Решение № 17172 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8057/2013 г.

Решение № 17172 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8057/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Мариян Кирилов Мирчев от гр. Сливен, против Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № И-9063/30.07.2010 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неправомерно въздействие върху уреди за измерване на ел. енергия за периода от м. август 2009 г. до 13.04.2010 г. в гр. Сливен, на адреси в кв. Дружба, бл. 8, вх. А, ап. 17 и бул. Хаджи Димитър, бл. 18, вх. Б, ап. 3, деяние извършено в съучастие, за което му е повдигнато обвинение по чл. 234в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) и с което е нарушил т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), на осн. чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), на Мирчев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител категория "Г" в МВР - разузнавач в група 02 на сектор "Противодействие на икономическата престъпност към отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция (ОД) на МВР Сливен. По първата жалба на Мирчев против МЗ И-9063/30.07.2010 г. е било образувано а. д. № 11932/2010 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). С постановеното Решение № 6956/18.05.2011 г. по делото, жалбата е била отхвърлена. Решението е било обжалвано от Мирчев и по касационната му жалба е било образувано а. д. № 9462/2011 г. по описа на ВАС, 5-членен състав. С постановеното по него Решение № 15541/24.11.2011 г. решението на 3-членният състав на ВАС е било оставено в сила. По молба за отмяна вх. № 4462/18.03.2013 г. от Мирчев, е било образувано а. д. № 4423/2013 г. по описа на ВАС, 7-членен състав. С Решение № 7673/05.06.2013 г. по делото, постановените Решение № 6956/18.05.2011 г. по а. д. № 11932/2010 г. на 3-членен състав на ВАС и Решение № 15541/24.11.2011 г. по а. д. № 9462/2011 г. на ВАС, 5-членен състав са били отменени и делото е върнато за ново разглеждане на първоначалната жалба на Мирчев против МЗ И-9063/30.07.2010 г. от друг 3-членен състав на ВАС. При повторното разглеждане на жалбата е образувано настоящото а. д. № 8057/2013 г. В жалбата си Мирчев твърди, че обжалваната МЗ е незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден в нарушение на материалния закон. Оспорва извършването на вмененото му дисциплинарно нарушение. Сочи, че в наказателното производство е била извършена преквалификация на деянието, като първоначално е бил обвинен в търговия и държане на склад на акцизни стоки, а впоследствие му е повдигнато обвинение по чл. 234в, ал. 1 от НК, по което са били дадени свидетелски показания под натиск. Това му е попречило да упражни правото си на защита в рамките на дисциплинарното производство. Твърди също, че МЗ е незаконосъобразна и поради обстоятелството, че е инициирал производство по прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание, което е било спряно. Желае отмяна на обжалваната заповед, възстановяване на заемната длъжност и изплащане на полагаемите му се възнаграждения за времето, през което е бил без работа. Ответникът - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), в писмено становище и изявление на процесуалния си представител, направено в съдебното заседание, оспорва основателността на жалбата. Моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разгледана по същество, жалбата на Мирчев се явява неоснователна по следните съображения: Дисциплинарното производство (ДПр) за проверка, дали Мирчев е извършил дисциплинарно нарушение, е образувано с МЗ № К-5409/12.05.2010 г. (л. 29 от а. д. 11932/2010 г.), издадена на основание чл. 230 от ЗМВР. Основание за издаването й са постъпили данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от служителя, съдържащи се в Предложение № 4927/28.04.2010 г. (л. 33 от същото а. д.) на директора на ОДМВР Сливен, във връзка с образуваното срещу служителя досъдебно производство за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Заповедта е връчена на Мирчев на 18.05.2010 г. срещу подпис. С нея е определен дисциплинарно-разследващ орган и са разяснени правата на служителя в производството. С МЗ № К-7087/18.06.2010 г. (л. 31), срокът за разследване в ДПр е продължен с 30 дни, считано от 12.06.2010 г. Тя също е надлежно връчена на 22.06.2010 г. В рамките на производството са взети писмени обяснения от свидетели (л. 38, 40, 44,45, 47 и 48). Мирчев също е дал писмени обяснения (л. 49). След приключване на разследването, е изготвена Обобщена справка № 7342/30.06.2010 г. (л. 24), връчена на служителя същия ден. Връчени са му и материалите по справката. Срещу справката е подадено Писмено възражение р. № 7412/01.07.2010 г. (л. 22), в което фактическите констатации не са оспорени, а то има идентичен характер с оплакванията, наведени срещу заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. ДПр е приключило със Становище на разследващия орган р. № 7554/06.07.2010 г. (л. 19) за налагане на дисциплинарно наказание уволнение за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, вр. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Въз основа на становището е издадена обжалваната в настоящото производство заповед, с която министърът, възприемайки фактическата обстановка, установена от разследващия орган и предложената правна квалификация на деянието, е наложил на Мариян Мирчев дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение в МВР. Пред инстанцията, разгледала и уважила молбата за отмяна на постановените решения на 3- и 5-членните състави на ВАС, е било представено копие от Присъда № 2/14.01.2013 г., постановена по внохд № 342/2012 г. по описа на Окръжен съд Сливен (ОССл) и влязла в сила на 29.01.2013 г. С нея е отмена Присъда № 58/24.01.2012 г., постановена по нохд № 852/2011 г. по описа на Районен съд Сливен (РССл) в частта й, с която той (РССл) е признал за виновен Мирчев в това, че през м. юли 2008 г., в гр. Сливен, кв. Дружба, бл. 8, вх. А, в съучастие като съизвършители с друго лице е извършил престъпление по чл. 234в, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца условно и глоба в размер на 1000 лева, както и за това, че е признат за виновен, че в съучастие със същото лице, през периода 11.01.2010 - 03.02.2010 г. в гр. Сливен, на бул. Хаджи Димитър, бл. 18, вх. Б, е извършил също такова престъпление, поради което и на основание чл. 234в, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК е бил осъден на 1 г. "лишаване от свобода" условно и глоба в размер на 3000 лева. Присъдата е било отменена и в частта, с която на основание чл. 23 от НК, е наложено на Мирчев най-тежкото наказание от 1 г. "лишаване от свобода" условно и глоба в размер на 3000 лева. За посочените две обвинения, Мирчев е признат за невинен и е оправдан по така предявените му обвинения от ОССл. Пред настоящата съдебна инстанция, процесуалният представител на министъра представи копие от мотивите към Присъда № 2/14.01.2013 г., по внохд № 342/2012 г. по описа на ОССл. Видно от тях, последният е приел, че липсват категорични доказателства Мирчев да е участвал в извършването на деянието по чл. 234в, ал. 1 от НК по отношение на електромер, находящ се в гр. Сливен, кв. Дружба, бл. 8, вх. А и по тази причина го е признал за невинен и го е оправдал по така предявеното му обвинение. По отношение на 2-та електромера, находящи се на адрес в гр. Сливен, бул. Хаджи Димитър, бл. 18, вх. Б, ОССл е приел за безспорно установено, че същите са манипулирани. В същото време, доказателства за извършителство от страна на Мирчев в този процес няма. Приетите за установени от РССл действия на Мирчев - осигуряване на достъп на подс. Колев до електромерите и осъщественото от него наблюдение за хора по времето, докато първият подсъдим е манипулирал електромерите, както и ролята му на главен инициатор и организатор на извършване на престъпленията, са приети за извършени и от въззивната инстанция. Тези фактически действия на Мирчев обаче, са преценени като такива, които не дават основание дейността му да бъде квалифицирана като на "съучастник в ролята на извършител". С оглед на установеното би могло да бъде поставен въпроса за преквалификация на деянието на Мирчев като някаква друга форма на съучастие - евентуално подбудителство или помагачество. Тъй като това би довело до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението обаче ОССл е приел, че не може да упражни правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, доколкото в първата съдебна инстанция не е имало такова обвинение. По посочената причина присъдата на РССл е отменена спрямо Мирчев и в тази й част той е признат за невинен и е оправдан. Следва да се посочи, че с обжалваната МЗ на Мирчев са вменени две деяния, извършени в гр. Сливен, кв. Дружба, бл. 8, вх. А, ап. 17 и на бул. Хаджи Димитър, бл. 18, вх. Б, ап. 3: а/ в съучастие като съизвършител с гражданско лице е осъществил неправомерно въздействие върху 2 бр. уреди за търговско измерване на ел. енергия и б/ по същото време и място е създал условия за непълно отчитане на потребената ел. енергия в посочените апартаменти. Т. е. дисциплинарнонаказващият орган е приел, че Мирчев е въздействал общо върху 2 електромера на посочените 2 адреса, докато наказателният съд, в цитираните съдебни актове е приел, че въздействието е било върху 2 електромера, и двата на адрес Сливен, бул. Хаджи Димитър, бл. 18, вх. Б, ап. 3. Настоящата инстанция установи, че обжалваната МЗ е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР правомощия. Същата е в законовоустановената писмена форма, а съдържанието й съответства на изискванията на чл. 246 от ППЗМВР. Мотивирана е съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, а в представеното дисциплинарно дело се съдържат доказателствата за установяване на вмененото на служителя дисциплинарно нарушение. Въз основа на представените по делото писмени обяснения на Никола Колев се установява, че последният срещу заплащане от Мирчев, е поставил специално техническо устройство за въздействие върху електромерите, отчитащи потребената еленергия от домовете на Мирчев и на негови роднини и познати. По силата на чл. 300 от ГПК, "Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца". Т. е. фактът, че Мирчев не е участвал в манипулирането на електромера на адрес в гр. Сливен, кв. Дружба, бл. 8, вх. А е безспорен като установен с влязла в сила присъда на ОССл и не може да бъде коментиран. Фактът обаче, на "създаване на условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия в посочените апартаменти", вменен на Мирчев с обжалваната МЗ по отношение на електромера на адрес Сливен, бул. Хаджи Димитър, бл. 18, вх. Б, се явява безспорно установен, вкл. и с влязлата в сила присъда № 2/14.01.2013 г. по внохд № 342/2012 г. на ОССл. Както се посочи, с тази присъда Мирчев е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 234в, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът е приел, че при манипулирането на посочения електромер, той е бил организатор и инициатор на деянията, като в същото време е осигурил достъп до електромерите и е осигурявал охраната на подсъдимия Колев, което дава основание за квалифициране на деянието му по чл. 234в, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 и/или ал. 4 от НК. С последното деяние се покрива изцяло вмененото му дисциплинарно нарушение, съгласно мотивите на МЗ № И-9063/30.07.2010 г. Конкретният довод за нарушено право на защита произтичащ от факта, че досъдебното производство е започнало с една правна квалификация за друго деяние, а е завършило с друга, което му е попречило да се защити в рамките на дисциплинарното производство е неоснователен. Видно от МЗ № К-5409/12.05.2010 г., данните сочещи на извършено деяние по чл. 234, ал. 1 от НК са били предоставени със Сигнал № 4558/27.04.2010 г. и са възпроизведени в нея. Впоследствие, в хода на дисциплинарното разследване, те са били уточнени от фактическа страна и съответно коригирани. Действително, определянето на деянието като нарушение на служебната дисциплина от наказващия орган в заповедта по чл. 230 от ЗМВР, а именно продаване или държане на акцизни стоки без бандерол, не съответства на действията, посочени впоследствие в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Това нарушение обаче не е съществено, доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита. С последващата МЗ № К-7087/18.06.2010 г. за продължаване на срока на разследването, установяване на факта на извършване на деянието е поставен в съответствие с установеността на изпълнителното деяние по повдигнатото обвинение. Заповедта е връчена на служителя и той е запознат с нейното съдържание. В хода на дисциплинарното производство липсват извършени други нарушения на императивните разпоредби на чл. 225, ал. 1 и чл. 229 от ЗМВР. Изпълнено е изискването за приемане на писмени или устни обяснения от държавния служител в МВР. Наказанието е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, изчислен съобразно правилото на чл. 223 от ППЗМВР: становище за налагане на наказанието до наказващия орган е дадено на 06.07.2010 г., а обжалваната заповед е издадена на 30.07.2010 г. Правната квалификация на деянието като нарушение на чл. 7 и чл. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е извършена в съответствие с приложимия материален закон. Липсата на оборване на фактическите констатации за случая с електромера на бул. Хаджи Димитър води до извод, че нормите определящи деянието като нарушение на Етичния кодекс за поведение държавните служители в МВР са приложени правилно, като същите съответстват на установените факти. Законосъобразни са изводите на наказващия орган, че служителят е нарушил изискването държавният служител в МВР да пази доброто име на институцията, която представлява изискване по т. 7 от посочения акт и изискването да насърчава хората да уважава закона, като дава личен пример с поведението си, съобразно т. 8 от ЕК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Установеното деяние, макар и част от вмененото такова със заповедта, съставлява нарушение на нормите на ЕК и е квалифицирано правилно като тежко нарушение на служебната дисциплина съобразно чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Настоящият състав счита, че оправдаването на Мирчев за едно от деянията, вменени му със заповедта на министъра, не се отразява върху общата тежест на извършеното от него. По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложените фактически и правни изводи на ВАС, същото се явява основателно. Следва да бъде осъден Мирчев, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати в полза на МВР сумата 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение