Решение № 5727 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2016 г.

Решение № 5727 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Н. В. срещу решение № 1162/1.08.2016 г., постановено по адм. д. № 271/2016 г. по описа на Административен съд-Б. (АС- Б.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - полицейски орган при Районно управление - Б. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Б. (ОДМВР- Б.), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмено възражение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1162/1.08.2016 г., постановено по адм. д. 271/2016 г. по описа на АС - Б. е отхвърлена жалбата на Б. Н. В. против Заповед от 28.04.2016 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от Р. С. К., младши инспектор при Районно управление - Б. на ОДМВР- Б.. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС- Б. е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с неизпълнение на надлежно издадено устно полицейско разпореждане и във връзка с рег. № 3794р-3970 от 28.04.2016 г. Заповедта е издадена в 19.40 часа на 28.04.2016 г., а Б. В. е освободен в 22.10 часа на 28.04.2016 г. На практика ограничаването на свободното предвижване на жалбоподателя е извършено за два часа и половина, след като е отправено предупреждение от полицейския орган и Б. В. е отказал да изпълни разпореждането му да напусне къщата - музей "Н. В." след приключване на работното време. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка, включително докладна записка УРИ 3794р-3970/28.04.2916 г. и докладна записка УРИ 3794р-3970/28.04.2916 г. относно посетен сигнал за нарушаване на обществения ред и използване на помощно средство - белезници, докладна записка УРИ 3794р-4075 от 4.05.2016 г. от К. Б. К., Р-ч. "КП" при РУ - Б., писмено сведение от С. Б., обяснения от Л. Ю., Г. П., З. Я., Г. Т., Н. К. и протокол за предупреждение УРИ3794р-3972/3.05.2016 г. от 28.04.2016 г. Първоинстанционният съд е провел подробно и задълбочено обсъждане на събраните доказателства, като фактическите и правните изводи, до които е достигнал са в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. От правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и лицето, адресат на акта, въпреки че е било предупредено от него, съзнателно да е пречело на органа да изпълни служебните си задължения. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Задачата на полицейските служители В. М. и Р. К. е била да проверят сигнал за нарушаване на обществения ред в къща - музей "Н. В." - гр. Б., а Б. В. въпреки отправеното предупреждение не е пожелал доброволното да напусне къщата - музей "Н. В." независимо, че работното време е приключило т. е. да промени поведението си на участник в скандал, при който се нарушава обществения ред. Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която е преследвана при издаването й. Задържането е осъществено на законно основание, доколкото фактите попадат в хипотеза, предвидена в материалния закон - чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АС-Б. е приел, че оспорената пред него заповед е издадена на основание, предвидено в закон като допълнително следва да бъде посочено, че не е налице незаконно ограничаване на свободата на Б. В. по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.