Решение № 16571 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2011 г.

Решение № 16571 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2011 г., VIII о., докладчик председателят Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрисконсулт Боян Митев, срещу решение № 297 от 20.01.2011 г. по адм. дело № 5104/2010 г. на Административен съд - София - град, второ отделение, 25 състав, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13164 от 7.06.2010 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова по съществото на спора. Ответникът - Трифон Томов Тодоров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Развива допълнителни съображения в подаден писмен отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е установил, че на Трифон Тодоров на 18.02.2008 г. е изплатена субсидия за стопанската 2007 г. в размер на 3 385.61 лв., което не е извършено въз основа на изричен акт, удостоверяващ кои от заявените от жалбоподателя парцели подлежат на подпомагане и за кои е постановен отказ. За тези парцели не е извършена проверка от Разплащателната агенция. По делото е установено още, че с писмо изх. № 13-4341/11.08.2008 г. министърът на земеделието и храните е отменил указанията си от 15.02.2008 г. и е определил, че извършените от службите по земеделие и гори теренни проверки на заявени за подпомагане физически блокове с код 06, са основание за одобряване или неодобряване на субсидиите. В тази връзка е наредено разплащателната агенция да започне преразглеждане на подадените заявления за 2007 г. и преизчисление на годишното плащане за площи, за които е установено, че се използват. По делото не е спорно, че на жалбоподателя Трифон Тодоров, за заявените от него блокове на земеделското стопанство (БЗС), идентифицирани в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) с код 06 "горски ливади, поляни и пасища", с площ 22.06 ха. е извършена проверка на място от общинската служба по земеделие и гори и е установено, че парцелите се използват и са допустими за подпомагане. На жалбоподателя е оторизирана и изплатена допълнителна субсидия в размер на 6 872.99 лв. В периода октомври - декември 2008 г. е извършена проверка от Европейската сметна палата, резултатите от която са установили, че по нареждане на Министерството на земеделието неправилно са извършени плащания за физическите блокове от категория 06 за кампании 2007 г. В резултат Държавен фонд "Земеделие" е преразгледал допълнително оторизираната субсидия на жалбоподателя и е решил, че сумата от 6 872.99 е недължимо изплатена. За тази сума е издаден процесния Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). От правна страна съдът е установил, че с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. Прието е, че оспорения АУПДВ обаче е незаконосъобразен, тъй като липсват правни и фактически основания за постановяването му. Последният не сочи конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които е направен изводът, че част от оторизираната субсидия на жалбоподателя е недължимо изплатена. Според съда цитираният в акта доклад на Европейската сметна палата, не е правно основание за установяване на държавно вземане срещу земеделските производители. Прието е, че никъде в мотивите на акта не е посочено под коя правна норма са подведени изложените в него факти. Съдът е приел, че неизлагането на правни и фактически основания в оспорения административен е самостоятелно основание за неговата отмяна. Въпреки това съдът е изложил мотиви и по същество на спора, като е приел, че съгласно чл. 26а ЗПЗП контролът за съответствие на заявените за подпомагане земеделски блокове с изискванията на закона се осъществяват чрез проверки на място. Съгласно ал. 2, т. 2 на същата норма, проверките на място могат да се извършват освен от структурите на Разплащателната агенция и от административни звена към министъра на земеделието и храните, каквито по същество са общинските служби по земеделие. Съдът е приел, че след като на заявения от жалбоподателя блок, идентифициран в СИЗП с код 06 "горски поляни, ливади и пасища" е извършена проверка на място от общинската служба по земеделие и гори и е установено, че парцелът се използва и е допустим за подпомагане, то извършеното на това основание плащане не е недължимо. Обжалваното решение е правилно. Административният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, с оглед резултатите от извършен одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. След като по делото няма данни, а и не се твърди от ответника, да е налице неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административния орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респективно основание за възстановяване на сумите. Към момента на извършването на плащането административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки за това. По делото безспорно е установено също, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е била осъществявана проверка на декларираните от лицето площи, както и че само въз основа на данни от общинската служба Земеделие е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06., т. е. самата агенция не е изпълнила задълженията си по чл. 26 от ЗПЗП. Тази разпоредба не предвижда селективност и изборност при проверките на лицата ползващи схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и не поставя под условие допустимостта за подпомагане от извършването или неизвършването на проверка на място на лицата, ползващи схемите и мерките за подпомагане. След като посочената категория земи по код 06 са изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства за подпомагане на земеделските производители. Това е основното касационно възражение в касационната жалба, в която обстойно и последователно е направено изложение относно фактическото и нормативно осъществяване на подпомагането на земеделските производители, което е довело до издаване на процесния акт, което се явява неоснователно. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., при недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Съгласно ал. 4 на същата норма, това задължение не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Правилна е преценката, че в случая се касае за грешка на компетентния орган при плащането на сумата, която предвид непрекъснатата промяна в указанията на министъра на земеделието и горите, не би могла да бъде установена от земеделския производител, поради което са налице основанията, посочени в цитирания Регламент, изключващи възстановяването на недължимо платената сума от земеделския производител. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК ,