Решение № 15600 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7697/2016 г.

Решение № 15600 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7697/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. Н. срещу решение № 184/22.04.2016 г., постановено по адм. д. 68/2016 г. по описа на Административен съд- П. (АС-П.). Касаторът оспорва съдебното решение като излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорената пред първата инстанция Заповед № УРИ 316з-3697/29.12.2015 г. на директора на ОД на МВР- П.. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски. Ответникът- директорът на ОД на МВР- П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 184/22.04.2016 г., постановено по адм. д. 68/2016 г. по описа на АС-П. е отхвърлена жалбата на С. П. Н. против Заповед № УРИ 316з-3697/29.12.2015 г. на директора на ОД на МВР- П., издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца", за това, че в 03,06 часа на 18.07.2015 г. е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло на служебен автомобил "О. А.", рег. № ЕН7485АМ, в който е трябвало да изпълнява служебните си задължения в наряд по утвърден график. Административният съд е приел за установено, че оспорена пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната жалба е изключително подробна и обстоятелствена, но на практика в нея липсват същински касационни оплаквания, а се съдържат само доводи, които са насочени против оспорената пред АС- П. заповед, по които в първоинстанционното решение са изложени задълбочени мотиви. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е установил фактическата обстановка по спора и е достигнал до правилни правни изводи. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание е конкретизирано по време и място, а именно 03, 06 часа на 18.07.2015 г. в служебния автомобил по време на наряд, изпълняван съгласно утвърден служебен график. В този смисъл непосочването в оспорената заповед на конкретното местоположение, на което се е намирал и доколко то е в съответствие с установения график, не представлява нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР доколкото нарушението се изразява в това, че в 03,06 часа на 18.07.2015 г. е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло на служебния автомобил, а не за това, че е нарушен маршрута на наряда. С касационната жалба за първи път фактически се оспорва справка с констатации от проверка с рег. № 27715/21.10.2015 г. като се иска представянето на видеофайловете, които са описани в нея. Тези доказателствени искания са недопустими на основание чл. 219, ал. 1 от АПК, поради което независимо, че са представени с отговора на касационната жалба не следва да бъдат обсъждани. Допълнително следва да бъде посочена и забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция, съгласно чл. 220 от АПК. Не събирането на тези доказателства от АС- П. не е в резултат от процесуално нарушение, допуснато от решаващия съд, доколкото те биха били използвани за опровергаване съдържанието на официална справка, а тя не е оспорена по съответния процесуален ред и съответно и за съда не е възникнало задължение да указва на страните ангажирането на допълнителни доказателства от вече представените за установяване на същите факти. В дисциплинарното производство са допустими всички доказателства и доказателствени средства за установяване на фактите от значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност като за установяването на определени факти не е предвидено събиране точно на определени по вид доказателства. Представената и приета пред първата инстанция справка е част от административната преписка. В този смисъл липсата на файловете, които са описани в нея като част от дисциплинарната преписка, респективно и в съдебната фаза на производството, не представлява процесуално нарушение водещо до необоснованост на фактическите изводи, направени от дисциплинарнонаказващия орган и от АС- П.. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая фактическата обстановка по спора е установена при правилно разпределение на доказателствената тежест и въз основа на правилен анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което съдебното решение е обосновано. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед, издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма и процедура. Правилно е прието, че не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите се възприемат и от настоящата инстанция. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане С. Н. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР- П. на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение