Решение № 1374 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2009 г.

Решение № 1374 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) вр. чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба вх. № 1690/30.01.2009 г. /пощ. клеймо - 27.01.2009 г./ по регистъра на Върховния административен съд, подадена от Димо Димитров Димов от с. Генералово, община Свиленград, подадена от адвоката му пълномощник адв. Елена Милева - АК - Свиленград, срещу Решение № 854/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България (обн., ДВ, бр. 4/2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на ЖП линия Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/час, на територията на община Свиленград, Хасковска област", постановено на основание чл. 34а, ал. 1 вр. чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС, в частта, в която е определено дължимото на Димов парично обезщетение за отчуждена площ от недвижим имот - поземлен имот, с идентификатор 14708.034.105 по кадастралната карта на град с. Генералово, ведно с насажденията в него - лозя. По същество се твърди, че е определено в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение, респективно че е налице отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Моли съда да измени акта в обжалваната част, като увеличи размера на определеното обезщетение. В представена по делото молба за съдебно заседание по същество, процесуалният представител на жалбоподателят поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи и за това, че административният орган не е оценил насажденията в имота - лозята. Ответната страна - Министерски съвет моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна по изложени съображения, че определената от административния орган оценка е обективна и съобразена с целта на закона. Заинтересованите страни Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители - оспорват жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: В процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и чл. 34б ЗДС с Решение № 854/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България е отчужден поземлен имот, с идентификатор 14708.034.105 по кадастралната карта на град с. Генералово, обл. Хасково, ведно с насажденията в него - лозя. Въз основа приложената по делото независима експертна оценка за определяне на пазарните цени при отчуждаване по ЗДС, изготвена на 30 юли 2008 г., пазарната стойност на земята, без лозовите насаждения, е определена по сравнителния метод на оценяване въз основа на двадесет нотариални акта за изповядани в землището на с. Генералово сделки на имоти със сходни на процесния имот характеристики. Между страните липсва спор и от приложените по делото документи се установява, че с оспореното решение на МС на РБ е отчуждена част - 0,233 кв. м, от поземлен имот, с идентификатор 14708.034.105 по кадастралната карта на град с. Генералово, област Хасково, целия с площ 0,761 дка, ведно с насажденията в него - лозя и че имотът е собственост на Димо Димитров Димов. Според заключението на вещо лице Спас Георгиев Милчев, изготвено по допуснатата съдебно - оценителска експертиза, отчуждената част от имотът е 0,233 кв. м, и същият е с трайно предназначение - лозе. Използвайки като пазарни свидетелства за имоти със съпоставими характеристики/досежно земята/, с процесния, а именно нот. акт № 104,том VII, рег. № 7863, дело № 1212 от 2007 г., нот. акт № 128, том Х, рег. 10384, дело № 1868/2007 г., нот. акт № 124, том ХI, рег. № 11812, дело № 1997/2007 г., нот. акт № 20, том IХ, рег. 8526, дело № 1286/2007 г. и нот. акт № 177, том VI, рег. № 7166, дело № 1100/2007 г. вещото лице сочи, че пазарната стойност на земята възлиза на 2570 лв., т. е. по 11,03 лв./кв. м. Трайните насаждения са оценени на 766 лева. В частта досежно стойността на земята заключението е оспорено от ответника и заинтересованите страни, доколкото същото е базирано на нотариални актове, които визират сделки на земеделска земя в съседни землища - гр. Свиленград и с. Любимец. Тъй като законодателят в § 1а, т. 2 от ЗДС посочва изрично, че "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, настоящият състав приема, че сделките по сочените нотариални актове, не следва да бъде ползвана като пазарен аналог тъй като са за имоти в други землища, а не в с. Генералово. Административната оценка изпълнена по сравнителния метод въз основа на двадесет броя нотариални акта за сделки на имоти със сходни характеристики от землището на с. Генералово е законосъобразна. Жалбата в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли. По отношение на трайните лозови насаждения - вещото лице сочи, че оспорената оценка на имота не включва цена на същите. Оценява лозовите насаждения в отчуждената част от 0,233 кв. м на стойност 766 лв. Съдът приема заключението, в тази му част, за обективно. Експертът е изходил при определяне стойността на лозовите насаждения от приложение № 4 към Наредбата за базисните пазарни цени на трайните насаждения. Ползвал е описани в заключението параметри относно сорт, гъстота и вид лозови насаждения, които следва да бъдат възприети като правилни, при липса на други данни по делото за вида, сорта и гъстотата на насажденията в имота. Затова доколкото заключението е съобразено с изискванията по чл. 32, ал. 2 ЗДС вр. § 1а ДР ЗДС, съдът приема, че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждените от Димов лозови насаждения възлиза на 766 /седемстотин шестдесет и шест/ лева и с тази стойност определеното обезщетение от 156 лева за земята ще следва да бъде увеличено. По изложените съображения решението на МС, следва да бъде частично изменено, като бъде увеличен размера на обезщетението със стойността на отчуждените трайни лозови насаждения в недвижимия имот. Така вместо определения в оспорения акт размер на дължимото парично обезщетение от 156 /сто петдесет и шест/лева за земята, следва да бъде увеличено с 766 /седемстотин шестдесет и шест/ лева - стойността на лозовите насаждения в отчуждения имот, като общия му размер възлиза на 922 /деветстотин двадесет и два/ лева - /156 лв. + 766 лв. = 922 лв./. С оглед изхода на правния спор и направеното искане от адвоката-повереник на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени направените разноски за производството общо в размер на 700 /седемстотин/ лева, 200 /двеста/ лева хонорар на експерта-оценител и 500 /петстотин/ лева адвокатски хонорар, съгласно приложения договор за правна помощ. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,