Решение № 2974 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13171/2009 г.

Решение № 2974 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13171/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Георгиев Черкезов от гр. Сливен срещу Решение № 92/14.07.2009 г., постановено по административно дело № 289/2008 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ДК-09-05/14.10.2008 г. на Началника на РДНСК - Сливен, и е осъден да заплати деловодни разноски на ответника и заинтересованата страна. В касационната жалба и в писмена защита на пълномощника му адв. Мирослава Стоянова са развити оплаквания за неправилност на решението, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на атакуваният съдебен акт и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответницата Живка Кирилова Желязкова от гр. Сливен, чрез повереника си адв. Петър Шидеров писмено възразява против касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като твърди, че оспореното с нея решение е правилно. В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът Началника на РДНСК - Сливен, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представители и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна по изложените в нея пороци, а решението на административния съд е правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Христо Георгиев Черкезов от гр. Сливен срещу Заповед № ДК-09-05/14.10.2008 г. на Началника на РДНСК - Сливен, с която е спряно изпълнението на незаконен строеж: "Двуетажна, двуфамилна жилищна сграда", намиращ се в гр. Сливен, административен адрес ул. "Работническа" № 33, УПИ VIII-2454 в кв. 85 по плана на кв. "Комлука" на гр. Сливен, и е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на РДНСК - Сливен и деловодни разноски в размер на 100 лв. на Живка Кирилова Желязкова. Въз основа на доказателствата по делото, заключенията по експертизите и изложеното от вещите лица при изслушването им в съдебно заседание, съдът е установил, че: строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, защото част от извършеното строителство излиза над допустимото извън ограничителната линия на застрояване, поради което противоречи на императивните разпоредби на чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и чл. 88, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, и не съответства на предвижданията на действащия подробен устройствен план; осъщественият от оспорващия строеж е извършен в отклонение от одобрения инвестиционен проект, тъй като частично не съответства на ситуационното решение относно отстоянието на 5 м от южната регулационна линия, и е в противоречие с изискванията на чл. 75, ал. 2, т. 2 и чл. 88 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.; това отклонение е съществено, понеже нарушава предвижданията на подробния устройствен план - чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което тази част от строежа е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Решаващият съдебен състав в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК е извършил цялостна проверка за законосъобразността на оспорения пред него индивидуален административен акт, при която не е установил наличието на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Предвид изложеното съдът е формирал извод за неоснователност на жалбата, с оглед на което и на основание чл. 143, ал. 3-4 от АПК е присъдил направените деловодни разноски в полза на заинтересованата страна и юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Така постановеното решение е правилно, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Противно на изложеното от касатора и неговият повереник, решението на административния съд е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Обоснован е изводът на съда за законосъобразност на заповедта на Началника на РДНСК - Сливен, с която е спряно изпълнението на процесния строеж. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 8/15.09.2008 г., не само не са оборени, а са потвърдени в хода на съдебното производство. От приобщения по надлежния процесуален ред към делото доказателствен материал явства незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, понеже извършеното строителство е в нарушение на императивните норми на чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и чл. 88, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и не съответства на предвижданията на действащия ПУП, доколкото отделни елементи от сградата са разположени извън ограничителната линия на застрояване по смисъла на чл. 75, ал. 2, т. 2 от Наредбата. След като извършеното строителство не съответства на вертикалната планировка и на ситуационното решение в проекта относно отстоянието на 5 м от южната регулационна линия, като по отношение на отделни елементи от южната фасада на сградата не са спазени допустимите отстояния спрямо ограничителната линия на застрояване, правилно е прието, че строежът е извършен в съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, защото са нарушени предвижданията на действащия подробен устройствен план. Установеното е достатъчно основание за квалифициране на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, и съответно за неговото спиране по реда на чл. 222, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, законосъобразно наредено с процесната заповед от компетентен административен орган съобразно делегираните му правомощия, при спазване на процедурата по чл. 224 - 225 от ЗУТ. Тезата на касатора за неправилност на решението и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и експертните заключения на вещите лица, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Потвърдената по същество с обжалваното решение заповед е постановена в съответствие със всички нормативни изисквания, в това число при спазване на материалния закон и без да е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Вярно е, че с влизането в сила на инвестиционният проект и на разрешението за строеж съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план се счита окончателно установено с оглед разпоредбата на чл. 156, изр. 2 от ЗУТ, която установява стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж и изключва възможността за отмяната им, но в конкретният случай въобще не става въпрос за инцидентен контрол върху проекта и разрешението за строеж, както твърди касатора, а за установяване, че при извършването и реализацията на строителството са допуснати съществени отклонения от тях по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което цитираната в писмената защита съдебна практика е неотносима за казуса. За пълнота на изложението следва да се отбележи и неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ от касатора - тази норма е ирелевантна в случая, тъй като е неприложима към новопредвидените в съседни имоти нови сгради. Цитираната разпоредба е относима към установяване единствено на фактическото разположение на заварените сгради и евентуалното им запазване, ако те самите не отговарят на изискващите се разстояния. Доводите в насока, че съдебният състав, постановил обжалваното решение, е трябвало да си направи самоотвод, понеже заинтересованото лице в първоинстанционното производство Живка Кирилова е съдия в Районен съд Сливен, който се намира в една и съща сграда с Административен съд Сливен, също не могат да бъдат споделени. Близостта на работното място сама по себе си не поражда основателни съмнения в безпристрастието на съда, което да е основание за отвод. Правилно поради отхвърлянето на оспорването на заповедта и установеното в тази връзка наличие на приложното поле на чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, административният съд е уважил направените в производството пред първата инстанция искания на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на заинтересованата страна (за която административният акт е благоприятен) за възстановяване на сторените от нея деловодни разноски. Предвид установената неоснователност на касационната жалба не може да бъде уважено направеното от касаторовия повереник в писмената му защита до ВАС акцесорно искане за присъждане на извършените разноски в полза на доверителя му. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав