Решение № 88 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5679/2013 г.

Решение № 88 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5679/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борислав Василев Борисов, гр. Перник, ул. "Юри Гагарин" бл. 42, вх. "В", ап. 49 срещу решение № 43 от 22.03.2013 г. на Административен съд, гр. Перник, постановено по административно дело № 64/2013 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Борисов срещу решение № 98 от 24.01.2013 г. на началника на Второ районно управление "Полиция", гр. Перник, с което му е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и му е отнето разрешително № РК 0349547. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че съдът не обсъдил задълбочено и обосновано аргументите му за незаконосъобразност на оспореното решение № 98, което счита за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът не отчел, че оспореното решение № 98 е постановено при противоречива, объркана и неясна фактическа обстановка, което е съществено нарушение и достатъчно основание за неговата отмяна. Сочи, че правилото на чл. 83, ал. 5 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е ясно и с посочването на срок за произнасяне законодателят цели защита на правата на гражданите. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение. Касаторът се представлява от адв. Райек Заатри, Адвокатска колегия, гр. Перник. Ответникът по касационната жалба - началникът на Второ районно управление "Полиция", гр. Перник, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В нея не се съдържат конкретни касационни основания, а общо се твърди нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Неоснователно е твърдението за нарушение на чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ. Съдът правилно приел, че визираният в разпоредбата срок е инструктивен и нарушението му не прави оспореното решение № 98 незаконосъобразно. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че Борисов подал заявление за издаване на разрешително за носене и съхранение на оръжие - пистолет "Байкал", калибър 9 х 18 мм, № ХНО 7205. Към заявлението били приложени изискуемите от закона доказателства, установяващи липсата на визираните в чл. 58, ал. 1, т. 1 - 9 ЗОБВВПИ факти и обстоятелства. Като основание за издаване на разрешителното Борисов посочил самоохрана - извършване на дейност като снабдител въз основа на договор за услуга. При извършената проверка органът не установил наличие на обоснована необходимост от защита с огнестрелно оръжие, поради което и на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ издал отказ. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Приел, че в тежест на лицето, което иска издаване на разрешение е доказването на факти и обстоятелства, които обосновават необходимост от самоотбрана, а в случая Борисов не е доказал такава необходимост. Приел, че наличието на разрешително за предходен период не означава, че не следва да са налице изискуемите от закона предпоставки за издаване на следващо разрешително. Приел, че срока по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е инструктивен и произнасянето след него не прави акта незаконосъобразен. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспореното решение № 98 и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен. При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора за твърдяните отменителни основания спорът по делото е досежно спазването от съда на съдопроизводствените правила и съответствието на решението с материалния закон. Единственият довод на касатора в подкрепа на твърдяното отменително основание - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е необсъждането от съда на доводите му за незаконосъобразност на оспореното решение № 98. Така формулиран доводът на касатора е изключително общ и както сочи в заключението и прокурорът, не съдържа конкретни факти и обстоятелства, така, както изисква чл. 210, ал. 1, т. 4 АПК. Касаторът не сочи кои негови доводи съдът не обсъдил задълбочено и обстойно. Следва да се посочи, че декларирането на едно отменително основание не означава неговото мотивиране. Наред с липсата на доводи в подкрепа на твърдяното касационно основание видно от първоначалната жалба на Борисов до съда е, че в нея той се ограничил до преписване на отменителните основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, без да посочи нито един факт или обстоятелство, които да обосновават твърдението му за порочност на оспорения акт. Въпреки това, съдът подробно и обстойно, в изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, обсъдил решение № 98 с оглед на всички основания по чл. 146 АПК. Изложил доводи за всеки от релевантните факти и обстоятелства като за разлика от касатора мотивирал обстойно изводите си. С оглед на това твърдяното от касатора отменително основание е неоснователно. Твърдението за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон касаторът обосновава с довода, че съдът не отчел противоречивата, неясна и объркана фактическа обстановка, при която органът издал акта си. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът проверил наличието на фактите и обстоятелствата, въз основа на които органът направил изводите си и изложил подробно аргументи за тяхната доказаност и релевантност. Както сочи в мотивите си и съдът, по делото не е спорно, че Борисов представил със заявлението си всички изискуеми от закона доказателства, които установяват липсата на визираните в чл. 58, ал. 1, т. 1 - 9 ЗОБВВПИ обстоятелства. Обоснован е и изводът на съда, че касаторът не е доказал основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешително. В съответствие с нормативната уредба, съдът правилно приел, че доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на правнорегламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая касационният жалбоподател обосновава причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели на извършвана от него търговска дейност. Тези основания, както правилно приел съда, са неотносими към законосъобразността на оспорения отказ, тъй като искането е за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за граждански цели. Неоснователен е и доводът на касатора за неправилна преценка на съда на нарушението на чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ. Както правилно приел съдът, визираният в нормата срок за произнасяне на органа е инструктивен. Неговото неспазване от органа е ирелевантно за законосъобразността на постановения акт. Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, въз основа на тях направил обосновани фактически изводи и правилно приложил материалния закон. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът установи, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,