Решение № 12305 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2221/2020 г.

Решение № 12305 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2221/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Гражданско сдружение "Искър" чрез адв. З. Генов срещу решение № 7304/26.11.2019 г. постановен по адм. дело № 5715/2019 на Административен съд София-град По съображения за неправилност по см. на чл. 209, т. 3 АПК, се претендира неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на обжалвания административен акт, както и в режим на евентуалност се иска делото да бъде върнато на административния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмена защита. Ответникът – Министър на земеделието храните и горите чрез процесуалния си представител юрисконсулт Трифонов в съдебно заседание е оспорва касационната жалба. Прави искане първоинстанционното решение да се остави в сила решение, като мотивирано, правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав от четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. В решението неправилно е отбелязано, че е влязло в сила на 03.01.2020 г., тъй като 14-дневния срок за обжалването му е изтичал на 02.01.2020 г., именно когато е подадена касационната жалба, видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена по пощата. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на Гражданско сдружение "Искър", против заповед № РД46-573/15.05.1997 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост. С обжалваното решение административния съд с първия диспозитив е отхвърлил жалбата на Гражданско сдружение "Искър" против заповед № РД46-573/15.05.1997 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост, с искане за прогласяване на нейната нищожност и с втори диспозитив е осъдил Гражданско сдружение "Искър" да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите сумата от 100 лв. разноски. За да постанови този резултат административния съд е изяснил характера на претенцията за нищожност. Приел е, че за административния акт е издаден в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като съдържа фактически констатации и правни квалификации, поради което не съдържа порок във формата, обуславящ недействителност на самото властническо волеизявление. Не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На следващо място административния съд е приел, че противоречието с материалния закон води до нищожност само, когато е налице липса на предпоставките визирани в хипотезата на материалноправна норма, когато актът е лишен изцяло от законно основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. В конкретния случай са били наведени доводи, че процесната заповед е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби. Според оспорващия в производството не е изяснен статута на свободните държавни земи, както и основанието, на което същите са причислени към ДПФ. Съдът е приел, че дори да се приеме това твърдение за правилно, то същото би довело до незаконосъобразност на оспорения административен акт, съответно до отмяна на същия, но същото е направено извън законоустановения преклузивен срок за оспорване. На последно място административния съд е приел, че не може да се определи акта като нищожен и поради несъответствие с целта на закона. Въз основа на което съдът е достигнал до крайния извод, че при липса на пороци за нищожност на оспорения акт, жалбата следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Въз основа на събраните доказателства, съдът е изложил приетите за установени факти. Ясно и точно е определил основанията, които водят до нищожност на един индивидуален административен акт и служебно е анализирал наличието/липсата им. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт и в зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени, т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на тази нищожност. В настоящия случай съдът се е концентрирал върху съображенията, касаещи неправилно прилагане на материалния закон. В тази връзка е прието, че основния спорен въпрос е неизяснения статут на свободните държавни земи, както и основанието, на което същите са причислени към държавния поземлен фонд, каквито са и наведените доводи пред настоящата инстанция. Настоящия съдебен състав, приема, че правилно съдът е заключил, че дори това възражение да е основателно, то същото би довело до незаконосъобразност на административния акт, съответно до неговата отмяна, но само ако е сторено в преклузивния за това срок, а не до обявяване на нищожността на същия. Но тъй като предприетите действия по оспорване на тази заповед, са направени извън законоустановения срок, то е налице процесуална пречка от категорията на абсолютните за произнасяне понастоящем по отношение законосъобразността на административния акт. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Правните изводи на решаващия съд са обосновани и съобразени с приложимия материален закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, а искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника следва да бъде уважено, като Гражданско сдружение "Искър" следва да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите разноски по делото в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение