Решение № 846 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6786/2017 г.

Решение № 846 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6786/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. Велчев против решение № 242 от 30.03.2017 г. по адм. дело № 1168/2016 г. на Административен съд – София област. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател претендира да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отмени оспорения административен акт, както и да му се присъдят сторените разноски пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – И. Драганов в качеството му на младши инспектор в Районно управление гр. Ботевград, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прием следното: С обжалваното решение Административен съд – София област е отхвърлил жалбата на В. Велчев против заповед за задържане № 655/6.12.2016 г. на мл. инспектор в Районно управление гр. Ботевград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в съответствие с процесуалните правила и материалния закон и преследваната от закона цел. Счел е за установено от фактическа страна, че на 6.12.2016 г. по повод получен сигнал за нанесен побой на лице на [улица], гр. [населено място], адресът е посетен от полицейски органи. По сведения на свидетел на случилото се и след проверка в информационните масиви, полицейските органи приели, че автомобилът на извършителите е с рег. [рег. номер на МПС], собственост е на Л. Велчева, като се управлява от сина й В. Велчев. В обяснение на жалбоподателя В. Велчев, дадено пред полицейски инспектор при задържането му с оспорената заповед сочи какво е правил на 5 и 6 декември 2016 г. В тази връзка по делото е представено постановление на прокурор от Софийска градска прокуратура от 23.02.2017 г., от което е видно, че досъдебно производство № 3608/2016 г. е образувано на 8.12.2016 г. и се води срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, като В. Велчев е задържан за 24 часа по воденото наказателно производство по подозрение за съпричастност в инкриминираното деяние и към този момент разследването не е приключило. При тези фактически установявания съдът е приел, че полицейският орган законосъобразно е разпоредил задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – при наличие на данни за извършено престъпление. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР дава възможност на полицейските органи да задържат лице, за което има данни, според които има вероятност лицето да е извършило престъпление. В случая принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с нормативните изисквания – с цел да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Изтъкнал е, че въпросът дали лицето действително е извършител на конкретното деяние, формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено са предмет на наказателното производство. Така мотивиран съдът е извел извод, че заповедта не страда от пороците по чл. 146, т. 1-5 АПК, при което е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът не е обсъдил всестранно и обективно данните по делото, не е отговорил на наведените доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и в заключение е достигнал до погрешни правни изводи. Излага доводи, че в обжалвания акт не се съдържат фактически основания за задържането на лицето, като посочването на номера на досъдебното производство не съставлява и не може да замести същите. Приобщените към административната преписка материали не съдържат данни, които обосновават прилагането на принудителната мярка, т. к. не индицират, че жалбоподателят е извършил някакво престъпно деяние. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и събрания доказателствен материал по делото, намира, че касационната жалба е основателна по следните съображения: Неправилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, в заповедта за задържане следва да се посочат фактическите и правни основания за задържането. В случая в оспорения акт е отразен като правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – данни, че лицето е извършило престъпление, а като фактическо основание – че се задържа във връзка със ЗМ 3608/6.12.2016 г. на 06 РУ – СДВР. В приобщените материали по преписката – сведения на лицето, подало сигнала за инцидента на 6.12.2016 г., докладна записка на полицейски служител относно посетено местопроизшествие и обяснения на задържаното лице, не се съдържат данни, които сочат на негово лично участие в инкриминираното деяние. В протокола за снемане на показанията на лицето – очевидец на нанесения побой, който е съставен преди издаване на обжалваната заповед, същата е посочила като вероятна причина за побоя настъпило пътно-транспортно произшествие и е описала автомобила на нападателите – малка синя кола, с рег. [рег. номер на МПС], като изрично е заявила, че не е в състояние да разпознае лицата. Такива индиции – за съпричастност на жалбоподателя не могат да бъдат изведени и от останалите представени документи по преписката. В постановлението за възлагане на действия по разследването по делегация от 6.12.2016 г. на разследващ полицай при 06 РУ – СДВР е разпоредено да се извърши оглед на лек автомобил марка БМВ, модел 318, сив на цвят с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Л. Велчева и да се проведат разпити на собственика на автомобила и неговия ползвател за изясняване на посочените обстоятелства по случая. Други указания, насочени към евентуално прилагане на мерки на административна принуда спрямо визираните лица в постановлението не се съдържат. В цитираното по-горе постановление на наблюдаващия прокурор е посочено, че досъдебното производство и към 23.02.2017 г. продължава да се води срещу неизвестен извършител. Следователно, противно на приетото от съда, в материалите по ЗМ № 3608/6.12.2016 г. не се съдържат данни за някакво участие на жалбоподателя в инцидента на 6.12.2016 година. Поради това, посочването на същото като фактическо основание за издаване на оспорената заповед не е достатъчно за да се приеме, че е изпълнено нормативното условие по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Действително, съдът правилно е отбелязал, че за прилагане на принудителната административна мярка не е необходимо да са налице категорични данни за извършителя, но прочитът на относимите към акта материали следва да позволява да се изгради извод за евентуално участие под някаква форма на задържаното лице в съответното инкриминирано деяние. В случая, прегледани поотделно и съвкупност материалите по административната преписка не обуславят такова заключение. С разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР на полицейските органи е предоставено в условията на оперативна самостоятелност да решат дали да приложат спрямо лицето принудителната ограничителна мярка. Прилагането й обаче изисква на първо място данни, които индицират prima face инкриминирано поведение, съставляващо фактическото и обосноваващо правното основание за задържането му. На следващо място, задържането на лицето следва да е подчинено на легитимна цел – напр. установяване на самоличност, преустановяване на противоправно деяние, предотвратяване настъпването на противоправни последици и/или извършване на процесуално-следствени действия във връзка с данните за извършено престъпление от задържаното лице. В случая данните за поведението на задържаното лице не водят на извод, че са били налице признаци на опасност да се укрие, да извърши друго престъпление, да осуети проверката или препятства изпълнението на други правомощия на органите на реда. От протокола за снемане на обясненията и останалите данни по делото не може да се установи точната дата и час на проведения разпит, но не е спорно, че това е единственото процесуално-следствено действие при задържането му, без да има яснота защо за провеждането му е било необходимо задържане на лицето. В този контекст, основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че незаконосъобразно му е наложено оспореното задържане, при отсъствие на фактически и правни основания за това, без да му бъде дадена възможност да разбере причините за задържането, с което е лишен от възможността ефективно да упражни правото си на защита. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно, поради което следва да се отмени. Тъй като спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отмени обжалваната заповед за задържане рег. № 655/6.12.2016 г., издадена от младши инспектор към РУ гр. Ботевград И. Драганов, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържане на В. Велчев за срок от 24 часа. С оглед изхода на спора, юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на акта, Областна дирекция на МВР – София следва да заплати на касационния жалбоподател сумата 495 лв. – адвокатско възнаграждение и държавна такса, разноски за двете инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,