Решение № 12559 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14090/2010 г.

Решение № 12559 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14090/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ОД на МВР - Благоевград против Решение № 460/28.09.2010 г., постановено по адм. дело № 457/2010 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта, с която е отменена негова Заповед № 1297/16.04.2010 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на Република България", по отношение държавите - членки на Европейския съюз, на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), на Благой Янев Давидков, до отпадане на основанието. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречието му с материалния закон и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Благой Янев Давидков, редовно призован, не се явява и представлява. Изразява писмено становище за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Благоевград е отменил Заповед № 1297/16.04.2010 г. на Директора на ОД на МВР - Благоевград, с която на основание чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, на Благой Янев Давидков е наложена ПАМ - "забрана за напускане на Република България" по отношение държавите - членки на Европейския съюз, до отпадане на основанието. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че основанието за ограничаване свободата на движение на жалбоподателя като гражданин на Европейския съюз с издадената заповед е защитата на частен финансов интерес - на кредитора по парично вземане, който не попада сред изчерпателно изброените в Директива 2004/38/ЕО на Европейския съюз и на Съвета от 29.04.2004 г. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Нормата на чл. 37, вр. с чл. 27 и чл. 1 от Директива 2004/38/ЕО съдържа забрана за въвеждане на други ограничения за свободно придвижване по националното законодателство, освен по предвидените в Директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве. Изрично се забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. Частният финансов интерес не покрива съдържанието на понятията обществена сигурност, обществен ред или други от посочените. В случая, адресатът на заповедта е с права за свобода на движение и напускане на страната. Наложената му принудителна административна мярка е на основание чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, с която разпоредба е въведена защита на частен финансов интерес - на физически и юридически лица, кредитори по парично вземане и не попада в посочените в чл. 35, ал. 1, изр. 2 от Конституцията, чл. 2, т. 3 от протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чл. 23, ал. 3, чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД и Директива 2004/38/ЕО защитими интереси, цели и ценности, изключващи правото на свободно напускане пределите на страната С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Благоевград съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение