Решение № 3606 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 996/2017 г.

Решение № 3606 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 996/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. М. К. и Р. К. А., и двамата от гр. С., подадена чрез адв. Р. И., против решение № 322 от 09.12.2016 г. по адм. д. № 221/2016 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 21-РДОС-0022/29.09.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - С., с която на основание чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) е наредено детето К. Р. А. да бъде вписано в Регистъра на децата за пълно осиновяване, воден и съхраняван от РДСП - С.. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че при издаване на заповедта не е отчетен "най-добрият интерес на детето" и че жалбоподателите не са били уведомени официално за последиците от липсата на активност в 6 - месечния срок по чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс (СК). Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед на директора на РДСП - С.. Претендира се и присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата - директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличието на предпоставките по чл. 84, ал. 2 от СК за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване, и в съответствие с целта на закона. Решението е неправилно. При условията на чл. 84, ал. 2 от СК, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване се изисква да са изпълнени кумулативно две предпоставки - на детето да е предоставена социална услуга - резидентен тип, или да е настанено в приемно семейство, и в 6-месечния срок родителите без основателна причина да не са поискали промяна на мярката за закрила. Тези хипотези предполагат пълна незаинтересованост на родителя за детето и обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието на детето. Безспорно е установено по делото, че детето е настанено в приемно семейство и тази мярка е потвърдена неколкократно от 16.12.2011 г. насам с решение № 65 от 13.03.2012 г. на С. Р. съд, с решение № 338 от 20.08.2012 г., с решение № 35 от 14.01.2014 г. и решение № 456 от 28.12.2915 г., всички постановени от Смолянския районен съд. Първоинстанционният съд е направил извода, че в указаният 6-месечен срок от последната заповед № ЗД-ЗД 02/0049 от 30.10.2015 г. за настаняването в приемно семейство по административен ред (от 30.10.2915 г. до 30.04.2016 г.) не е поискано от родителите Б. К. и Р. А. реинтеграцията на детето в семейна среда. Изложил е мотиви, че от разпитания в съдебно заседание свидетел - социален работник, работил по случая с К. А. и родителите му, се е установило, че Б. К. и Р. А. устно са консултирани за обстоятелството по чл. 84, ал. 2 от СК, но те са отказвали да подписват всякакви документи. Тези изводи на съда са необосновани и не отговарят на събраните по делото доказателства. Видно от представените протоколи от срещи между Кокудева и Асенов с детето, както и от социалния доклад № 30-35333 от 21.09.2016 г. се установява, че родителите на Калин, провеждат чести срещи с детето, купуват му подаръци и лакомства, организират рождени дни на детето и най-важното, проявяват желание за отглеждане на детето в семейна среда. В действителност по делото е налично едно писмено заявление, подадено от Б. К. и Р. А. от 26.06.2015 г., че искат децата им К. А. и М. А. (също настанен в приемно семейство) да им бъдат върнати, но от протоколите за срещи се установява желанието на родителите да отглеждат децата си в семейна среда, отношението им към децата и вълнението им при срещите им. Административният орган е приел в издадената от него заповед за извършване на вписване в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, че родителите на К. А. трайно не полагат родителски грижи за сина си и не отглеждат и възпитават детето от 16.12.2011 г. (детето е родено на 25.10.2011 г.) до момента на издаване на заповедта, като не изпълняват задълженията си, регламентирани в СК. От данните по делото, обаче, се установява, че въпреки, че детето се отглежда в приемно семейство, родителите не са инициирали, предоставената социална услуга, а тя е започнала по повод инцидент, който е станал с детето, около 40 дни след раждането му. Независимо от периодично издаваните заповеди за настаняване на детето при приемното семейство, са налице данни - протоколи от проведени срещи на 14.05.2015 г., на 26.06.2015 г. и на 01.08.2016 г., в които родителите са заявили устно желанието си за връщане на децата им в семейна среда. По делото са събрани доказателства, че родителите на Калин поддържат контакт с детето си, посещават го, организират празници по повод рождените му дни, купуват му подаръци при срещите им, участват в игрите на детето, когато са заедно. Тези обстоятелства налагат извода, че при издаване на оспорената заповед не са били налице предпоставките на чл. 84, ал. 2 от СК. По делото е установено също, че при издаване на индивидуалния административен акт на майката Б. К. и бащата Р. А., не са разяснени разпоредбите на чл. 84, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 от СК и последствията от тяхното прилагане, като не са налице и писмени доказателства (подписана декларация или уведомление по § 8, ал. 2 от ПЗР на СК), от които да е видно, че са запознати с правата и задълженията си във връзка с горните норми. Устното уведомяване в неофициални разговори при провеждане на срещите с децата им, при които се намеква, че има такава възможност, не може да се приеме за уведомяване по реда на Гражданския процесуален кодекс, както е приел първоинстанционният съд. Налага се извода, че от страна на директора на РДСП - С. е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е лишило майката и бащата на К. А. от пълноценна защита. Съобразявайки по отделно и в съвкупност фактите по делото, административният съд неправилно е достигнал до извода, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, поради което е постановил неправилен съдебен акт, което налага отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се уважи подадената първоинстанционна жалба срещу процесната заповед. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационните жалбоподатели за двете съдебни инстанции, настоящият състав намира, че ответникът по касация следва да заплати разноските по първоинстанционното производство, които са както следва - 150 лева, адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса в размер на 10 лева от Б. К., и заплатена държавна такса в размер на 10 лева от Р. А.. В настоящото производство няма представени доказателства за направени разноски от касационните жалбоподатели, поради което искането в тази част, е неоснователно. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,