Решение № 7488 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3249/2016 г.

Решение № 7488 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3249/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез управителя В. В., против решение № 170/27.01.2016 г. на Административен съд П., постановено по адм. д. № 418 по описа за 2015 г. на този съд, в частта, в която е изменен ревизионен акт Р-16-1402138-091 -01/14.11.2014 г., издаден от В. Н. Н. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и В. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място], в частта, потвърдена с Решение № 73/02.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - [населено място], като размера на отказания данъчен кредит е намален на 41 699,61 лв. и прилежащите лихви на 15 656,74 лв. и дължимата сума за корпоративен данък за 2010 г. на 6 137,63 лв., ведно с прилежащите лихви, както и в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството относно дължимата сума за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 14 466,67 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 873,30 лв. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 524,16 лв., изчислено по компенсация. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. В КЖ се съдържат подробни оплаквания и по приложението на ЗДДС и правото на приспадане на данъчен кредит. Излагат се и възражения за неправилност на решението и в частта относно присъдените разноски . Касаторът, чрез процесуален представител моли за отмяна на решението на АС- П. и присъждане направените разноски. Ответникът по касация - директор на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 11.05.2016 г. от юрк. Дамянова е постъпила писмена защита, в която същата излага доводи по съществото на спора и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - П. е бил ревизионен акт Р-16-1402138-091-01/14.11.2014 г., издаден от В. Н. Н. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и В. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място], в частта, потвърдена с Решение № 73/02.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - [населено място], относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 56 276,28 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 21 854,31 лв. и дължими суми за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 13 671,47 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 077,46 лв. и за 2011 г. в размер на 14 466,67 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 873,30 лв. С решението си първоинстанционният съд е изменил ревизионен акт Р-16-1402138-091 -01/14.11.2014 г., издаден от В. Н. Н. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и В. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място], в частта, потвърдена с Решение № 73/02.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - [населено място], като е намалил непризнатия данъчен кредит от 56 276,28 лв. на 41 699,61 лв. и прилежащите лихви от 21 854,31 лв. на 15 656,74 лв. и дължимата сума за корпоративен данък за 2010 г. от 13 671,47 лв. на 6 137,63 лв., ведно с прилежащите лихви и е отхвърлил жалбата в останалата част относно дължимата сума за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 14 466,67 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 873,30 лв. Предмет на спора пред касационната инстанция е решението само в изменящата и отхвърлителната му част. Не е предмет на касационно обжалване Решението в частта, в която е уважена жалбата на дружеството и е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 14 576,67 лв. по отношение на фактури № 1860/27.01.2010 г., с начислен ДДС - 4 000 лв., 2152/24.11.2010 г., с начислен ДДС - 4 100 лв. и 2156/24.11.2010 г., с начислен ДДС - 6 476,67 лв., издадени от [фирма], съответно отменено увеличението на ФР за 2010 г. със сумата по тези фактури в размер на 73 338,33 лв. и редуцирано задължението за КД за 2010 г. и съответните лихви. При постановяване на решението, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е и представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, ССЕ и комплексна експертиза, св. показания. Предмет на спора е реалността на доставките на рекламни услуги по 8 фактури, издадени от [фирма]. Въз основа на събраните доказателства съдът е достигнал до извод, че не се доказва реалността на фактурираните от доставчика рекламни услуги по веригата - [фирма] ("Канал 3") - [фирма] - [фирма] - [фирма] - [фирма]. В подкрепа на извода си за нереалност на услугите от [фирма] съдът се е позовал на издадения на прекия доставчик РА, в който не му е признато право на приспадане на данъчен кредит именно по фактурите от неговия доставчик [фирма], издадени през периода 01.10.2010 г. - 31.05.2011 г. С оглед изводите за недоказана реалност на доставките по 8 бр. фактури от [фирма], съдът е приел за законосъобразно и увеличението на ФР за 2010 г. и 2011 г. със разходите по тези фактури, извършено на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и на посоченото от горестоящия административен орган правно основание - чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Спорният по делото въпрос е относно реалното извършване на доставки по процесните фактури. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Волята на законодателя е изрична, че данъчно събитие е налице единствено и само при извършване на услуги, т. е. при наличие на реалност на престацията, на фактурираната доставка. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест - в тежест на данъчния субект, който твърди ползващите по факти и обстоятелства за наличието на възникнало негово субективно материално право - за приспадане на данъчен кредит, е да установи, при условията на пълно доказване, предпоставките за упражняване на това му право. Въз основа на приетите писмени доказателства - приобщени от ревизионното производство и допълнително представени в съдебната фаза на производството, както и въз основа на заключението на приетата ССЕ и комплексна експертиза се установява следното: Фактурите за услуги, по които с процесния РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са издадени на касатора от [фирма] и касаят рекламни услуги, приложен е рамков договор между РЛ и доставчика и анекси към него, сертификати за излъчване на реклама в Канал 3 и НКТ Е.", схема за медия планиране на Канал 3 и "Е.", документи за плащане на цената по банков път, договор с [фирма] за предоставяне на рекламно време и излъчване на рекламни материали в телевизия "Канал" 3 с приложени фактури; договор между [фирма] и [фирма], договор между [фирма] /собственик на Канал 3/ и [фирма] и 4 бр. фактури и др. Следва да се отбележи също така, че ревизиращите органи по приходите не са оспорили факта на излъчени рекламни видеоклипове в програмата на "Канал 3" (за което са налице издадени сертификати, макар и в тях да е посочено трето лице - [фирма]). Не е оспорен и фактът, че са налице изготвени три броя видеоклипове, съдържащи наименованието "Т. 2008" и "Х. кафе", стопанисвано от дружеството. От представените от [фирма] писмени доказателства, както и от съдържанието на свидетелските показания на управителя му, депозирани при съдебното обжалване на ревизионния акт, първоинстанционният съд е направил извод, че рекламните клипове на оптичните дискове, чието съдържание е подробно описано в комплексната експертиза, са изготвени именно от доставчика [фирма]. Към 2010 г., съответно началото на 2011 г. дружеството разполага със съответната техника за това, както и с лице, назначено по трудово правоотношение на длъжност "графичен дизайнер". [фирма] е закупило рекламно време в телевизия "Канал 3" с посредничеството на [фирма]. Тъй като именно [фирма] е контактувало пряко с "Канал 3" името на това дружество е посочено в сертификатите за излъчване на телевизионната реклама. За да откаже данъчен кредит по спорните 8 фактури, съдът се е аргументирал с издадения на [фирма] ревизионен акт, с който не му е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите от неговия доставчик [фирма]. По повод РА, съставен на прекия доставчик, следва да се има предвид, че данъкът е изискуем от всяко лице, което го посочи в данъчен документ. Това негово задължение, което произтича от закона по силата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и не е свързано с факта дали доставката е реализирана или ще се реализира. По отношение доводът за наличие на РА на прекия доставчик и то влязъл в сила, следва да се има предвид, че същият не е доказателствено средство разколебаващо установяването на предпоставките за правото на приспадане на получателя. РА е официален диспозитивен документ и констатациите му имат доказателствена стойност само ако е заключителен акт в производството по чл. 122-124 от ДОПК /арг. от чл. 124, ал. 2 ДОПК/ и то при оспорването му, а не и в съдебното производство по обжалване на друг РА. В този смисъл е и решение по адм. д. № 6894/2015 г., ВАС - първо отделение. След като първоинстанционният съд е приел въз основа на така установената фактическа обстановка, че не са налице реално извършени услуги от изпълнителя [фирма], е постановил необосновано и оттам незаконосъобразно решение. При наличие на достатъчно неоспорени и годни доказателства, включително и заключението на комплексната и ССЕ, при преценката им съвкупно и поотделно, при наличие на установеност на кадрова обезпеченост на изпълнителя, няма обективно основание да се приеме нереалност на доставките. Данъкът по фактурите издадени от [фирма] се явява начислен правомерно, поради което незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурите. Предвид изводите за реалност на доставките по спорните фактури, незаконосъобразно с РА е извършено увеличение на ФР на дружеството за 2010 г. и 2011 г. със разходите по тези доставки. Като е достигнал до изводи противоположни с гореизложените, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което в обжалваната част следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора с отмяна РА в горепосочените части. Разноски: Касаторът оспорва решението и в частта относно присъдените разноски и преди всичко изводите на съда за уважаване на възражението на приходната администрация за прекомерност на претендиранираното от дружеството адв. възнаграждение в размер на 5000 лв. Възраженията са неснователни. Обосновано съдът е редуцирал адв. възнаграждение от 5000 лв. на 3682 лв. Вземайки предвид гореизложеното и съобразно изхода на делото, решението следва да бъде отменено в частта относно присъденото в полза на дирекция "ОДОП" - П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 524,16 лв., изчислено по компенсация. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което в полза на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции общо в размер на 8007, 20 лв., както следва: за производството пред АС - П. - 3682 лв. - адв. възнаграждение /редуцирано предвид възражението за прекомерност/, ДТ- 50 лв., такси за вещи лица - 600 лв., такса за свидетел - 50 лв.; за касационното производство - 3 600 лв. - за адвокат и 25 лв. - ДТ. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,