателноправен ред при съобразяване разпоредбите на чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК. Видно от данните по делото дисциплинарната отговорност на служителя не е ангажирана за извършване на умишлено престъпление от общ характер, а за извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР с които се уронва престижът на службата - като не е изпълнил задълженията си за предотвратяване, пресичане, разследване и разкриване на престъпленията. За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК е необходимо представената присъда да е от съществено значение за делото, т. е. да променя установената по делото фактическа обстановка и/или да съставлява такова ново обстоятелство, което би се отразило върху правно релевантните факти по спора. Напротив, мотивите към оправдателната присъда не са представени, но Костадинов е оправдан за повдигнато обвинение за извършване на престъпление в съучастие с друго лице за използване без разрешение на техническо средство за установяване на нарушения на скоростта на движение- на конкретни сочени дата, място и час. Д. отговорност на Костадинов обаче е реализирана, освен за използване на нерегламентирано техническо средство и за други нарушения на служебната дисциплина- не отразявал в нарядните дневници описание на извършената работа по време на работните смени и данни на проверяваните водачи на МПС; не е докладвал в ОДЧ за извършените проверки и взетото отношение към водачите, не е отразявал в книжката на наряда местата за работа с техническите средства за установяване на нарушения и опит на служителя за умишлено подвеждане на комисията провеждаща дисциплинарното производство, с цел избягване на дисциплинарна отговорност. Първоинстанционния съд е установил, въз основа на събраният доказателствен материал, че тези нарушения са осъществени и са достатъчни да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на Костадинов. В полза на СДВР, въз основа на приложен списък на разноските и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се присъди сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение