Решение № 985 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3232/2012 г.

Решение № 985 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3232/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2/23.01.2012 г., постановено по административно дело № 485 от 2011 г., Административен съд - Ямбол е: 1) отменил решение № 09-13 от 4.11.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Ямбол, с което е изменено разпореждане № ПП-622 от 1.08.2011 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО - Ямбол, в частта за категоризиране на осигурителния стаж в Република България както следва: осигурителен стаж от втора категория 10 години, 9 месеца и 11 дни, от трета категория 17 години, 8 месеца и 17 дни, като съгласно чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 31 години, 2 месеца и 8 дни, и е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Тодор Динев Атанасов от гр. Ямбол; 2) отменил разпореждане № ПП-622/1.08.2011 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО - Ямбол, с което е изменено разпореждане № ПП-390/21.04.2011 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО - Ямбол по отношение на зачетения осигурителен стаж и е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Тодор Динев Атанасов; 3) разпоредил изпращане на преписката на РУСО - Ямбол, като е задължил административния орган да се произнесе по същество във връзка със заявление № МП-18393/30.12.2009 г. на Тодор Динев Атанасов съобразно дадените в обстоятелствената част на съдебното решение указания; 3) осъдил РУСО - Ямбол да заплати на Тодор Динев Атанасов сумата от 523 лв., представляваща разноски по делото за изплатен адвокатски хонорар, внесена държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на РУСО - Ямбол. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на първоначалната жалба на Тодор Динев Атанасов и оставяне в сила на отмененото с него решение на директора на РУСО - Ямбол. Ответникът по касация Тодор Динев Атанасов, действащ чрез пълномощниците си - адв. Ставрев в писмен отговор, и адв. Димитрова в писмена защита и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна, като претендира и присъждане на сторените деловодни разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. В хода на първоинстанционното производство е установено, че със заявление от 30.12.2009 г. Тодор Динев Атанасов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С разпореждане от 21.04.2011 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО - Ямбол е отказано отпускането на исканата пенсия по съображения, че Атанасов не отговаря на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - към 30.12.2009 г. е бил на възраст 58 години, 11 месеца и 10 дни, но не е имал 15 години осигурителен стаж от втора категория труд и изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст за мъжете за 2009 г. - 100. С разпореждане от 1.08.2011 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО - Ямбол е изменено разпореждането от 21.04.2011 г. по отношение на зачетения осигурителен стаж, като е признато, че Атанасов има 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, но отново е отказано да му бъде отпусната лична пенсия, защото не е имал изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст - 100. С оспореното пред Ямболския административен съд решение от 4.11.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ямбол е изменено разпореждането от 1.08.2011 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО - Ямбол, в частта за категоризиране на осигурителния стаж в Република България както следва: осигурителен стаж от втора категория 10 години, 9 месеца и 11 дни, от трета категория 17 години, 8 месеца и 17 дни, като съгласно чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 31 години, 2 месеца и 8 дни, и е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Тодор Динев Атанасов от гр. Ямбол. Недостигът на стаж от втора категория, обусловил отказа за отпускане на пенсия в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е предопределен от това, че ръководителят на ТП на НОИ не е зачел положения от Атанасов труд в периодите 10.07.1978 г. - 30.09.1979 г. и 18.05.1981 г. - 1.08.1983 г. в МПБУ "Комунални услуги" гр. Ямбол, и в периода 1.08.1983 г. - 28.01.1991 г. в СД "МПБУ" клон "Лилия", като такъв от втора категория труд, а го е категоризирал от трета категория. За да уважи сезиралата го жалба Ямболският административен съд е приел за установено полагането от Тодор Динев Атанасов на спорния осигурителен стаж през процесните периоди като такъв от втора категория труд по т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), позовавайки се на заключението на изготвената по делото експертиза и разясненията на вещото лице в частта им, съгласно която МПБУ "Комунални дейности" и СД "МПБУ", клон "Лилия" са отчитали част от дейността си в отрасъл строителство и са били обособени на собствена стопанска сметка, както и на представеното за пръв път в съдебно заседание (елемент на процесуална изненада за другата страна) от повереника на първоначалния жалбоподател (сега касационен ответник) удостоверение № 460/22.11.2011 г., издадено от "Технострой - инженеринг 99" АД (в заверено неясно от кого копие), съгласно което през периода 18.05.1981 г. - 28.01.1991 г. Атанасов е заемал длъжност "мозайкаджия". При тази констатация решаващият съдебен състав е приел, че Тодор Атанасов е имал право да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като има повече от 15 години осигурителен стаж от втора категория, навършил е 57 години и сборът от преизчисления му съобразно чл. 104, ал. 2 от КСО осигурителен стаж и възраст е повече от 100. Този извод е изведен в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Съдът неправилно е кредитирал удостоверението, издадено от "Технострой - инженеринг 99" АД като официален документ, като не е съобразил факта, че изплащателните ведомости на предприятието, в което Атанасов е работил през спорния период (променяло в годините организационната си структура) са били предадени в сектор "Осигурителен архив" на РУСО - Ямбол поради закриването на осигурителя. Издателят на удостоверението към момента на издаването му не е разполагал с първични документи от кръга на изброените в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, поради което не е можел валидно да удостовери длъжността на Атанасов през спорния период и категорията труд за работата, която е извършвал. Категорична индиция в тази насока е и изявлението на вещото лице в проведеното от Пловдивския административен съд съдебно заседание, че "ведомостите не са при тях ("Технострой - инженеринг 99" АД), а се съхраняват в архивния отдел на НОИ". Освен това, в удостоверението е отразена длъжност "мозайкаджия" за целия спорен период (18.05.1981 г. - 28.01.1991 г.), което е в съществено противоречие с твърдението на самия жалбоподател и със заключението на съдебната експертиза. Аргумент в тази насока е и установеното от финансов ревизор при проверката на ведомостите в осигурителния архив на РУСО, че Атанасов е работел в МПБУ "Комунални услуги" като "работник гипсови орнаменти" в периода 1.01.1985 г. до 28.01.1991 г. Извън горното, макар, че предприятието, в което е работел през периода Атанасов, да е било обособено на собствена стопанска сметка, то не се е отчитало в отрасъл строителство, тъй като основната му дейност е била в сферата на услугите, а и няма данни за извършвана от него строителна дейност. При липсата на други допустими доказателства за категоризиране на труда на първоначалния жалбоподател през процесния период като положен при условията на втора категория, съдът не е следвало да възприема безкритично заключението на вещото лице като една верига от силогизми, а съобразно правилото на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, е трябвало да обсъди експертното заключение заедно с другите доказателства по делото, защото то лежи на същата плоскост като останалите доказателствени средства. От горното явства, че обратно на приетото от Ямболския административен съд, осигурителният стаж на Тодор Динев Атанасов за спорния период правилно е зачетен от трета категория труд, защото не може да бъде причислен към втора категория не само по т. 66и от ПКТП (отм.), а и по т. 26, т. 66г и т. 67, ал. 1 от същия правилник. Прецизните съображения за това, изложени в мотивите на решението на директора на РУСО, изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Изложеното обуславя извода, че в случая липсва задължително изискуем компонент (15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд), за да е налице хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Предвид това следва да се приеме неоснователност на оспорването на контролния административен акт, с който е потвърден отказът на пенсионния орган за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Атанасов на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В случая не са изпълнени материалноправните предпоставки на някоя от горецитираните точки от ПКТП (отм.) за причисляване на спорния трудов стаж към втора категория, поради което не е налице възможността да бъде увеличена продължителността на осигурителния стаж на Тодор Атанасов чрез преобразуването му по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, а оттам и да възникне правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Ето защо неправилен се явява и крайният правен извод на първоинстанционния съд за основателност на сезиралата го жалба, защото противно на приетото в мотивите на проверяваното съдебно решение, положеният от Атанасов труд при работодателя му през процесния период не е бил от втора категория, поради което и с оглед на установените данни за продължителността на общия му осигурителен стаж, за лицето не е било изпълнено едно от кумулативно изискуемите условия, предвидени в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 15 години работа при условията на втора категория труд, както законосъобразно са преценили и административните органи. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон (т. 66и от ПКТП (отм.), § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО), поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Тодор Динев Атанасов се отхвърли като неоснователна. Въпреки че в мотивите на проверяваното съдебно решение съдът не се е позовал на показанията на разпитаните от него свидетели, следва изрично да се отбележи, че събирането на гласни доказателства в случая не е било допустимо. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В процесният случай са налице месечни разплащателни ведомости. При наличие на ведомости за заплати не е имало основание за субсидиарно прилагане на нормата на чл. 165, ал. 1 от ГПК, която урежда допустимост на свидетелски показания в случаите, в които законът изисква писмен документ, само ако документът е изгубен или унищожен. При липса на установена загуба или унищожаване на изискуеми документи, съдът не е следвало да допуска на основание чл. 165, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК събиране на гласни доказателства и удостоверяване със свидетелски показания на релевантните факти. При този изход на спора няма основание да се уважи искането на ответника по касация да му се присъдят сторените разноски за настоящата инстанция, а касаторът не е претендирал присъждане на деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,