Решение № 16150 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2018 г.

Решение № 16150 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Кюстендил срещу решение № 129 от 01.06.2018 г. постановено по адм. дело № 50/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Със същото е отменена заповед № 18-1139-000029 от 25.01.2018 г. издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на С. П. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от една година. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - С. П., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, съдът е отменил заповед № 18-1139-000029 от 25.01.2018 г., издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Кюстендил. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел че на 25.01.2018 г., около 1, 15 часа, в гр. Кюстендил, на улица "Цар Освободител" С. П. е управлявал собствения си лек автомобил "Фолксваген голф" с рег. [рег. номер на МПС] след употреба на наркотични вещества /амфетамин и метамфетамин/ установени с техническо средство – тестова система "Drager drug test 5000" с идентификационен № ARHJ – 0059. За извършеното нарушение му е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0371244/25.01.2018 г., в който е посочена приетата за нарушена разпоредба – чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Иззети са, като доказателства СРМПС и 2 броя табели с рег. [рег. номер на МПС]. Въз основа на така съставения АУАН на 25.01.2018 г. е издадена и процесната заповед, с която на С. П., собственик на горепосоченото МПС е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на заповедта, както и представените от страните, в хода на делото, доказателства. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при нарушение на изискването за форма, както и в несъответствие с материалния закон и с целта му. Развити са съображения, че относно срока на приложената ПАМ, административният орган не е изложил мотиви, защо е наложено максималното по размер наказание – 1 година, с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Прието е, че липсата на мотиви възпрепятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност относно определения срок за налагане на ПАМ, вкл. и за съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материални закон и е необосновано. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка съответства на хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 2а ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП законодателят е посочил, че с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до 1 година. От доказателствата по делото е видно, че ответникът в настоящето производство е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества-амфетамин и метаамфетамин, като това обстоятелство е установено с техническо средство и е потвърдено от заключението на назначената СХЕ по образуваното срещу П. досъдебно производство по описа на РП-Кюстендил. При тези установявания административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, обуславящи прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. Наред с изложеното следва да се посочи, че доводите на първоинстанционния съд за немотивираност на процесната заповед са необосновани, тъй като същата съдържа необходимият обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които са изложени в АУАН и приложената на л. 16 и л. 17 от делото Справка за нарушител, от която е видно, че за периода от 03.10.2012 година до 25.01.2018 година от контролните органи са установени 10 нарушения на П. по ЗДвП, като са му отнети 16 контролни точки, съставени са му 5 АУАН и 5 фиша, като от 10-те нарушения е оспорено по съдебен ред, само едно, а останалите са влезли в сила. Тези писмени доказателства са част от административната преписка имат характер на официални писмени документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и се ползват с обвързваща административния орган и съда доказателствена сила относно отразените в тях факти и обстоятелства, поради което доводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви досежно наложената от административният орган ПАМ в горната граница на предвиденото от закона, не кореспондират с установените по делото фактически обстоятелства. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява административно нарушение и се налага административно наказание. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. По отношение правната същност на процесната принудителна административна мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. При изяснена фактическа обстановка касационният съдебен състав следва да отмени обжалваното решение и постанови ново, по съществото на спора, с което да отхвърли подадената от С. П. жалба като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,